Хан Кубрат и хан Тервел откриха конференция в УниБИТ
Заглавието не е подвеждащо, а препраща към новаторски формат на интеракция, която се състоя на 23 май 2025 в зала „ Тържествена “ на Университета на библиотекознание и осведомителни технологии. Всъщност приказваме за историко-театрален театър, в който ролята на хан Тервел беше поверена на европейския първенец по бокс Тервел Пулев, а ролята на хан Кубрат изигра ген. Груди Ангелов. Първоначално уредниците бяха получили увещание от международния първенец Кубрат Пулев, че ще се изяви в това извънредно амплоа, само че програмата му по подготовка за значим мач в Съединени американски щати попречи на действителното му присъединяване. Гласът на Кубрат Пулев обаче прозвуча на запис в залата.
Този наш съвременен университет организира своята ХХІ Студентска научна конференция и галерия с интернационално присъединяване под мотото „ Информация – хуманизъм – обич “. Традиционно този конгрес се провежда от Студентското научно общество при УниБИТ и неговия Научноизследователски център. Тази година конференцията беше знакова заради отбелязване на 75-годишнината на Университета.
Представените отчети на студентите и докторантите от България и чужбина минаха експертизата на научни редактори и рецензенти от 4 континента и 23 страни на света. Девизът беше: „ Вече овладяхме силата напразно, на морето, на слънцето. Но денят, в който човек успее да овладее Енергията на любовта, ще е толкоз значим, колкото и откриването на огъня “ – Пиер Теяр дьо Шарден.
Но да се върнем към Академичната интеракция „ Азбучна молитва за българската хоругва: Корабът на духа на България “, отдадена на осведомителния код на българската нематериалност, литература и словесност. На този транспортен съд бяха събрани Бог Отец, Пресвета Богородица, св. Иван Рилски, еп. Константин Преславски, Георги С. Раковски, хан Кубрат – създател на Велика България, хан Тервел – хан на Дунавска България, няколко Небесни ангели, представители на Времето.
Разбира се, функциите бяха изпълнени с нужната съвестност и възторг, тъй като студенти, докторанти и специфични посетители в това извънредно шоу репетираха три месеца, с цел да показват музикално-театралното и историко-религиозно величие „ Корабът на духа на България “.
Ето и финалните думи на хан Тервел (Тервел Пулев): „ Аз, Тервел, хан на Дунавска България, подредих да се изсече в свещените скали на Мадара един величествен конник, който да припомня на потомците за моите велики каузи. Да се знае и да се помни “.
Венец на интеракцията беше арията „ Nessun Dorma “ от операта „ Турандот “ на Пучини в осъществяване на примата Розалина Касабова (в ролята на Пресвета Богородица).
През актуалната Година на глаголицата беше извънредно значимо да се отбележат 1170-та годишнина от основаването на българската писменост от Светите равноапостоли Константин-Кирил Философ и архиепископ Методий (855) и 260-та годишнина от първия дубликат на „ История славяноболгарская... “, изработен от Св. свещеник Софроний Врачански (1765).
За концепцията и реализацията на интеракцията приказва проф. д.п.н. Александра Куманова: „ За първи път по сходен метод представяме държавническия дух с олицетворенията на два хана от рода Дуло: те имат изключителни цивилизационни заслуги за България и Европа, което особено се акцентира от историка на Първата Българска страна проф. Васил Златарски – автентичен член на 19 задгранични академии. Той открива, че хан Кубрат и хан Тервел са приели християнството преди покръстването на България. Приели са го като собствен избор, нравствен път, божество. Хан Кубрат оказва помощ на византийския император Ираклий в битката му със Сасанидската империя. Европейските създатели назовават хан Тервел „ избавител на Европа “, тъй като с българската армия стопира арабската инвазия на Стария континент и избавя Източната Римска империя от ислямизация “.
Сред формалните посетители беше доктор Месуд Ахмеди – културно аташе на Иран, който е дал своята експертиза по повод връзките сред религиите. Той е подарил за спектакъла старинния инструмент даф, съпровождал нашите ханове по пътя им към днешните земи. Д-р Ахмеди даде и свитък с цитати от персийските поети, които споделят какво е обич.
Академичната интеракция беше по сюжет и постановка на проф. д.п.н. Александра Куманова и доктор Николай Василев, теоретичен съветник богослов: гл. ас. доктор Светла Шапкалова-Катърска, редакция – отец Стефан Пашов, музикално оформление – Розалина Касабова и софтуерен координатор – гл. ас. доктор Любомир Гоцев. Прозвучаха текстове от Св. Писание, от „ Азбучна молитва “ на К. Преславски, от „ Житие на Иван Рилски “ от Св. Евтимий Търновски, от „ Горски пасажер “ на Г. С. Раковски.
Официалното разкриване на форума беше белязано от тирада на проф. д.ик.н. Стоян Денчев под заглавие „ Само любовта ще избави света “: „ Неслучайно постулатът на християнството е „ Бог и обич “. Винаги през тези 23 години в управлението на УниБИТ, когато трябваше да взема сложни решения, в никакъв случай не забравях, че водещи би трябвало да са освен задачите, стремежите и волята, само че и любовта, и човешкото отношение към сътрудници, студенти и към хората въобще. Само посредством обич човек се допира до божествената тайнственост и може да се усеща осъществен като съществуване, схващане и възприятие, само че и като деяние “.
