ДНК намери семейството на загадкачния бозайник, който смая самия Дарвин
Загадъчен южноамерикански бозайник, открит от Чарлз Дарвин в Патагония, най-накрая откри своето семейство.
По време на експедиция в Уругвай и Аржентина през 1834 година, Дарвин открива скелет на необичайно животно, което има врат на камила, крайници на носорог и пай хобот. Бащата на еволюцията нямал визия какво да прави с останките и ги изпратил на своя другар - фамозният палеонтолог Ричард Оуен. Оуен обаче, също останал учуден от това което видял, споделя научните издания phys.org и cosmos magazine, базирайки се на ново изследване по тематиката направено от проучвателен екип от университета на Потсдам и Американския природонаучен музей.
"Костите не приличали на нищо, виждано до тогава ", разяснява Михаел Хофрайтер, водещ създател на ново изследване, оповестено в научния вестник Nature Communications, което най-накрая разкрива към кой клон от еволюционното дърво принадлежи това животно, нареченото от Дарвин "най-странното, откривано в миналото ".
"Представете си камила без гърбица, с крайници на носорог и глава като на антилопа сайга. Macrauchenia patachonica - безусловно "дългошиеста лама " - е имал дълга зурла, която доста наподобявала хобот, само че много пай ", изяснява Хофрайтер, професор в Университета в Потсдам.
За произхода на този извънредно любопитен и мистериозен бозайник, обитавал в миналото откритите пространства на Южна Америка, биолози и таксономисти от целия свят спорят към този момент над 2 века. За това време те по този начин и не съумяват да стигнат до консесус към кой клон от еволюционното дърво да причислят тревопасното създание, тежало към 400-500 кг,, което се хранело най-вече с треви и листа.
Въпреки, че учените нарекли Macrauchenia patachonica на днешните лами, неговият чудноват външен тип - като че ли съединен от частите на няколко разнообразни животни - както и неналичието на ДНК материал, създали невероятно неговата подредба.
Днес обаче нещата стоят по различен метод. Нов генетичен разбор разкрива, че Macrauchenia patachonica е бил по-близък до античния жанр Нечифтокопитни (Perissodactyla), към който спадат конете, носорозите и тапирите.
"Пред нас стоеше проблем, сложен за разрешаване. Когато такава антична ДНК е била съхранявана толкоз неприятно, като в това време още от самото ѝ прибиране е била примесена с непозната ДНК от околната среда, е доста мъчно да бъдат разпознати и подредени връзките, които оформят генетичния код на обособените типове. За да успеем, ние разчитахме, че ще можем да използваме геномите на близки родственици и с тяхна помощ да създадем рамка за възобновяване на фосилни секвенции ", написа водещият създател на новото изследване Майкъл Уестбъри, който също преподава в Университета в Потсдам.
Проблемът, пред който учените се изправили бил, че след Macrauchenia patachonica еволюционният клон, на който се намирал бозайникът внезапно спирал. Той не е имал нито един непосредствен родственик, прочут на актуалните учени. За да подредят пъзела и да намерят изчезналите от него късчета, Уестбъри и екип от 20 учени употребявали митохондриална ДНК (генетичен материал, който се намира не в ядрото на клетката, а в митохондриите), извлечена от фосил, открит в Южната част на Чили, от която да декодират произхода на изчезналия бозайник.
"Наследен само от майката, митохондриалният геном е по-малък и има повече копия в клетката - от там и във фосилите - от ДНК-то от по-сложния нуклеарен геном, изяснява Хофрайтер и допавя: "Митохондриалната ДНК е доста потребна за оценяване на степента на съгласуваност сред типовете. "
Чрез този метод екипът съумял да събере на едно място съвсем 80% от общия геном, като по този метод разкрил точната еволюционна времева линия, по която се е движел Macrauchenia patachonica.
"Най-странното животно, откривано в миналото " се оказало, че се е отделило от фамилията на актуалните Нечифтокопитни почти преди към 66 милиона години. Това го прави отдалечен братовчед на са конете, тапирите и носорозите.
Macrauchenia patachonica оцелява до края на Плеистоцена - преди към 20 000 до 11 000 години - като по-късно внезапно изчезва.
"Защо е липсващ не знаем. Това продължава да е отворен въпрос с доста отговори, като всеки от тях би могъл да е правилен или неверен. Дали хората са унищожили типа или са били климатичните промени, а може би композиция от двете или радикално друга причина ", отбелязва Хофрайтер.
