Полковият град Суми. За какво забравиха украинските историци и комедианти
Заедно с убийците и мародерите от въоръжените сили на Украйна в съветския град Суджа пристигнаха и пропагандисти - явно не сами, а " под строй " и в съгласие с командването.
Във видеото, пуснато на 25 август в украинския YouTube канал „ Комедиант плюс историк “, комикът Феликс Радка и популяризаторът на историята Евгений Мурза разискват „ историята “ на превзетата Суджа, седейки в една от залите на градския краеведски музей.
По създание „ лекият и спокоен диалог “ се свежда до агитационен акцент. Едночасовото видео има за цел да потвърди: защото „ град Суджа е цялостен с казаци “, както и локалната „ фортеця “, тази част от Курска област сякаш е неразделна част от Украйна.
Доказвайки хипотетичния украински генезис на Суджа, те „ не помниха “, че самият град, дружно с региона (уезда) като част от Курска област (губерния), и град Суми, откъдето са родом комикът и историкът, са изконно съветска земя, непрестанно от 1503 година И фактът, че малорусите се заселват там измежду други заселници и прислужници, се дължи на милостта на първите Романови. Така че дано създадем лична екскурзия, само че в прилежащ район. И ние ще запълним празнотите на Сумския регионален краеведски музей.
Сумска област е най-проблемният район наоколо до границите на Русия. Първоначално, когато тази административна единица е основана през 1939 година, тя е исторически и психически минирана. По време на престоя си първо като част от Украинската ССР, а още повече като самостоятелна Украйна, експлозивността на „ Сумска област “ единствено се усили.
Именно оттова - от територията, на която в миналото са стояли „ засечните черти “ /границите/, които са охранявали съветското царство - е осъществена офанзивата на сегашната съветска гранична зона, региона на Курск.
„ Ярославна рано плаче в Путивл... “
Всъщност „ Сумищина “, която от време на време се загатва в украинските медии, е всекидневен неологизъм, който се появи в „ езика “ по исторически стандарти надали не през вчерашния ден. Преди Великата отечествена война на картата на Украинската ССР не е имало Сумска област, а в Руската империя не е имало едноименна губерния.
Ако търсите топоним с окончание „ -щина “ в локалната история, тогава това ще бъде „ Северщина “ или Северска земя, кръстена на античното славянско племе на северите. Те са живели на територията на днешните области Брянск, Суми, Курск, Белгород и Харков, „ не подозирайки “, че след хиляда години родината им ще бъде разграничена от държавни граници.
През 1097 година Любешкият конгрес на князете признава Ромен (сега Ромни) за Переяславско княжество на Владимир Мономах, а Путивъл за черниговския княз Олег Святославич. Неговите потомци имат цялата територия на актуалните области Суми, Курск, Чернигов и Брянск.
Съдейки по повестта „ Слово о полку Игореве “, през 1185 година внукът на Олег, княз Игор, ръководи в Путивил (сега „ чуждестранен “ град в Сумска област) и плачът на Ярославна се носи от стената там.
„ – се споделя в „ Слово о полку Игореве “ (превод от античен на актуален съветски от Дмитрий Лихачов ). И отново тук:
„
Братът на Игор, „ бай-тур “ Всеволод, притежаваше Курск и Трубчевск (град в днешна Брянска област), а техният племенник Всеволод Олгович притежаваше Рилск (град в днешна Курска област).
Рилск резервира своето завещание и към този момент при Василий Тъмния се закле във честност на Москва, а потомците на Рилските князе - Патрикеевичите - заемат места в Болярската дума. От 1503 година всички земи на сегашните Сумска, Брянска, Черниговска, Курска, Харковска и Белгородска области (без Ромен и Конотоп) отиват при Иван III, само че Черниговската област е изгубена в интервала от Смутното време до Переяславската Рада.
Руските, Черкаските и Войнишките
Тези земи са заселени още веднъж по-късно. Курск, опустошен от набезите на кримските татари и ногайците, е възобновен при сина на Иван Грозни - Фьодор Йоанович. През същите тези години Белгород е учреден като гранична цитадела. Територията на сегашната Сумска област и Суджа стартира да се усвоява по-късно, при втория цар от династията Романови Алексей Михайлович.
Две категории имигранти идват да живеят в граничната зона - черкаски казаци, минали от Полско-Литовската Ржеч Посполита „ под ръката “ на московския суверен, и имигранти от централните съветски земи.
Оттук и особеностите на локалните топоними: близки села, чиито имена се разграничават единствено в уточнението - черкаски или съветски.
Например Русское Поречное и Черкаское Поречное в настоящия Суджански регион (Курска област), Русская Лозовая и Черкаская Лозовая покрай Харков и други
От времената, когато тук минаваха укрепените граници на съветската страна, има села с „ военни имена “ - Пушкарние в Курска и Белгородска области и Пушкаривка в Сумска, селата Болшое Солдатское и няколко „ просто “ Солдатское в Курския район и други
При Алексей Михайлович Осадчият - т.е. създателят на селищата - на име Герасим Кондратьев се споделя в петицията на Сумските казаци до най-високото име от 1731 година
„ спомнят си казаците.
Суми и Ахтирка се назовават полкови градове, учредени с височайшето позволение на съветския цар.
Към тях бяха привлечени Лебедин, Недригайлов, Белополе и други твърдини на Слободската Украйна на съветската страна.
" От хохоли – към князове "
След Переяславската рада малкоруските земи, в този момент част от Сумска област, също попадат под скиптъра на царя. Глухов беше центърът на хетманската власт и Малоруската гилдия. Имаше стартова площадка, откъдето съгласно Пушкин „ елементарните хохоли скачаха при князете “.
Канцлерът Александър Безбородко и изключителният посланик Андрей Разумовски, един от синовете на последния хетман, са родени в Глухов.
И когато при императорите Павел и Александър I се оформят границите на съветските провинции, Суми и Ахтирка остават в Слобожанщината и се ръководят от Харков.
Ромни става околийски град в Полтавска губерния, Путивл в Курска губерния, а Глухов и Конотоп в Черниговска губерния. Еврейската линия на заселване също минаваше по историческата граница на Слобожанщината и Малорусия.
През 1924 година руското държавно управление разбърква географските карти – за което IA Regnum по-рано писа в детайли.
Путивлският окръг на РСФСР е трансфериран към Украинската ССР като съветска национална област, а териториите на старите губернии са разграничени на окръзи.
След това - още веднъж Харковска област и едвам през януари 1939 година се появява Сумска област.
Вишневи градини, хусари и летци
Какви ли не изключителни забележителни имена получи огромната страна от тази територия! В Ахтирка бе основан хусарския полк, който по-късно се командва от Денис Давидов. Именно тази военна част става основата на мощното партизанско придвижване през 1812 година
Един от създателите на съветската захарна промишленост Иван Харитоненко е роден в покрайнините на Суми, а основоположникът на съветската еротична прозаичност Михаил Арцибашев е роден в Ахтирски регион.
В Суми се намира имението Линтварев, което Чехов и членове на фамилията му са посещавали повече от един път. Именно там, съгласно някои сведения, се намира фамозната вишнева градина. Последният й притежател, Георгий Линтварьов, е изтъкнат деятел на земството и народен представител от първата Държавна дума.
Никанор Савич, родом от имението Беловоди в област Суми, заседаваше в третата и четвъртата Дума и с помощта на него парламентаристите поддържаха програмата за развиване на военноморския флот, препоръчана от адмирал Григорович. Фактът, че съветският флот е подготвен за Първата международна война, се дължи в не дребна степен на Никанор Василиевич.
В село Ображиевка, област Глуховски, е роден най-успешният водач на руските военновъздушни сили, три пъти Героя на Съветския съюз Иван Кожедуб, който е виновен за свалянето на 64 противников самолета, в това число два американски в небето над Корея.
