)
Ник Кейв: Човек трябва да се научи да живее с тъгата и да не се отказва
Загубите са неизменима част от човешкия живот. Те бележат орисите ни, трансформират метода, по който гледаме на света и постоянно оставят неизлечими белези в сърцата ни.
За хората на изкуството, обаче, житейските неволи отварят вратите и на друго измерение. Това на изкушението и тежестта да трансфорат болката в творчество. Тук идва и разумният въпрос дали този развой лекува или дълбае в раните на създателите?
" Изкуството не е всичко ", твърди Ник години след гибелта на двамата си синове. Събития, които трансформират изцяло неговия живот и го карат да осъзнае, че брачната половинка и фамилията му са същинската движеща мощ.
В предаването Desert Island Discs на BBC австралийският музикант споделя, че точно брачната половинка и фамилията му са източникът на неговото ентусиазъм и мястото, където открива насладата си. " Ще излъжа, в случай че кажа, че не съм благополучен през днешния ден. Имам внуче на няколко месеца ", признава той пред водещия.
Въпреки това, Кейв не отхвърля, че тъгата по синовете му ще остане вечно. През 2015 година тогава 15-годишният Артър умира в Брайтън при рухване от канара, а няколко години по-късно огромният му брат Джетро умира на 31 години в Мелбърн.
" Смъртта и на двамата ми пристигна допълнително. Стигнах до извода, че изкуството не е всичко. По-важно е фамилията. Преди да ги изгубя, мислех, че всичко се върти към това да си експерт в дадена сфера. "
По негови думи след 2022 година той дефинитивно затваря вратата към " кариерата ": " След загубата на Артър и Джетро аз изцяло затворих тази страница. Просто всичко ме отблъсна ".
" По-голямата част от живота си прекарвах в офиса, където пишех, творях, изливах мислите си върху лист хартия за това по какъв начин се усещам ", споделя още и в изявление за ABC. " Но всичко се срина ".
В отворено писмо до медиите музикантът написа: " Любовта и скръбта са взаимно свързани и постоянно ще вървят ръка за ръка ". Той признава, че към момента обръща внимание на музиката, само че не работи толкоз старателно, както преди. Кейв, прочут с песни като " Red Right Hand " и " Into My Arms ", добавя: " Намирам за отговорност към децата и брачната половинка си да бъда примерен жител, брачен партньор. Тези неща са действителната движеща мощ за мен и моето творчество ".
След нещастията Кейв и фамилията му, в това число близнакът на Артър, Ърл, се местят от Брайтън в Лос Анджелис, защото животът толкоз покрай мястото на гибелта на Артър им е бил нетърпим. " Но това е част от фундаменталната ни конструкция, ние сме човешки същества. Ние сме изтъкани от загуба. И това не е драматичен детайл в живота ни, а по-скоро задълбочаващ подобен, който внася необикновен смисъл в всекидневието ни ".
След гибелта на брат си Ърл даже основава онлайн платформата Red Hand Files, частично с цел да помогне на други, чийто живот е белязан от тъга или загуба. Там почитателите могат персонално да задават въпроси към Кейв, а той дава отговор на някои от тях.
" Това, което в действителност желая да се опитам да направя, е да успокоя хората по някакъв метод, че съществува свят оттатък скръбта ", споделя Ърл, който получава хиляди писма още през първата седмица от основаването на уеб страницата.
Историята на Кейв е доказателство, че изкуството и животът не могат да съществуват настрана, те се преплитат в моменти на наслада и в най-дълбока тъга. Загубата може да унищожи, само че и да построи нова основа, върху която човек да стъпи. За него музиката към този момент не е единственият смисъл, а метод да уважи паметта на синовете си и да остане обвързван със света.
Може би точно тук се крие и отговорът на въпроса дали за един човек на изкуството е по-трудно да преживее загубите? Не, не е по-трудно, просто е друго.
