Петко Маринов за Голомеев: Това не е загуба само за българския баскетбол, а и за българския спорт
Загубата на Атанас Голомеев бе призната тежко от неговия някогашен съотборник в Академик София и в националния тим Петко Маринов. По думите му, със гибелта на Голомеев освен една легенда си е отишла, а същинска звезда е угаснала.
„ Не си отиде една легенда, а една същинска звезда угасна и това е една доста тъжна вест. Това не е загуба единствено за българския баскетбол, а и за българския спорт. Много малко персони има като Атанас Голомеев към този момент в нашия спорт. Много съм печален. Той беше и доста добър човек с изключение на добър състезател. Беше учтив и както Глушков сподели, той в действителност е модел за подражателство ", споделя Петко Маринов пред уеб страницата BGbasket.com
Той се връща и обратно в годините, когато са играели дружно и даже са споделяли една стая по време на лагерите и мачовете с клубния им отбор Академик и с националния тим.
" Винаги имаше атмосфера към него. Той имаше доста прелестно възприятие за комизъм. Имаше моменти, в които спяхме двамата в една стая, тъй като и двамата бяхме доста капризни в съня си. Така си избирахме другарчетата за стая. Един път ми сподели „ И теб ще те променям “. Отидохме да играем на летните шампионати в Италия. Бяха доста мощни и в Палермо, и в Сицилия. Когато пристигнахме в Сицилия на всеки магазин, на всяка витрина имаше фотография на американеца Кени, който бил страховит и така нататък И Голомейката сподели „ какъв е този тука, дето го хвалят “ и по време на мача Наско напряко го смаза. Ето това беше Атанас Голомеев–Змея.
Петко Маринов показва и разочарованието си, че младото потомство не познава легендите на българския баскетбол.
" Малко са длъжници и от българската федерация, малко и публицистите. Гледам Евролигата, виждам шампионатите на другите страни. В публиката примерно е Атанас Голомеев – потърсете го, представете го на младите, с цел да го знаят. Имам самочувствието, че съм бил някаква персона в баскетбола. Отивам на едно републиканско в Бургас на подрастващи да виждам и минаха пред мен деца, които даже не ме познават. Да, обикновено е да не ме познават, само че в случай че има една хубава информация, щеше да е друго. Не би трябвало да се не помнят такива хора. Атанас Голомеев, в случай че не беше в Алеята на славата да го запишат, нямаше да му извърнат внимание. Едва по-късно го наградиха с ордена. Никой не разбра, че той навърши 75 години. Това са малко тъжни обстоятелства, само че е по този начин ", приключва Петко Маринов.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
„ Не си отиде една легенда, а една същинска звезда угасна и това е една доста тъжна вест. Това не е загуба единствено за българския баскетбол, а и за българския спорт. Много малко персони има като Атанас Голомеев към този момент в нашия спорт. Много съм печален. Той беше и доста добър човек с изключение на добър състезател. Беше учтив и както Глушков сподели, той в действителност е модел за подражателство ", споделя Петко Маринов пред уеб страницата BGbasket.com
Той се връща и обратно в годините, когато са играели дружно и даже са споделяли една стая по време на лагерите и мачовете с клубния им отбор Академик и с националния тим.
" Винаги имаше атмосфера към него. Той имаше доста прелестно възприятие за комизъм. Имаше моменти, в които спяхме двамата в една стая, тъй като и двамата бяхме доста капризни в съня си. Така си избирахме другарчетата за стая. Един път ми сподели „ И теб ще те променям “. Отидохме да играем на летните шампионати в Италия. Бяха доста мощни и в Палермо, и в Сицилия. Когато пристигнахме в Сицилия на всеки магазин, на всяка витрина имаше фотография на американеца Кени, който бил страховит и така нататък И Голомейката сподели „ какъв е този тука, дето го хвалят “ и по време на мача Наско напряко го смаза. Ето това беше Атанас Голомеев–Змея.
Петко Маринов показва и разочарованието си, че младото потомство не познава легендите на българския баскетбол.
" Малко са длъжници и от българската федерация, малко и публицистите. Гледам Евролигата, виждам шампионатите на другите страни. В публиката примерно е Атанас Голомеев – потърсете го, представете го на младите, с цел да го знаят. Имам самочувствието, че съм бил някаква персона в баскетбола. Отивам на едно републиканско в Бургас на подрастващи да виждам и минаха пред мен деца, които даже не ме познават. Да, обикновено е да не ме познават, само че в случай че има една хубава информация, щеше да е друго. Не би трябвало да се не помнят такива хора. Атанас Голомеев, в случай че не беше в Алеята на славата да го запишат, нямаше да му извърнат внимание. Едва по-късно го наградиха с ордена. Никой не разбра, че той навърши 75 години. Това са малко тъжни обстоятелства, само че е по този начин ", приключва Петко Маринов.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