Макс Джоунс и зовът на кулинарната дива природа
Загубили ли сме нещо значимо в всекидневието си? Има ли неловко чувство, че методът ни на живот е в несъгласие с това, което инстинктивно знаем, че е вярно? Въпреки че всички желаеме модерния си комфорт, доста от нас също биха желали да се свържат още веднъж с главните правила на произвеждане и консумация на храни: сезонно, локално и стабилно. Но прекомерно постоянно това в никакъв случай не стига по-далеч от пазаруването на самун с мая.
След това е Макс Джоунс. Живеейки и работейки в малко село в Западен Корк в Ирландия, той дава израз на това вродено предпочитание да преоткрие храната в нейната най-проста форма. Джоунс желае да оползотвори цената на нашия прогрес, като в същото време резервира и вкарва още веднъж обичайните и нисковъздействащи способи за произвеждане на храни и способи на живот. Това не е упражнение по сантиментална носталгия, а по-скоро практическо приложение на скъпи умения, които се губят в бързането ни към улеснение.
Става въпрос за „ пробуждане на тези качества, които са характерен...
Прочетете целия текст »
