Мистерия с коментара на Светослав Иванов: Костадинов ли обрисува водещият на БТВ?
Загадъчен коментар направи Светослав Иванов по БТВ.
В него той като че ли приказва за съответен човек в България, който се възползва от гнева на хората и го насочва в мечтаната посока.
В мрежата към този момент се появиха мнения, че евентуално Иванов засяга Костадин Костадинов от " Възраждане ".
Той на никое място не загатва името му, само че очевидно значително хората са забелязали много сходства.
Дали е по този начин или Иванов просто чертае сборен облик на елементарните кухи полулисти, които се хранят от всеобщите заблуди, преценете сами от коментара на водещия:
Много постоянно си мисля по какъв начин след време биха нарекли епохата, в която живеем сега? Ерата на " Facebook " политиците "?
Какво мислите за времената на " виртуалния съд "? Както и да го назовем, имам вяра, ще се съгласите, че прекосяваме през времето на огромния звук.
Достатъчно е някой да напише нещо във „ Facebook “, с цел да разсъни страстите ни, да си поиграе с тях и да насочи мисленето ни в една или в друга посока.
Проблем към този момент остарял, прочут, дефиниран неведнъж и обсъждан на всички места. Но проблем до този миг нерешим, тъй като произтича от сърцевината на демокрацията - правото на всеки да се показва свободно.
Има злокобна подигравка в това, че точно най-недемократичните страни и режими пробиват демократичните общества, употребявайки кръвоносната система на демокрациите, с цел да ги разделят.
Демокрацията изяжда сама себе си, биха споделили някои и в това изказване несъмнено има логичност.
Живеем във време, в която всяка вест към този момент е " онлайн ".
Всяка разделяща тематика се трансформира в полесражение.
Всеки специалист е специалист, когато споделя това, което желаеме да чуем.
Ако каже нещо, което е в прорез с нашето мнение или настройка, следва дамгосване, даже и да не сме експерти в региона, в която той е специалист.
Дамгосването нормално е обществено и води дo шумни конфликти.
Те към момента са най-вече виртуални, само че трансформират политическата картина към прочувствено, а не рационално припознаване на политическо посланичество.
Във времето на огромния звук изчезна срама от незнанието. Манипулатори се борят да бъдат показани като " другата позиция ", разпространявайки явни неистини.
" Това е независимост на словото ", споделят те, сочейки за образец места, където няма независимост на словото.
Това е абсурд, тъй като те по този начин и не отпътуват към бленуваните от тях страни, тъй като знаят, че там всяко мнение в прорез с формалното ще ги изпрати в каторга.
Те избират да карат западни коли и да сеят източна агитация, да поддържат западен стандарт на живот, да имат свободата да показват себе си, даже и когато бленуват за места, където не биха имали свободата да показват себе си.
Най-ярките характерности на " Времето на огромния звук " са носталгията и гневът. Носталгията, с изключение на с младостта, е обвързвана с предишното, а предишното е ясно и елементарно обяснимо.
Гневът е обвързван с сегашното и бъдещето, тъй като те са неразбираеми и сложни за разбиране. Замислете се за вашия персонален яд.
Гневиш се, че твоят град наподобява на кална строителна площадка.
Гневиш се, че няма да можеш да запишеш детето си на детска градина или учебно заведение.
Гневиш се, че пред очите ти безкнижници стават милионери, тъй като всеки мисли за някаква скица.
Гневиш се на спекулата с цените на храните и заспалите регулаторни органи.
Гневиш се на невъзможността на политиците да формулират обща цел.
Гневиш се на оня, който навлиза в насрещното, тъй като няма кой да управлява спазването на закона.
Гневиш се, гневиш се, гневиш се...
И насочваш този яд не към това, което можеш да промениш, а против нещо, което влиза в ролята на сборен облик на всички извори на твоя яд.
Напоследък този сборен облик е Европа или " Колективния Запад ", както се е наричал по руско време, следващият термин изваден историческия килер на изтока.
Но не Европа е отговорна, че тук няма детски градини, тъй като да издадеш позволение за градеж или да построиш кооперация с жилища е доста по-изгодно.
Или, че огромна част от фондовете отидоха в нечии джобове и каси.
Не Европа е отговорна, че се избиваме по пътищата.
Или, че правосъдната система не работи.
Или, че приходите ни са ниски.
Не Европа е отговорна, че ние по този начин и не можем да се превърнем в Европа. Коментар на водещия:
В личната ни отрова
И не, няма кой да ни избави от личните ни несполуки.
И който твърди противоположното, просто употребява нашия обективен яд, с цел да ни манипулира посредством несигурния ни взор в бъдещето.
Но нормално този човек кара кола, която вие нямате и живее в къща, в каквато вие не живеете.
Децата му учат на запад, а той не върви на отмора в Байкал.
Той употребява всички недостатъци на системата, с цел да се замогне и по-късно да ви приказва какъв брой недостатъци има в системата.
Представете си гнева като глина. Но не в ръцете на занаятчия, а на човек, който просто взима дребни части лепкава, влажна примес, с цел да ги хвърля безредно. Като крайната цел е да сме гневни, немислещи и все по този начин - разграничени. Във времето на огромния звук.
