Проф. Евгения Иванова: Ще загубим около 35% от хранителните ресурси на човечеството, ако пчелите изчезнат
Загубата на пчелни фамилии е не e скоро появил се проблем. Всяка година всеобщо медоносните пчели умират по целия свят. Пчелите заемат доста значима роля, тъй като опрашват към 80% от растенията.
" Проучванията демонстрират, че в случай че пчелите изчезнат, скоро това ще докара до загуба на към 35% от питателните запаси на човечеството. И това е по този начин поради директната връзка сред опрашването и растенията като съществена храна на човечеството ", това сподели пред " Фокус " проф. Евгения Нешова-Иванова, биолог, откривател и академични учител в катедра " Биология на развиването “ на Биологическия факултет при Пловдивски университет " Паисий Хилендарски “.
Какво заплашва пчелите през днешния ден и какви са последствията от намаляването на техните популации?
Медоносните пчели са главните опрашители в живата природа и всичко, което оказва отрицателно въздействие върху тях, непосредствено или косвено повлиява на останали естествени аспекти, в това число и на човечеството.
Какво заплашва медоносните пчели? Това е доста комплициран въпрос, тъй като аргументите, които въздействат отрицателно върху популациите на Apis mellifera – това е латинското им название, са доста и разнородни. Като се стартира от заболявания и паразити по медоносните пчели, премине се през човешката интервенция, посредством потреблението на разнородни торове и от ден на ден и повече разнородни пестицидни препарати, и се стигне до неща, които не зависят от индивида доста или отчетливо, да вземем за пример измененията в климата, световното стопляне. Всички тези аспекти оказват въздействие върху популациите на медоносни пчели по света.
Изчезването на пчелите не е скоро появил се проблем а, в противен случай за този проблем се приказва от години. Подобрява ли се или се утежнява обстановката към днешна дата?
Да, този проблем съществува от много време, само че като кажем много време, се има поради последните 25 години, което видяно в профил е недълъг интервал. За първи път през 2002-2003 година в страните от Централна Европа се регистрира внезапна загуба на пчелни фамилии от порядъка на 30%.
През 2007 година са регистрирани в международен мащаб най-големите загуби на пчелни фамилии на територията на Съединени американски щати, където в някои региони загубите на пчелни фамилии доближават 70%.
От 2008 година насам европейските откриватели сплотяват напъните си, с цел да открият главните аргументи, свързани с това отрицателно в международен мащаб събитие. Те търсят най-значимите аргументи за смъртност на медоносни пчели, за загуби на пчелни фамилии и цели популации.
И измежду откритите такива са: с изключение на световното стопляне и климатичните промени, също естествените паразити и патогени по медоносните пчели, пестицидите, препаратите за растителна отбрана, на които обърнах внимание, и също по този начин извънредно значимата комерсиализация на бранша, тъй като доста пчелари насочват вниманието си към това да търсят пчели с висока работливост, без да се интересуват от това дали тази висока работливост ще се резервира на територията, която е присъща за дадена страна, на естествените условия, които характеризират даден географски регион.
По тази причина доста пчелари прибягват към търсенето и закупването на майки с непознат генетичен генезис, внасят ги в страната, отглеждат тяхното поколение, което неизбежно повлиява генетичният фонд на българската медоносна пчела. Това също има отрицателен резултат върху популациите от медоносни пчели.
Към днешна дата какви са наличните данни за положението на пчелните фамилии в международен проект, а и по-конкретно в нашата страна?
Правим годишни изследвания по повод гибелта на медоносните пчели по три съществени индикатора, и това са: загуби на пчелни фамилии поради проблеми с пчелната майка, загуби на пчелни фамилии поради естествени бедствия и загуби на пчелни фамилии поради смъртност, провокирана от външната среда.
Това, което ни прави усещане, е, че за последните години въпреки да се усилва процентът на загуби на пчелни фамилии в нашата страна, към момента спрямо други европейски територии в у нас загубите на пчелни фамилии са от порядъка на 15-20%.
Това е един доста висок % през последните години, до момента в който в други европейски страни се регистрират загуби от порядъка на 30-32-35%. Трябва да отбележа обаче, че в интервала 2009-2015 година статистическите данни за загуби на пчелни фамилии в нашата страна бяха доста по-ниски спрямо откритите за други европейски страни.
Нашият екип от откриватели взе участие в европейската мониторингова стратегия, която следи положението на медоносните пчели. Сравнително ние сме наясно всяка година за това какво се случва в Европа и по какъв начин се съпоставя положението на популациите на българска медоносна пчела по отношение на това особено за другите европейски страни.
За интервала от последните 5 години отчитаме повишаване на загубите на пчелни фамилии: 2017-2018 към 5-6%, през 2021 година имаме пик към 21% и това в действителност са най-високите установени за страната ни загуби. За миналата 2023 година загубите спадат на 19% и за тази година събираме информация от пчеларите, с цел да можем да забележим дали има наклонност към намаляване или ще има едно плато, което да се регистрира за последните 2-3 години.
