Загуба на 1/4 от икономическата мощ на страната, скок на

...
Загуба на 1/4 от икономическата мощ на страната, скок на
Коментари Харесай

Превърнаха Гърция в опитна мишка

Загуба на 1/4 от икономическата мощност на страната, скок на безработицата до 27 % в най-тежките моменти, цялостен срив на приходите, обезценяване на спестяванията на гръцките жители, тежки обществени загуби - по този начин гръцкият вицепремиер Янис Драгасакис разказва в изявление за "Зюддойче Цайтунг " последствията от рецесията в Гърция. Той отхвърля необятно публикуваното разбиране, че се е стигнало до такава степен, тъй като страната и жителите ѝ надали не са се надпреварвали кой ще харчи повече от другия. Напълно неправилна е също и визията, че мързеливите гърци са отговорни за рецесията. Тя води до прибързаното оповестяване на елитите за почтени, споделя той. Причините за рецесията, съгласно Драгасакис, са вътрешни и външни:

"От една страна Гърция не беше готова за влизането си в еврозоната. Тогава Гърция се управляваше от партии, които действаха като властови картели. От друга страна Европа не разполагаше с принадлежности за справяне с сходна рецесия. Така Гърция беше нещо като опит, трансфораха я в опитна мишка ", споделя вицепремиерът на страната.

113 задания пред Атина

В последната година от третия избавителен пакет Гърция има да извърши цели 113 задания. Така да вземем за пример страната би трябвало да модернизира администрацията и да реформира енергийния бранш. Нещо, което трябваше да бъде направено още преди доста години, признава Драгасакис. Без подозрение напъните доведоха и до позитивни промени - в това време стопанската система още веднъж пораства, а безработицата е спаднала до 21 %, споделя той. Същевременно обаче вицепремиерът се пита дали е било належащо страната му да бъде подлагана на такова тежко тестване посредством наложената ѝ политика на икономии. Той счита, че е имало и други благоприятни условия. "Беше неотложно да стартираме да пестим, само че след експлоадирането на рецесията можеше да се направи повече, с цел да не се стига до криза ", твърди той.

Друга значима задача пред Гърция е да съумее да задържи в страната специалистите и да върне от чужбина високообразованите, които в разгара на рецесията я напуснаха. "А поставената цел до 2022 година Атина да реализира годишен бюджетен остатък от 3,5 % е изпълнима, само че доста сложна. Поне по този начин настояват икономистите ", прецизира гръцкият вицепремиер. Като цяло на Гърция ѝ следва да се завърне на интернационалните финансови пазари и да стартира сама да финансира задълженията си. Предпоставката за това е да бъдат изпълнени контрактуваните стъпки във връзка с гръцкия дълг. "Тук става въпрос в това число за още дългови облекчения. Ако да вземем за пример лихвите в международен мащаб стартират да порастват, би трябвало да има гаранции, че Гърция ще се оправи. Освен това, в случай че настъпят някакви разтърсвания и гръцката стопанска система престане да нараства, би трябвало да бъде контрактуван механизъм, съгласно който страната ще заплаща единствено толкоз, колкото е по силите ѝ. Крайно време е да се обвържат задълженията и растежът ", споделя Драгасакис.

"Което е добре за Гърция, е добре и за Европа "

Гръцкият вицепремиер приканва политиците в Европа, изключително тези в Германия, да се запитат дали желаят гръцката избавителна стратегия да завърши сполучливо, а сегашният трети спомагателен пакет да бъде финален.

"Мисля, че на изборите за Бундестаг Меркел ще бъде възнаградена от гласоподавателите за твърдата си позиция в напъните по спасяването на Гърция. Ние считаме, че всичко, което е добре за Гърция, е добре и за Европа, и за Германия. Но към момента сме на мнение, че безконтролната политика на икономии не е добра нито за Гърция, нито за която и да било друга страна ", споделя пред "Зюддойче Цайтунг " гръцкият вицепремиер Янис Драгасакис.
Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР