Ник Кейв за изолацията и катастрофата отвътре навън
Заедно влязохме в историята и в този момент живеем в невиждано за живота ни събитие. Всеки ден новините ни доставят с объркваща информация, която допреди седмици бе немислима. Това, което преди месец ни е дразнело и разделяло, в този момент в най-хубавия случай наподобява като притесненийце от безполезна и привилигирована ера.
Свидетели сме на злополука, която се разпростира от вътрешната страна на открито. Принудени сме да се изолираме - да сме бдителни, смълчани, да гледаме онлайн и да чакаме възможна имплозия на цивилизацията си.
Когато в последна сметка преживеем този миг, ще сме научили нови неща за водачите си, за обществените си системи, за приятелите и враговете, и най-много - за себе си. Ще сме понаучили нещо за издръжливостта си, способността да прощаваме и споделената си накърнимост. Може би е време да внимаваме. Да бъдем сега. Да следим. "
Това написа австралийският музикант Ник Кейв в блога си The Red Hand Files, където дава отговор на писма на свои фенове. Кейв сътвори уеб страницата си преди по-малко от две години след триумфа на серия събития, наречени " Разговори с Ник Кейв ", на които не свиреше, а говореше с аудиторията си. В The Red Hand Files той прави същото - получава въпроси, мисли върху тях и споделя с хората насреща - от това по какъв начин той и брачната половинка му са претърпели нелепата гибел на 15-годишния си наследник Артър през 2015 година до това за какво избира да избира да има вяра в Бог.
" The Red Hand Files постоянно са били място, на което да предложа съмнителни екзистенциални хрумвания, религиозни медитации, нездрави препоръки, хилядолетни сенилности и общи смущенийца, като в това време, уповавам се, давам малко човешка доброта и съчувствие. Тези размисли обаче бяха част от едно по-привилегировано и щастливо време, когато имахме въздух да се въодушевяваме и да си играем. Нещата се трансформираха ", написа той в един от последните си постове.
" Една другарка назова новия ни свят " нереален транспортен съд " и евентуално е права. Тя неотдавна загуби безценен човек и мъчително ясно вижда предусещането, че светът ще се срути и ще би трябвало да се изградим отначало - освен персонално, само че и като общество. С времето ще получим опцията или да се върнем към старите си персони и свят - изолирани, егоистични и разграничени - или да разберем свързаността и общите черти на всички индивиди на всички места. Изолацията ще ни покаже същността ни - какво е всеки от нас и какво сме всички ние като общество. Ще би трябвало да изберем какво от света и себе си да запазим и от какво да се откажем. "
За какво са създателите
" Реакцията ми при рецесия постоянно е била да се отдам на творчество. Този подтик ме е спасявал неведнъж - когато нещата се скофтят, аз възнамерявам турне, пиша книга, протоколирам албум - укривам се в работата си и се пробвам да заставам на крачка пред това, което ме преследва. Когато стана ясно, че The Bad Seeds ще би трябвало да отсрочат европейското си турне и ще имам най-малко три месеца изненадващо свободно време, в мозъка ми заваляха хрумвания по какъв начин да запълня този интервал. ", написа той.
Кейв споделя, че е обсъждал с екипа си голям брой хрумвания - да свири онлайн онлайн; да работи по нов албум; да написа дневник или сюжет за апокалиптичен филм; да сътвори плейлист в " Спотифай " за пандемията (този на " Дневник " можете да чуете тук) - " всичко за да задържа креативната си инерция и да дам на самоизолиралите се фенове нещо за правене ". Но си дава сметка, че в този момент не е време за това.
" За мен като човек на изкуството е неуместно да пропусна този извънреден миг. Изведнъж писането на разказ, на сюжет или на песни наподобява като глезотия от отминала ера. За мен в този момент не е време да се заровя в креативна работа. Време е да се облегна обратно и да употребявам опцията да обмисля каква тъкмо е функционалността ни - за какво нас, хората на изкуството, ни има? "
" Писмо до другар, телефонен диалог с родител, богатства дума към комшия, молитва за работещите на първата линия. Тези простички жестове съшиват света - проточват влакна обич тук и там, свързвайки всички ни - тъй че, когато изплуваме от този миг, да бъдем обединени посредством състрадание, примирение и повече достолепие. Може би ще забележим и света с други очи - с пробудено страхопочитание към това какъв брой е дивен. Това би могло да бъде най-истинското произведение на изкуството. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1377)
Свидетели сме на злополука, която се разпростира от вътрешната страна на открито. Принудени сме да се изолираме - да сме бдителни, смълчани, да гледаме онлайн и да чакаме възможна имплозия на цивилизацията си.