Една забавна наклонност, която откриваме и дава отговор на въпроса за загубите на пчелни фамилии поради проблеми с пчелните майки, е обвързвана с това, че замърсяването на околната среда, която се населява от медоносни пчели, с пестициди повлиява репродуктивните качества и на мъжките, и на женските човеци, и на пчелната майка, и на търтеите.
За това имаме съответни доказателства, тъй като през последните 3,5 години работим по теоретичен план, финансиран от Фонда за научни проучвания в нашата страна. Нашите резултати демонстрират, че в териториите с установено високо замърсяване на околната среда с пестициди има нарушавания в структурата на ДНК молекулите в ядрата на сперматозоидите на търтеите.
А също по този начин, хистологичните разбори, които са извършени в нашата лаборатория, демонстрират увреждания в гонадите на мъжките човеци на търтеите. Това е следващо доказателство, че замърсяването на околната среда с агрохимикали влияе отрицателно върху репродукцията на медоносните пчели и е обвързвано с понижаване на числеността, нараснала смъртност и загуба на пчелни фамилии.
Ако отрицателният % на изчезващите пчелни фамилии продължи да се покачва, какво ще се случи? Какво ни чака нас, елементарните хора?
Трудно е за теоретичен служащ, за откривател да прави сходна прогноза. Преди години по време на работата ни по европейски план, отдаден на отбрана на медоносните пчели, сътрудниците в Европа бяха намерили и ни пуснаха да гледаме филм за положението на пчеларството в Китай.
Филмът показваше по какъв начин в избрани региони, поради интензивните действия по растителна отбрана, медоносните пчели са починали и вследствие на това плодните дръвчета в интервала на разцвет се опрашват от хора, които се изкачват по дървото с метлички и опрашват ръчно цветовете. Това са прогнози, за които ние не трябва да мислим и не трябва да позволяваме и по тази причина грижата към природата би трябвало да е голяма от страна на всички нас.
Трябва да се поставят съществени старания в учебно заведение, с цел да може да се оправим с този важен проблем. Ако вашият въпрос е ориентиран към по-глобален отговор, аз би трябвало да свържа моят отговор с това, че изследванията демонстрират, че в случай че пчелите изчезнат, скоро това ще докара до загуба на към 35% от питателните запаси на човечеството. И това е по този начин поради директната връзка сред опрашването и растенията като съществена храна на човечеството.
" Проучванията демонстрират, че в случай че пчелите изчезнат, скоро това ще докара до загуба на към 35% от питателните запаси на човечеството. И това е по този начин поради директната връзка сред опрашването и растенията като съществена храна на човечеството ", това сподели пред " Фокус " проф. Евгения Нешова-Иванова, биолог, откривател и академични учител в катедра " Биология на развиването “ на Биологическия факултет при Пловдивски университет " Паисий Хилендарски “.
Какво заплашва пчелите през днешния ден и какви са последствията от намаляването на техните популации?
Медоносните пчели са главните опрашители в живата природа и всичко, което оказва отрицателно въздействие върху тях, непосредствено или косвено повлиява на останали естествени аспекти, в това число и на човечеството.
Какво заплашва медоносните пчели? Това е доста комплициран въпрос, тъй като аргументите, които въздействат отрицателно върху популациите на Apis mellifera – това е латинското им название, са доста и разнородни. Като се стартира от заболявания и паразити по медоносните пчели, премине се през човешката интервенция, посредством потреблението на разнородни торове и от ден на ден и повече разнородни пестицидни препарати, и се стигне до неща, които не зависят от индивида доста или отчетливо, да вземем за пример измененията в климата, световното стопляне. Всички тези аспекти оказват въздействие върху популациите на медоносни пчели по света.
Изчезването на пчелите не е скоро появил се проблем а, в противен случай за този проблем се приказва от години. Подобрява ли се или се утежнява обстановката към днешна дата?
Да, този проблем съществува от много време, само че като кажем много време, се има поради последните 25 години, което видяно в профил е недълъг интервал. За първи път през 2002-2003 година в страните от Централна Европа се регистрира внезапна загуба на пчелни фамилии от порядъка на 30%.
През 2007 година са регистрирани в международен мащаб най-големите загуби на пчелни фамилии на територията на Съединени американски щати, където в някои региони загубите на пчелни фамилии доближават 70%.
От 2008 година насам европейските откриватели сплотяват напъните си, с цел да открият главните аргументи, свързани с това отрицателно в международен мащаб събитие. Те търсят най-значимите аргументи за смъртност на медоносни пчели, за загуби на пчелни фамилии и цели популации.
