ГОЛАТА ИСТИНА: България е в хиперкриза. В тъмнината на неяснотата
Заглавието може да звучи стряскащо, само че ето формулите, по която може да оцените по кое време една страна е в рецесия: когато демографската система не подхранва задоволително икономическата система и обратното; когато икономическата система е в хронична криза; когато страната не знае по какъв начин и по какъв метод да промени обстановката.
Затова не се фокусирайте единствено върху плана на Бюджет 2025 година, а върху цялата картина:
„ Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2025-2028 година Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 година “!
Населението – понижава и застарява
През 2025 година сме 6 263 384 души, до 2030 година ще намалеем на 6 007 657 души съгласно Национален статистически институт. Но в тази цифра не се включва „ оттокът “ на български жители към по-развитите страни, който ще нараства.
23,5% от цялото население са хора над 65 година, което мощно натоварва бюджетната система и никакви хватки с частните пенсионни фондове не могат да анулират отговорностите на бюджета. Делът на пенсионерите, които се падат на един ангажиран, ще нараства по-бързо, в сравнение с темпът на напредък на Брутният вътрешен продукт.
Или, в случай че не се сложат „ котви “ за младите българи, с цел да останат в родината си!
„ План Боян Дуранкев “:
1. Безвъзмездна държавна дотация за всяко българско семейство (поне единият от родителите да е под 40 година възраст) с най-малко едно дете за лично първо жилище – 50 000 лева, а с две и повече деца – 100 000 лева Условие: жилището да не се предлага за продажба или наем най-малко 10 години след придобиването му.
2. Безвъзмездна държавна дотация от 10 000 лева за всяко българско семейство за покупка на пръв нов автомобил с изискване да не се продава най-малко 7 години от придобиването му.
3. За всички приключили студенти: 5 години данъчна „ почивка “ след завършването при работа по специалността и до 15 000 лева месечен доход; в случай че не работи по специалността – до 5 000 лева месечен приход.
Икономиката – работи, само че при неприятна конструкция
Прочетете деликатно следния откъс от държавната прогноза: „ Макроикономическата прогноза за прогнозния интервал, направена от Министерството на финансите (МФ), планува растежът на стопанската система да се увеличи до 2,8% през 2025 година и до 3% през 2026 година В интервала 2027-2028 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се забави до 2% заради привършване на позитивния резултат от вложенията по ПВУ, закъснение в растежа на потреблението на семействата в синхрон с това на приходите и закъснение на повишаването на износа в сходство е външното търсене. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 година до 2% през 2028 година по линия най-много на предстоящата низходяща динамичност при интернационалните цени. Отрицателният принос на енергийните артикули последователно ще понижава към края на прогнозния небосвод. “
Не е добре, нали? Въпросът е какво цели макроуправлението: първокласен („ нормативен “) стопански напредък или инерционен напредък? 2,8% през 2025 година и „ до “ 3% през 2026 година, след което – 2027 година – „ до “ 2% и 2028 година – „ до “ 2% значи занемаряване на концепцията за „ догонващо развиване “ на по-развитите страни в Европейски Съюз. Растеж под 3% постоянно се прави оценка като „ невисок “.
„ План Боян Дуранкев “:
1. Нарастване на размера и каузи на индустриалните вложения и директни дотации в 2-3 новаторски браншове, носещи висока добавена стойност. Средства (ще посоча в идната част – при бюджета).
2. Сдържане на разноските за защита до 2% през 2025 година и 2026 година, след което разпределяне до 2,5%.
3. Възпиране на общинската лакомия. Насочване на държавни вложения от бюджета единствено към общини, които се нуждаят от по-бързо развиване, тъй като са съществено изостанали.
4. Пълно одържавяване на ВиК бранша, на електроснабдяването и на главните язовири. Най-важна цел: до 2035 година – качествена вода и цялостен достъп до електрическа енергия за всички български жители.
5. Неприкосновеност на публичната благосъстоятелност – да се запише в Конституцията, както е записано за частната благосъстоятелност.
Бюджет 2025 година и по-късно – качествена смяна!
