Заглавието би могло да е и Аликс и богът на

Заглавието би могло да е и „ Аликс и богът на дребните неща “, само че такава откровена заемка на заглавието от романа на Арундати Рой би ме тормозила.А френската дизайнерка, основателка на марката Alix D. Reynis, е контрастност на всичко, което би могло по някакъв метод да тормози. Знам го сигурно, откакто съм била в интимното пространство на нейния бутик и ателие на улица Jacob в Париж. До Аликс Депон-Рейнис ме води паница от сбирката ѝ Orsini, забелязана инцидентно. Изяществото ѝ ме подтиква да схвана повече за създателката ѝ. Откривам марката Alix D. Reynis и попадам в свят, който ме очарова със своята изисканост, безвремие, грациозност. Така се срещам и с Аликс, която незабавно ме впечатлява с излъчването и грацията си. Поканена съм в бутика ѝ в квартал Saint-Germain des Pres, където се топвам в креативния ѝ свят. Бутикът е разграничен на две – посрещат ме сбирките порцеланови предмети и украса за маса, а в обособена зона са изложени бижутата.  Мястото е чаровно, като комфортен дом. Тук постоянно кипи креативна сила, тъй като всичко се създава на място в две ателиета.Разбирам, че професионалният път на Аликс е бил като че ли предначертан, само че не и явен. След гимназията тя стартира да учи право, най-много заради желанието да покаже на родителите си, че се насочва към постоянна специалност. Но креативният ѝ дух не се усеща на мястото си и след шест години и към този момент с едно дете напуща Юридическия факултет, с цел да се насочи към скулптурата. Това е вдъхновяващ  креативен интервал, в който се среща с другите материали – камък, глина, метал, гипс… След още шест години, заради фамилни аргументи и със мощното предпочитание да бъде независима финансово, взема решение въпреки всичко да приключи образованието си. Получава тапия за нотариус и стартира работа в адвокатска фирма. Вече майка на три деца, още веднъж трансформира професионалния си път и в продължение на две години се занимава със строителство. На 35 ражда четвъртото си дете и взема решение съществено да се замисли накъде би желала да се насочи в професионално отношение. „ Бях схванала, че само творчеството ме кара да се усещам щастлива. Желанието да създавам ме е придружавало от детството ми. Като дребна учих в учебно заведение Decroly (доста сходно със системата Монтесори); татко ми, нотариус по специалност, има тапия по дърводелство и аз доста съм му пособия в направата на разнообразни предмети; а майка ми ме е научила да шия, сготвям, тъка, да слагам тапети и още доста практични неща… “, споделя Аликс. Декорацията за маса е също нещо, което постоянно ѝ е харесвало и тя взема решение да стартира да създава съдове от порцелан. Не след дълго осъществя и концепцията си за направа на бижута. Създава марката Alix D. Reynis през 2011 година Изчистеният и грациозен жанр бързо ѝ носи популярност. „ Избрах да работя с порцелан, тъй като е обаятелен и доблестен материал. Той е придирчив и сложен за преодоляване, само че одобрявам прозрачността и белотата му. По отношение на формите, желаех „ да избърша праха от сервизите “, предлагани от производителите на порцелан от десетилетия. В началото не ме одобряваха доста добре, защото моите творения не бяха съвършени, само че аз се стремях точно към това. Опитах да сътворявам и бижута от порцелан, само че не се получи, тъй че започнах работа със сребро. Вече се усещам доста по-уверена и работя със злато и скъпоценни камъни. “ Стилът на Аликс е типичен и пречистен, а декоративните изкуства от 18. и 19. век са нейният изобилен извор на ентусиазъм. Цветът е употребен извънредно спестовно. „ Въпросът за цвета е нещо, върху което мисля доста. Правя разнообразни опити, само че към момента не съм намерила тоналностите, които ми харесват, още повече че изпичането на продуктите трансформира нюансите им. Така или другояче по-ярките цветове бързо ми омръз-ват, одобрявам ги в декорацията на дома, само че не и на масата. “ Цвят се появява в сбирката Orsini, която ме води при Аликс. Тя е въодушевена от детайли от Голямата маса на Orsini, датираща от времето на Италианския подем, същинско произведение на изкуството, което се намира в Националния природонаучен музей на Франция. Тази маса с внушителни размери, плот от карарски мрамор, бронзови крайници и инкрустации от скъпоценни камъни е един от шедьоврите на музея. Чиниите и декоративните предмети от сбирката Orsini са орнаментирани с красиви птици, пеперуди и растения, заимствани от декорацията на масата.Сред очарователните предмети, които Аликс създава, с изключение на сервизи и съдове, има свещи, абажури, декоративни отливки, бележници, текстил… Помислено е за всеки ъгъл от вкъщи.  Тръгвам си окрилена от срещата с Аликс и нейния свят, изпълнен с хубост.