В него той като че ли приказва за съответен човек в България, който се възползва от гнева на хората и го насочва в мечтаната посока.
В мрежата към този момент се появиха мнения, че евентуално Иванов засяга Костадин Костадинов от " Възраждане ".
Той на никое място не загатва името му, само че очевидно значително хората са забелязали много сходства.
Дали е по този начин или Иванов просто чертае сборен облик на елементарните кухи полулисти, които се хранят от всеобщите заблуди, преценете сами от коментара на водещия:
Много постоянно си мисля по какъв начин след време биха нарекли епохата, в която живеем сега? Ерата на " Facebook " политиците "?
Какво мислите за времената на " виртуалния съд "? Както и да го назовем, имам вяра, ще се съгласите, че прекосяваме през времето на огромния звук.
Достатъчно е някой да напише нещо във „ Facebook “, с цел да разсъни страстите ни, да си поиграе с тях и да насочи мисленето ни в една или в друга посока.
Проблем към този момент остарял, прочут, дефиниран неведнъж и обсъждан на всички места. Но проблем до този миг нерешим, тъй като произтича от сърцевината на демокрацията - правото на всеки да се показва свободно.
Има злокобна подигравка в това, че точно най-недемократичните страни и режими пробиват демократичните общества, употребявайки кръвоносната система на демокрациите, с цел да ги разделят.
Демокрацията изяжда сама себе си, биха споделили някои и в това изказване несъмнено има логичност.
Живеем във време, в която всяка вест към този момент е " онлайн ".
Всяка разделяща тематика се трансформира в полесражение.
Всеки специалист е специалист, когато споделя това, което желаеме да чуем.
Ако каже нещо, което е в прорез с нашето мнение или настройка, следва дамгосване, даже и да не сме експерти в региона, в която той е специалист.
Дамгосването нормално е обществено и води дo шумни конфликти.
Те към момента са най-вече виртуални, само че трансформират политическата картина към прочувствено, а не рационално припознаване на политическо посланичество.
Във времето на огромния звук изчезна срама от незнанието. Манипулатори се борят да бъдат показани като " другата позиция ", разпространявайки явни неистини.
" Това е независимост на словото ", споделят те, сочейки за образец места, където няма независимост на словото.
Това е абсурд, тъй като те по този начин и не отпътуват към бленуваните от тях страни, тъй като знаят, че там всяко мнение в прорез с формалното ще ги изпрати в каторга.
Те избират да карат западни коли и да сеят източна агитация, да поддържат западен стандарт на живот, да имат свободата да показват себе си, даже и когато бленуват за места, където не биха имали свободата да показват себе си.
Най-ярките характерности на " Времето на огромния звук " са носталгията и гневът. Носталгията, с изключение на с младостта, е обвързвана с предишното, а предишното е ясно и елементарно обяснимо.
Гневът е обвързван с сегашното и бъдещето, тъй като те са неразбираеми и сложни за разбиране. Замислете се за вашия персонален яд.
Гневиш се, че твоят град наподобява на кална строителна площадка.
Гневиш се, че няма да можеш да запишеш детето си на детска градина или учебно заведение.
Гневиш се, че пред очите ти безкнижници стават милионери, тъй като всеки мисли за някаква скица.
Гневиш се на спекулата с цените на храните и заспалите регулаторни органи.
Гневиш се на невъзможността на политиците да формулират обща цел.
Гневиш се на оня, който навлиза в насрещното, тъй като няма кой да управлява спазването на закона.
Гневиш се, гневиш се, гневиш се...
И насочваш този яд не към това, което можеш да промениш, а против нещо, което влиза в ролята на сборен облик на всички извори на твоя яд.
Напоследък този сборен облик е Европа или " Колективния Запад ", както се е наричал по руско време, следващият термин изваден историческия килер на изтока.
Но не Европа е отговорна, че тук няма детски градини, тъй като да издадеш позволение за градеж или да построиш кооперация с жилища е доста по-изгодно.
Или, че огромна част от фондовете отидоха в нечии джобове и каси.
Не Европа е отговорна, че се избиваме по пътищата.
Или, че правосъдната система не работи.
Или, че приходите ни са ниски.
Не Европа е отговорна, че ние по този начин и не можем да се превърнем в Европа. Коментар на водещия:
В личната ни отрова
И не, няма кой да ни избави от личните ни несполуки.
И който твърди противоположното, просто употребява нашия обективен яд, с цел да ни манипулира посредством несигурния ни взор в бъдещето.
Но нормално този човек кара кола, която вие нямате и живее в къща, в каквато вие не живеете.
Децата му учат на запад, а той не върви на отмора в Байкал.
Той употребява всички недостатъци на системата, с цел да се замогне и по-късно да ви приказва какъв брой недостатъци има в системата.
Представете си гнева като глина. Но не в ръцете на занаятчия, а на човек, който просто взима дребни части лепкава, влажна примес, с цел да ги хвърля безредно. Като крайната цел е да сме гневни, немислещи и все по този начин - разграничени. Във времето на огромния звук.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