Внесеният одеве план за бюджет разкрива голата истина. А тя се познава по следния „ лакмус “: държавният бюджет постоянно би трябвало да е е антитежест на икономическия цикъл – когато стопанската система процъфтява, бюджетът е на плюс; когато стопанската система отива към рецесия, бюджетът е на минус.
Така че какво ви приказват следните числа: дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ се чака да е в размер надлежно на 2,9% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година, 2,2% от Брутният вътрешен продукт за 2026 година, 4,1% от Брутният вътрешен продукт за 2027 и 1,9% от Брутният вътрешен продукт за 2028 година? Само едно – стопанската система на страната е в тежка рецесия и то от доста време!
И като последица: през интервала 2025-2028 година се планува държавният дълг да доближи надлежно до 59,7 милиарда лева (27,7% от БВП) през 2025 година, 70,5 милиарда лева (31,0% от БВП) през 2026 година, 79,5 милиарда лева (33,5% от БВП) през 2027 година и 87,0 милиарда лева (35,2% от БВП) през 2028 година Много тревожна прогноза!
Какво да се прави ли?! Има какво, малко по малко.
„ План Боян Дуранкев “:
1. Промяна на концепцията „ Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите за интервала 2025-2028 година е в диапазона 40,0-41,9% от Брутният вътрешен продукт с низходяща наклонност. Същата низходяща наклонност се следи и при общото равнище на разноските (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 44,9-42,4%. “ В другите европейски страни делът на страната е към 50% от Брутният вътрешен продукт. В България наложеният таван от 40% е сдържащ растежа и неправилен, той би трябвало да падне или да стане 45% от Брутният вътрешен продукт.
2. Приходите може да набъбнат посредством прилепяне на „ сивия бранш “, който е много време над 30%. Хлабава страна – огромен „ сив бранш “.
3. Време е да се „ пипнат “ налозите. Бавно и последователно налагане на прогресивно данъчно облагане - и на корпорациите, и на физическите лица. От 2027 година – най-малко 15% ДФЛ за приходи над 20 000 лева месечно; МРЗ – 8%. При корпоративното данъчно облагане – към 20%, включващо и дивидентите.
4. „ Връзване “ на работните заплати на работещите в държавния бранш не към междинната работна заплата, а към минималната работна заплата (МРЗ), както е в този момент. Включително и на президент, министри и народни представители – до най-много 5-7(?) пъти по-висока от МРЗ.
5. Държавно и общинско подкрепяне на директните задгранични вложения, когато са „ зелени “ (това не е екология, а ново строителство) и публично-частно партньорство при „ кафени “ директни задгранични вложения със засилен държавен надзор.
6. Одържавяване/изкупуване на публично потребяваните богатства и услуги – да вземем за пример при тол системата и продажбата на винетки.
7. Увеличаване на санкциите за производители на артикули, които не дават отговор на „ положителните стандарти “, а при три поредни нарушавания – едногодишна възбрана за произвеждане.
8. Минимална пенсионна възраст – 55 години.
И тъй наречените
Крайната цел: реализиране не на невисок, а на междинен стопански напредък – над 3%; прекосяване от „ алено “ към „ зелено “ в бюджетните доходи и разноски (ако няма нова световна икономическа криза); понижаване на неравноправие.
Тези хрумвания отпущам гратис на свръхвисоко заплатените ръководещи от новата „ слепка “, които се лутат в тъмнината на неяснотата.
Ако ви се харесва, дами и господа!
Проф. Боян Дуранкев, за " Труд "
Проф. доктор Боян Дуранкев е приключил Висшия стопански институт (по-късно УНСС), където работи от 1980 година Доктор е по стопанска система. Последователно е помощник, основен помощник, доцент и професор. Специализирал е в Русия, Германия, Португалия, Съединени американски щати.
Ръководител на Катедра " Маркетинг и мениджмънт " във ВУЗФ в интервала април 2018- януари 2022 година Преподавател във ВУЗФ от 2005 година
През 2022 година е почетен с почетното звание професор емеритус на ВУЗФ.
Член е на УС на Българската асоциация по маркетинг, както и член на борда на Superbrands Bulgaria и член на Съвета на старейшините в УНСС.
Затова не се фокусирайте единствено върху плана на Бюджет 2025 година, а върху цялата картина:
„ Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2025-2028 година Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 година “!
Населението – понижава и застарява
През 2025 година сме 6 263 384 души, до 2030 година ще намалеем на 6 007 657 души съгласно Национален статистически институт. Но в тази цифра не се включва „ оттокът “ на български жители към по-развитите страни, който ще нараства.
23,5% от цялото население са хора над 65 година, което мощно натоварва бюджетната система и никакви хватки с частните пенсионни фондове не могат да анулират отговорностите на бюджета. Делът на пенсионерите, които се падат на един ангажиран, ще нараства по-бързо, в сравнение с темпът на напредък на Брутният вътрешен продукт.
Или, в случай че не се сложат „ котви “ за младите българи, с цел да останат в родината си!
„ План Боян Дуранкев “:
1. Безвъзмездна държавна дотация за всяко българско семейство (поне единият от родителите да е под 40 година възраст) с най-малко едно дете за лично първо жилище – 50 000 лева, а с две и повече деца – 100 000 лева Условие: жилището да не се предлага за продажба или наем най-малко 10 години след придобиването му.
2. Безвъзмездна държавна дотация от 10 000 лева за всяко българско семейство за покупка на пръв нов автомобил с изискване да не се продава най-малко 7 години от придобиването му.
3. За всички приключили студенти: 5 години данъчна „ почивка “ след завършването при работа по специалността и до 15 000 лева месечен доход; в случай че не работи по специалността – до 5 000 лева месечен приход.
Икономиката – работи, само че при неприятна конструкция
Прочетете деликатно следния откъс от държавната прогноза: „ Макроикономическата прогноза за прогнозния интервал, направена от Министерството на финансите (МФ), планува растежът на стопанската система да се увеличи до 2,8% през 2025 година и до 3% през 2026 година В интервала 2027-2028 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се забави до 2% заради привършване на позитивния резултат от вложенията по ПВУ, закъснение в растежа на потреблението на семействата в синхрон с това на приходите и закъснение на повишаването на износа в сходство е външното търсене. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 година до 2% през 2028 година по линия най-много на предстоящата низходяща динамичност при интернационалните цени. Отрицателният принос на енергийните артикули последователно ще понижава към края на прогнозния небосвод. “
Не е добре, нали? Въпросът е какво цели макроуправлението: първокласен („ нормативен “) стопански напредък или инерционен напредък? 2,8% през 2025 година и „ до “ 3% през 2026 година, след което – 2027 година – „ до “ 2% и 2028 година – „ до “ 2% значи занемаряване на концепцията за „ догонващо развиване “ на по-развитите страни в Европейски Съюз. Растеж под 3% постоянно се прави оценка като „ невисок “.
„ План Боян Дуранкев “:
1. Нарастване на размера и каузи на индустриалните вложения и директни дотации в 2-3 новаторски браншове, носещи висока добавена стойност. Средства (ще посоча в идната част – при бюджета).
2. Сдържане на разноските за защита до 2% през 2025 година и 2026 година, след което разпределяне до 2,5%.
3. Възпиране на общинската лакомия. Насочване на държавни вложения от бюджета единствено към общини, които се нуждаят от по-бързо развиване, тъй като са съществено изостанали.
4. Пълно одържавяване на ВиК бранша, на електроснабдяването и на главните язовири. Най-важна цел: до 2035 година – качествена вода и цялостен достъп до електрическа енергия за всички български жители.
5. Неприкосновеност на публичната благосъстоятелност – да се запише в Конституцията, както е записано за частната благосъстоятелност.
Бюджет 2025 година и по-късно – качествена смяна!
Внесеният одеве план за бюджет разкрива голата истина. А тя се познава по следния „ лакмус “: държавният бюджет постоянно би трябвало да е е антитежест на икономическия цикъл – когато стопанската система процъфтява, бюджетът е на плюс; когато стопанската система отива към рецесия, бюджетът е на минус.