Когато в последна сметка преживеем този миг, ще сме научили нови неща за водачите си, за обществените си системи, за приятелите и враговете, и най-много - за себе си. Ще сме понаучили нещо за издръжливостта си, способността да прощаваме и споделената си накърнимост. Може би е време да внимаваме. Да бъдем сега. Да следим. "
Това написа австралийският музикант Ник Кейв в блога си The Red Hand Files, където дава отговор на писма на свои фенове. Кейв сътвори уеб страницата си преди по-малко от две години след триумфа на серия събития, наречени " Разговори с Ник Кейв ", на които не свиреше, а говореше с аудиторията си. В The Red Hand Files той прави същото - получава въпроси, мисли върху тях и споделя с хората насреща - от това по какъв начин той и брачната половинка му са претърпели нелепата гибел на 15-годишния си наследник Артър през 2015 година до това за какво избира да избира да има вяра в Бог.
" The Red Hand Files постоянно са били място, на което да предложа съмнителни екзистенциални хрумвания, религиозни медитации, нездрави препоръки, хилядолетни сенилности и общи смущенийца, като в това време, уповавам се, давам малко човешка доброта и съчувствие. Тези размисли обаче бяха част от едно по-привилегировано и щастливо време, когато имахме въздух да се въодушевяваме и да си играем. Нещата се трансформираха ", написа той в един от последните си постове.
" Една другарка назова новия ни свят " нереален транспортен съд " и евентуално е права. Тя неотдавна загуби безценен човек и мъчително ясно вижда предусещането, че светът ще се срути и ще би трябвало да се изградим отначало - освен персонално, само че и като общество. С времето ще получим опцията или да се върнем към старите си персони и свят - изолирани, егоистични и разграничени - или да разберем свързаността и общите черти на всички индивиди на всички места. Изолацията ще ни покаже същността ни - какво е всеки от нас и какво сме всички ние като общество. Ще би трябвало да изберем какво от света и себе си да запазим и от какво да се откажем. "
За какво са създателите
" Реакцията ми при рецесия постоянно е била да се отдам на творчество. Този подтик ме е спасявал неведнъж - когато нещата се скофтят, аз възнамерявам турне, пиша книга, протоколирам албум - укривам се в работата си и се пробвам да заставам на крачка пред това, което ме преследва. Когато стана ясно, че The Bad Seeds ще би трябвало да отсрочат европейското си турне и ще имам най-малко три месеца изненадващо свободно време, в мозъка ми заваляха хрумвания по какъв начин да запълня този интервал. ", написа той.
Кейв споделя, че е обсъждал с екипа си голям брой хрумвания - да свири онлайн онлайн; да работи по нов албум; да написа дневник или сюжет за апокалиптичен филм; да сътвори плейлист в " Спотифай " за пандемията (този на " Дневник " можете да чуете тук) - " всичко за да задържа креативната си инерция и да дам на самоизолиралите се фенове нещо за правене ". Но си дава сметка, че в този момент не е време за това.
" За мен като човек на изкуството е неуместно да пропусна този извънреден миг. Изведнъж писането на разказ, на сюжет или на песни наподобява като глезотия от отминала ера. За мен в този момент не е време да се заровя в креативна работа. Време е да се облегна обратно и да употребявам опцията да обмисля каква тъкмо е функционалността ни - за какво нас, хората на изкуството, ни има? "
" Писмо до другар, телефонен диалог с родител, богатства дума към комшия, молитва за работещите на първата линия. Тези простички жестове съшиват света - проточват влакна обич тук и там, свързвайки всички ни - тъй че, когато изплуваме от този миг, да бъдем обединени посредством състрадание, примирение и повече достолепие. Може би ще забележим и света с други очи - с пробудено страхопочитание към това какъв брой е дивен. Това би могло да бъде най-истинското произведение на изкуството. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1377)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