Заглавието на книгата Краят на съвременното изкуство?“ е провокативно, но

Заглавието на книгата " Краят на актуалното изкуство? “ е провокативно, само че то е дефинирано като въпрос, а не като изказване. Това сподели в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус " изкуствоведът, драматург и мъдрец доцент Боян Манчев. " В никакъв случай аз не се пробвам апокалиптично да известя края на актуалното изкуство, само че въпросът се постанова от единствено себе си доколкото това определение " модерно “ е парадоксално, тъй като то се появява преди 60 години, и съвременността дава отговор на едно отношение към времето тук и в този момент. “

Книгата " Краят на актуалното изкуство? " се пробва да се изправи пред тези въпроси на и за актуалното изкуство. " В този смисъл когато приказваме за модерно изкуство от 60-те години, би трябвало да си сложим въпроса какво значи това: това историческа категория ли е, тя ще отживее ли, или това е някаква особена категория на третиране към самото време, т.е. постоянно да сме модерни на времето – това ли значи модерно изкуство? Но тогава актуалното изкуство не е ли род? Всички форми на изкуство ли, които се вършат през днешния ден, се назовават " модерно изкуство “? Този вид въпроси залягат в основата на книгата, и несъмнено, тя слага въпроси, свързани с историческата, културната, обществената, медийната промяна, на която сме очевидци през днешния ден, “ описа още доцент Боян Манчев.

" Вдъхновението за написването на тази книга беше прагматично, - показа още изкуствоведът доцент Боян Манчев, - доколкото текстът в книгата е обвързван с моите лекции като учител в стратегии, свързани с изкуствознание и на практика стратегии в областта на изкуствата. Работата ми със модерно изкуство имаше на практика измерения. Работил съм с доста модерни художници, музиканти, театрали, хореографи. Така че тази книга е освен от една външна аналитична позиция на един мъдрец, който се е сложил на някаква висока позиция и следи феномена от горната страна, в противен случай, като участник и даже съизвършител на тази художествена процедура, която към момента подтиква доста разнообразни отзиви в нашата актуалност, “ заключи той.

Според доцент Боян Манчев фокусът върху изкуствения разсъдък в изкуството е значителен въпрос. Той изрази мнението, че изкуственият разсъдък не е обединен индивид, а набор от логаритми, обстановки, на които въпреки всичко човек, някакъв индивид,  пуска първичния подтик за основаването на някакви форми на изкуство. " Параметрите на това основаване към момента са дело на човешкият индивид. Необходимостта от една нова медия неведнъж се основава посредством търсенията точно на експериментатори, създатели, учени, които дават отговор на някакви нови потребности. Творците вършат подобен вид търсения, които довеждат учените до проучвания, които биха създали допустима появяването на нова медия. “