През целия ден форумът продължи с научната част под председателството на проф. д.н. Ирена Петева – ректор, и проф. д.ик.н. Стоян Денчев – ръководител на Съвета на настоятелите на УниБИТ. Бяха изнесени над 300 отчета и научни известия по следните секции: I. Библиотекознание, книгопис, книгознание; II. Информационни технологии; III. Културно-историческо завещание.
Този наш съвременен университет организира своята ХХІ Студентска научна конференция и галерия с интернационално присъединяване под мотото „ Информация – хуманизъм – обич “. Традиционно този конгрес се провежда от Студентското научно общество при УниБИТ и неговия Научноизследователски център. Тази година конференцията беше знакова заради отбелязване на 75-годишнината на Университета.
Представените отчети на студентите и докторантите от България и чужбина минаха експертизата на научни редактори и рецензенти от 4 континента и 23 страни на света. Девизът беше: „ Вече овладяхме силата напразно, на морето, на слънцето. Но денят, в който човек успее да овладее Енергията на любовта, ще е толкоз значим, колкото и откриването на огъня “ – Пиер Теяр дьо Шарден.
Но да се върнем към Академичната интеракция „ Азбучна молитва за българската хоругва: Корабът на духа на България “, отдадена на осведомителния код на българската нематериалност, литература и словесност. На този транспортен съд бяха събрани Бог Отец, Пресвета Богородица, св. Иван Рилски, еп. Константин Преславски, Георги С. Раковски, хан Кубрат – създател на Велика България, хан Тервел – хан на Дунавска България, няколко Небесни ангели, представители на Времето.
Разбира се, функциите бяха изпълнени с нужната съвестност и възторг, тъй като студенти, докторанти и специфични посетители в това извънредно шоу репетираха три месеца, с цел да показват музикално-театралното и историко-религиозно величие „ Корабът на духа на България “.
Ето и финалните думи на хан Тервел (Тервел Пулев): „ Аз, Тервел, хан на Дунавска България, подредих да се изсече в свещените скали на Мадара един величествен конник, който да припомня на потомците за моите велики каузи. Да се знае и да се помни “.
Венец на интеракцията беше арията „ Nessun Dorma “ от операта „ Турандот “ на Пучини в осъществяване на примата Розалина Касабова (в ролята на Пресвета Богородица).
През актуалната Година на глаголицата беше извънредно значимо да се отбележат 1170-та годишнина от основаването на българската писменост от Светите равноапостоли Константин-Кирил Философ и архиепископ Методий (855) и 260-та годишнина от първия дубликат на „ История славяноболгарская... “, изработен от Св. свещеник Софроний Врачански (1765).
За концепцията и реализацията на интеракцията приказва проф. д.п.н. Александра Куманова: „ За първи път по сходен метод представяме държавническия дух с олицетворенията на два хана от рода Дуло: те имат изключителни цивилизационни заслуги за България и Европа, което особено се акцентира от историка на Първата Българска страна проф. Васил Златарски – автентичен член на 19 задгранични академии. Той открива, че хан Кубрат и хан Тервел са приели християнството преди покръстването на България. Приели са го като собствен избор, нравствен път, божество. Хан Кубрат оказва помощ на византийския император Ираклий в битката му със Сасанидската империя. Европейските създатели назовават хан Тервел „ избавител на Европа “, тъй като с българската армия стопира арабската инвазия на Стария континент и избавя Източната Римска империя от ислямизация “.
Сред формалните посетители беше доктор Месуд Ахмеди – културно аташе на Иран, който е дал своята експертиза по повод връзките сред религиите. Той е подарил за спектакъла старинния инструмент даф, съпровождал нашите ханове по пътя им към днешните земи. Д-р Ахмеди даде и свитък с цитати от персийските поети, които споделят какво е обич.
Академичната интеракция беше по сюжет и постановка на проф. д.п.н. Александра Куманова и доктор Николай Василев, теоретичен съветник богослов: гл. ас. доктор Светла Шапкалова-Катърска, редакция – отец Стефан Пашов, музикално оформление – Розалина Касабова и софтуерен координатор – гл. ас. доктор Любомир Гоцев. Прозвучаха текстове от Св. Писание, от „ Азбучна молитва “ на К. Преславски, от „ Житие на Иван Рилски “ от Св. Евтимий Търновски, от „ Горски пасажер “ на Г. С. Раковски.
Официалното разкриване на форума беше белязано от тирада на проф. д.ик.н. Стоян Денчев под заглавие „ Само любовта ще избави света “: „ Неслучайно постулатът на християнството е „ Бог и обич “. Винаги през тези 23 години в управлението на УниБИТ, когато трябваше да взема сложни решения, в никакъв случай не забравях, че водещи би трябвало да са освен задачите, стремежите и волята, само че и любовта, и човешкото отношение към сътрудници, студенти и към хората въобще. Само посредством обич човек се допира до божествената тайнственост и може да се усеща осъществен като съществуване, схващане и възприятие, само че и като деяние “.
През целия ден форумът продължи с научната част под председателството на проф. д.н. Ирена Петева – ректор, и проф. д.ик.н. Стоян Денчев – ръководител на Съвета на настоятелите на УниБИТ. Бяха изнесени над 300 отчета и научни известия по следните секции: I. Библиотекознание, книгопис, книгознание; II. Информационни технологии; III. Културно-историческо завещание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