По време на експедиция в Уругвай и Аржентина през 1834 година, Дарвин открива скелет на необичайно животно, което има врат на камила, крайници на носорог и пай хобот. Бащата на еволюцията нямал визия какво да прави с останките и ги изпратил на своя другар - фамозният палеонтолог Ричард Оуен. Оуен обаче, също останал учуден от това което видял, споделя научните издания phys.org и cosmos magazine, базирайки се на ново изследване по тематиката направено от проучвателен екип от университета на Потсдам и Американския природонаучен музей.
"Костите не приличали на нищо, виждано до тогава ", разяснява Михаел Хофрайтер, водещ създател на ново изследване, оповестено в научния вестник Nature Communications, което най-накрая разкрива към кой клон от еволюционното дърво принадлежи това животно, нареченото от Дарвин "най-странното, откривано в миналото ". "Представете си камила без гърбица, с крайници на носорог и глава като на антилопа сайга. Macrauchenia patachonica - безусловно "дългошиеста лама " - е имал дълга зурла, която доста наподобявала хобот, само че много пай ", изяснява Хофрайтер, професор в Университета в Потсдам.
За произхода на този извънредно любопитен и мистериозен бозайник, обитавал в миналото откритите пространства на Южна Америка, биолози и таксономисти от целия свят спорят към този момент над 2 века. За това време те по този начин и не съумяват да стигнат до консесус към кой клон от еволюционното дърво да причислят тревопасното създание, тежало към 400-500 кг,, което се хранело най-вече с треви и листа.
Въпреки, че учените нарекли Macrauchenia patachonica на днешните лами, неговият чудноват външен тип - като че ли съединен от частите на няколко разнообразни животни - както и неналичието на ДНК материал, създали невероятно неговата подредба. Днес обаче нещата стоят по различен метод. Нов генетичен разбор разкрива, че Macrauchenia patachonica е бил по-близък до античния жанр Нечифтокопитни (Perissodactyla), към който спадат конете, носорозите и тапирите.
"Пред нас стоеше проблем, сложен за разрешаване. Когато такава антична ДНК е била съхранявана толкоз неприятно, като в това време още от самото ѝ прибиране е била примесена с непозната ДНК от околната среда, е доста мъчно да бъдат разпознати и подредени връзките, които оформят генетичния код на обособените типове. За да успеем, ние разчитахме, че ще можем да използваме геномите на близки родственици и с тяхна помощ да създадем рамка за възобновяване на фосилни секвенции ", написа водещият създател на новото изследване Майкъл Уестбъри, който също преподава в Университета в Потсдам.
Проблемът, пред който учените се изправили бил, че след Macrauchenia patachonica еволюционният клон, на който се намирал бозайникът внезапно спирал. Той не е имал нито един непосредствен родственик, прочут на актуалните учени. За да подредят пъзела и да намерят изчезналите от него късчета, Уестбъри и екип от 20 учени употребявали митохондриална ДНК (генетичен материал, който се намира не в ядрото на клетката, а в митохондриите), извлечена от фосил, открит в Южната част на Чили, от която да декодират произхода на изчезналия бозайник.
"Наследен само от майката, митохондриалният геном е по-малък и има повече копия в клетката - от там и във фосилите - от ДНК-то от по-сложния нуклеарен геном, изяснява Хофрайтер и допавя: "Митохондриалната ДНК е доста потребна за оценяване на степента на съгласуваност сред типовете. "
Чрез този метод екипът съумял да събере на едно място съвсем 80% от общия геном, като по този метод разкрил точната еволюционна времева линия, по която се е движел Macrauchenia patachonica.
"Най-странното животно, откривано в миналото " се оказало, че се е отделило от фамилията на актуалните Нечифтокопитни почти преди към 66 милиона години. Това го прави отдалечен братовчед на са конете, тапирите и носорозите.
Macrauchenia patachonica оцелява до края на Плеистоцена - преди към 20 000 до 11 000 години - като по-късно внезапно изчезва.
"Защо е липсващ не знаем. Това продължава да е отворен въпрос с доста отговори, като всеки от тях би могъл да е правилен или неверен. Дали хората са унищожили типа или са били климатичните промени, а може би композиция от двете или радикално друга причина ", отбелязва Хофрайтер.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