И измежду откритите такива са: с изключение на световното стопляне и климатичните промени, също естествените паразити и патогени по медоносните пчели, пестицидите, препаратите за растителна отбрана, на които обърнах внимание, и също по този начин извънредно значимата комерсиализация на бранша, тъй като доста пчелари насочват вниманието си към това да търсят пчели с висока работливост, без да се интересуват от това дали тази висока работливост ще се резервира на територията, която е присъща за дадена страна, на естествените условия, които характеризират даден географски регион.
По тази причина доста пчелари прибягват към търсенето и закупването на майки с непознат генетичен генезис, внасят ги в страната, отглеждат тяхното поколение, което неизбежно повлиява генетичният фонд на българската медоносна пчела. Това също има отрицателен резултат върху популациите от медоносни пчели.
Към днешна дата какви са наличните данни за положението на пчелните фамилии в международен проект, а и по-конкретно в нашата страна?
Правим годишни изследвания по повод гибелта на медоносните пчели по три съществени индикатора, и това са: загуби на пчелни фамилии поради проблеми с пчелната майка, загуби на пчелни фамилии поради естествени бедствия и загуби на пчелни фамилии поради смъртност, провокирана от външната среда.
Това, което ни прави усещане, е, че за последните години въпреки да се усилва процентът на загуби на пчелни фамилии в нашата страна, към момента спрямо други европейски територии в у нас загубите на пчелни фамилии са от порядъка на 15-20%.
Това е един доста висок % през последните години, до момента в който в други европейски страни се регистрират загуби от порядъка на 30-32-35%. Трябва да отбележа обаче, че в интервала 2009-2015 година статистическите данни за загуби на пчелни фамилии в нашата страна бяха доста по-ниски спрямо откритите за други европейски страни.
Нашият екип от откриватели взе участие в европейската мониторингова стратегия, която следи положението на медоносните пчели. Сравнително ние сме наясно всяка година за това какво се случва в Европа и по какъв начин се съпоставя положението на популациите на българска медоносна пчела по отношение на това особено за другите европейски страни.
За интервала от последните 5 години отчитаме повишаване на загубите на пчелни фамилии: 2017-2018 към 5-6%, през 2021 година имаме пик към 21% и това в действителност са най-високите установени за страната ни загуби. За миналата 2023 година загубите спадат на 19% и за тази година събираме информация от пчеларите, с цел да можем да забележим дали има наклонност към намаляване или ще има едно плато, което да се регистрира за последните 2-3 години.
Една забавна наклонност, която откриваме и дава отговор на въпроса за загубите на пчелни фамилии поради проблеми с пчелните майки, е обвързвана с това, че замърсяването на околната среда, която се населява от медоносни пчели, с пестициди повлиява репродуктивните качества и на мъжките, и на женските човеци, и на пчелната майка, и на търтеите.
За това имаме съответни доказателства, тъй като през последните 3,5 години работим по теоретичен план, финансиран от Фонда за научни проучвания в нашата страна. Нашите резултати демонстрират, че в териториите с установено високо замърсяване на околната среда с пестициди има нарушавания в структурата на ДНК молекулите в ядрата на сперматозоидите на търтеите.
А също по този начин, хистологичните разбори, които са извършени в нашата лаборатория, демонстрират увреждания в гонадите на мъжките човеци на търтеите. Това е следващо доказателство, че замърсяването на околната среда с агрохимикали влияе отрицателно върху репродукцията на медоносните пчели и е обвързвано с понижаване на числеността, нараснала смъртност и загуба на пчелни фамилии.
Ако отрицателният % на изчезващите пчелни фамилии продължи да се покачва, какво ще се случи? Какво ни чака нас, елементарните хора?
Трудно е за теоретичен служащ, за откривател да прави сходна прогноза. Преди години по време на работата ни по европейски план, отдаден на отбрана на медоносните пчели, сътрудниците в Европа бяха намерили и ни пуснаха да гледаме филм за положението на пчеларството в Китай.
Филмът показваше по какъв начин в избрани региони, поради интензивните действия по растителна отбрана, медоносните пчели са починали и вследствие на това плодните дръвчета в интервала на разцвет се опрашват от хора, които се изкачват по дървото с метлички и опрашват ръчно цветовете. Това са прогнози, за които ние не трябва да мислим и не трябва да позволяваме и по тази причина грижата към природата би трябвало да е голяма от страна на всички нас.
Трябва да се поставят съществени старания в учебно заведение, с цел да може да се оправим с този важен проблем. Ако вашият въпрос е ориентиран към по-глобален отговор, аз би трябвало да свържа моят отговор с това, че изследванията демонстрират, че в случай че пчелите изчезнат, скоро това ще докара до загуба на към 35% от питателните запаси на човечеството. И това е по този начин поради директната връзка сред опрашването и растенията като съществена храна на човечеството.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