Така че какво ви приказват следните числа: дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ се чака да е в размер надлежно на 2,9% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година, 2,2% от Брутният вътрешен продукт за 2026 година, 4,1% от Брутният вътрешен продукт за 2027 и 1,9% от Брутният вътрешен продукт за 2028 година? Само едно – стопанската система на страната е в тежка рецесия и то от доста време!
И като последица: през интервала 2025-2028 година се планува държавният дълг да доближи надлежно до 59,7 милиарда лева (27,7% от БВП) през 2025 година, 70,5 милиарда лева (31,0% от БВП) през 2026 година, 79,5 милиарда лева (33,5% от БВП) през 2027 година и 87,0 милиарда лева (35,2% от БВП) през 2028 година Много тревожна прогноза!
Какво да се прави ли?! Има какво, малко по малко.
„ План Боян Дуранкев “:
1. Промяна на концепцията „ Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите за интервала 2025-2028 година е в диапазона 40,0-41,9% от Брутният вътрешен продукт с низходяща наклонност. Същата низходяща наклонност се следи и при общото равнище на разноските (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 44,9-42,4%. “ В другите европейски страни делът на страната е към 50% от Брутният вътрешен продукт. В България наложеният таван от 40% е сдържащ растежа и неправилен, той би трябвало да падне или да стане 45% от Брутният вътрешен продукт.
2. Приходите може да набъбнат посредством прилепяне на „ сивия бранш “, който е много време над 30%. Хлабава страна – огромен „ сив бранш “.
3. Време е да се „ пипнат “ налозите. Бавно и последователно налагане на прогресивно данъчно облагане - и на корпорациите, и на физическите лица. От 2027 година – най-малко 15% ДФЛ за приходи над 20 000 лева месечно; МРЗ – 8%. При корпоративното данъчно облагане – към 20%, включващо и дивидентите.
4. „ Връзване “ на работните заплати на работещите в държавния бранш не към междинната работна заплата, а към минималната работна заплата (МРЗ), както е в този момент. Включително и на президент, министри и народни представители – до най-много 5-7(?) пъти по-висока от МРЗ.
5. Държавно и общинско подкрепяне на директните задгранични вложения, когато са „ зелени “ (това не е екология, а ново строителство) и публично-частно партньорство при „ кафени “ директни задгранични вложения със засилен държавен надзор.
6. Одържавяване/изкупуване на публично потребяваните богатства и услуги – да вземем за пример при тол системата и продажбата на винетки.
7. Увеличаване на санкциите за производители на артикули, които не дават отговор на „ положителните стандарти “, а при три поредни нарушавания – едногодишна възбрана за произвеждане.
8. Минимална пенсионна възраст – 55 години.
И тъй наречените
Крайната цел: реализиране не на невисок, а на междинен стопански напредък – над 3%; прекосяване от „ алено “ към „ зелено “ в бюджетните доходи и разноски (ако няма нова световна икономическа криза); понижаване на неравноправие.
Тези хрумвания отпущам гратис на свръхвисоко заплатените ръководещи от новата „ слепка “, които се лутат в тъмнината на неяснотата.
Ако ви се харесва, дами и господа!
Проф. Боян Дуранкев, за " Труд "
Проф. доктор Боян Дуранкев е приключил Висшия стопански институт (по-късно УНСС), където работи от 1980 година Доктор е по стопанска система. Последователно е помощник, основен помощник, доцент и професор. Специализирал е в Русия, Германия, Португалия, Съединени американски щати.
Ръководител на Катедра " Маркетинг и мениджмънт " във ВУЗФ в интервала април 2018- януари 2022 година Преподавател във ВУЗФ от 2005 година
През 2022 година е почетен с почетното звание професор емеритус на ВУЗФ.
Член е на УС на Българската асоциация по маркетинг, както и член на борда на Superbrands Bulgaria и член на Съвета на старейшините в УНСС.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