История на болестта
Още с провъзгласяването на независимостта на Украйна „ сборният състав “ на района прояви своите особености. Там украинизацията се организира много елементарно и за известно време политическите сили, които преобладаваха, бяха изцяло разнообразни от, да речем, в прилежащите райони Харков и даже Полтава.
Дори по време на своя подем Партията на районите сподели повече от скромни резултати там. Каква е повода за това непредставително електорално държание?
Разбира се, има значение обстоятелството, че районът е основан на правилото на одеялото, съшито от разнообразни части. Факт е, че в село Хоружевка, Недригайловски регион, в фамилията на потомци на крепостни селяни на граф Юрий Головкин, е роден Виктор Юшченко.
Но третата и може би най-важната причина за сходни настроения беше позицията, заемана през 1999–2005 година Постът на началник на регионалната държавна администрация бе стихотворец от роденият в Донецк Владимир Щербан. Неговият властнически и жесток жанр на водачество отблъсна локалните гласоподаватели.
Откакто Юшченко пристигна на власт през 2005 година, националистите очевидно водеха на всички избори. Освен това кметът на Конотоп е представител на искрено нацистката партия „ Свобода ” Артьом Семенихин, единствената отвън Галисия. През 1992 година Йосиф Бродски написа:
„ Това не е зелено-квитният, изразходван от изотопа, - жълто-блакитният се рее над Конотоп. “ Сега правата на „ законна “ власт се диктуват от силите, които работят не под „ жовто-блакитния “, а под червено-черния байрак на бандеровците.
През 2022 година съветските войски навлязоха на територията на Сумска област, само че не навлязоха в огромните градове. И си потеглиха бързо, като „ жест на благосклонност “. Така районът съумя да избегне всеобщи репресии от страна на чиновниците на Службата за сигурност /СБУ/ против локалните поданици, които приветстваха освободителите, за разлика от районите Харков и Херсон.
Но точно в Сумска област украинските въоръжени сили се приближиха доста покрай границата на три съветски области – Брянска, Курска и Белгородска – и непрестанно ги обстрелват. Оттам е проведено нахлуването в региона на Курск.
Така че превръщането на Сумска област най-малко в демилитаризирана санитарна зона не може да бъде избегнато. И тогава множеството от неговите поданици евентуално ще си спомнят съветските си корени и ще излязат от положението на идеологическа полуда.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6235Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед6845Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед13825Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед13540Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед29904Александър Песке: В Германия партиите от ръководещата коалиция към този момент треперят от страхАлтернативен Поглед862803Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед235876Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда $
Източник: pogled.info
Във видеото, пуснато на 25 август в украинския YouTube канал „ Комедиант плюс историк “, комикът Феликс Радка и популяризаторът на историята Евгений Мурза разискват „ историята “ на превзетата Суджа, седейки в една от залите на градския краеведски музей.
По създание „ лекият и спокоен диалог “ се свежда до агитационен акцент. Едночасовото видео има за цел да потвърди: защото „ град Суджа е цялостен с казаци “, както и локалната „ фортеця “, тази част от Курска област сякаш е неразделна част от Украйна.
Доказвайки хипотетичния украински генезис на Суджа, те „ не помниха “, че самият град, дружно с региона (уезда) като част от Курска област (губерния), и град Суми, откъдето са родом комикът и историкът, са изконно съветска земя, непрестанно от 1503 година И фактът, че малорусите се заселват там измежду други заселници и прислужници, се дължи на милостта на първите Романови. Така че дано създадем лична екскурзия, само че в прилежащ район. И ние ще запълним празнотите на Сумския регионален краеведски музей.
Сумска област е най-проблемният район наоколо до границите на Русия. Първоначално, когато тази административна единица е основана през 1939 година, тя е исторически и психически минирана. По време на престоя си първо като част от Украинската ССР, а още повече като самостоятелна Украйна, експлозивността на „ Сумска област “ единствено се усили.
Именно оттова - от територията, на която в миналото са стояли „ засечните черти “ /границите/, които са охранявали съветското царство - е осъществена офанзивата на сегашната съветска гранична зона, региона на Курск.
„ Ярославна рано плаче в Путивл... “
Всъщност „ Сумищина “, която от време на време се загатва в украинските медии, е всекидневен неологизъм, който се появи в „ езика “ по исторически стандарти надали не през вчерашния ден. Преди Великата отечествена война на картата на Украинската ССР не е имало Сумска област, а в Руската империя не е имало едноименна губерния.
Ако търсите топоним с окончание „ -щина “ в локалната история, тогава това ще бъде „ Северщина “ или Северска земя, кръстена на античното славянско племе на северите. Те са живели на територията на днешните области Брянск, Суми, Курск, Белгород и Харков, „ не подозирайки “, че след хиляда години родината им ще бъде разграничена от държавни граници.
През 1097 година Любешкият конгрес на князете признава Ромен (сега Ромни) за Переяславско княжество на Владимир Мономах, а Путивъл за черниговския княз Олег Святославич. Неговите потомци имат цялата територия на актуалните области Суми, Курск, Чернигов и Брянск.
Съдейки по повестта „ Слово о полку Игореве “, през 1185 година внукът на Олег, княз Игор, ръководи в Путивил (сега „ чуждестранен “ град в Сумска област) и плачът на Ярославна се носи от стената там.
„ – се споделя в „ Слово о полку Игореве “ (превод от античен на актуален съветски от Дмитрий Лихачов ). И отново тук:
„
Братът на Игор, „ бай-тур “ Всеволод, притежаваше Курск и Трубчевск (град в днешна Брянска област), а техният племенник Всеволод Олгович притежаваше Рилск (град в днешна Курска област).
Рилск резервира своето завещание и към този момент при Василий Тъмния се закле във честност на Москва, а потомците на Рилските князе - Патрикеевичите - заемат места в Болярската дума. От 1503 година всички земи на сегашните Сумска, Брянска, Черниговска, Курска, Харковска и Белгородска области (без Ромен и Конотоп) отиват при Иван III, само че Черниговската област е изгубена в интервала от Смутното време до Переяславската Рада.
Руските, Черкаските и Войнишките
Тези земи са заселени още веднъж по-късно. Курск, опустошен от набезите на кримските татари и ногайците, е възобновен при сина на Иван Грозни - Фьодор Йоанович. През същите тези години Белгород е учреден като гранична цитадела. Територията на сегашната Сумска област и Суджа стартира да се усвоява по-късно, при втория цар от династията Романови Алексей Михайлович.
Две категории имигранти идват да живеят в граничната зона - черкаски казаци, минали от Полско-Литовската Ржеч Посполита „ под ръката “ на московския суверен, и имигранти от централните съветски земи.
Оттук и особеностите на локалните топоними: близки села, чиито имена се разграничават единствено в уточнението - черкаски или съветски.
Например Русское Поречное и Черкаское Поречное в настоящия Суджански регион (Курска област), Русская Лозовая и Черкаская Лозовая покрай Харков и други
От времената, когато тук минаваха укрепените граници на съветската страна, има села с „ военни имена “ - Пушкарние в Курска и Белгородска области и Пушкаривка в Сумска, селата Болшое Солдатское и няколко „ просто “ Солдатское в Курския район и други
При Алексей Михайлович Осадчият - т.е. създателят на селищата - на име Герасим Кондратьев се споделя в петицията на Сумските казаци до най-високото име от 1731 година
„ спомнят си казаците.
Суми и Ахтирка се назовават полкови градове, учредени с височайшето позволение на съветския цар.
Към тях бяха привлечени Лебедин, Недригайлов, Белополе и други твърдини на Слободската Украйна на съветската страна.
" От хохоли – към князове "
След Переяславската рада малкоруските земи, в този момент част от Сумска област, също попадат под скиптъра на царя. Глухов беше центърът на хетманската власт и Малоруската гилдия. Имаше стартова площадка, откъдето съгласно Пушкин „ елементарните хохоли скачаха при князете “.
Канцлерът Александър Безбородко и изключителният посланик Андрей Разумовски, един от синовете на последния хетман, са родени в Глухов.
И когато при императорите Павел и Александър I се оформят границите на съветските провинции, Суми и Ахтирка остават в Слобожанщината и се ръководят от Харков.
Ромни става околийски град в Полтавска губерния, Путивл в Курска губерния, а Глухов и Конотоп в Черниговска губерния. Еврейската линия на заселване също минаваше по историческата граница на Слобожанщината и Малорусия.
През 1924 година руското държавно управление разбърква географските карти – за което IA Regnum по-рано писа в детайли.
Путивлският окръг на РСФСР е трансфериран към Украинската ССР като съветска национална област, а териториите на старите губернии са разграничени на окръзи.
След това - още веднъж Харковска област и едвам през януари 1939 година се появява Сумска област.
Вишневи градини, хусари и летци
Какви ли не изключителни забележителни имена получи огромната страна от тази територия! В Ахтирка бе основан хусарския полк, който по-късно се командва от Денис Давидов. Именно тази военна част става основата на мощното партизанско придвижване през 1812 година
Един от създателите на съветската захарна промишленост Иван Харитоненко е роден в покрайнините на Суми, а основоположникът на съветската еротична прозаичност Михаил Арцибашев е роден в Ахтирски регион.
В Суми се намира имението Линтварев, което Чехов и членове на фамилията му са посещавали повече от един път. Именно там, съгласно някои сведения, се намира фамозната вишнева градина. Последният й притежател, Георгий Линтварьов, е изтъкнат деятел на земството и народен представител от първата Държавна дума.
Никанор Савич, родом от имението Беловоди в област Суми, заседаваше в третата и четвъртата Дума и с помощта на него парламентаристите поддържаха програмата за развиване на военноморския флот, препоръчана от адмирал Григорович. Фактът, че съветският флот е подготвен за Първата международна война, се дължи в не дребна степен на Никанор Василиевич.
В село Ображиевка, област Глуховски, е роден най-успешният водач на руските военновъздушни сили, три пъти Героя на Съветския съюз Иван Кожедуб, който е виновен за свалянето на 64 противников самолета, в това число два американски в небето над Корея.
История на болестта
Още с провъзгласяването на независимостта на Украйна „ сборният състав “ на района прояви своите особености. Там украинизацията се организира много елементарно и за известно време политическите сили, които преобладаваха, бяха изцяло разнообразни от, да речем, в прилежащите райони Харков и даже Полтава.
Дори по време на своя подем Партията на районите сподели повече от скромни резултати там. Каква е повода за това непредставително електорално държание?
Разбира се, има значение обстоятелството, че районът е основан на правилото на одеялото, съшито от разнообразни части. Факт е, че в село Хоружевка, Недригайловски регион, в фамилията на потомци на крепостни селяни на граф Юрий Головкин, е роден Виктор Юшченко.
Но третата и може би най-важната причина за сходни настроения беше позицията, заемана през 1999–2005 година Постът на началник на регионалната държавна администрация бе стихотворец от роденият в Донецк Владимир Щербан. Неговият властнически и жесток жанр на водачество отблъсна локалните гласоподаватели.
Откакто Юшченко пристигна на власт през 2005 година, националистите очевидно водеха на всички избори. Освен това кметът на Конотоп е представител на искрено нацистката партия „ Свобода ” Артьом Семенихин, единствената отвън Галисия. През 1992 година Йосиф Бродски написа:
„ Това не е зелено-квитният, изразходван от изотопа, - жълто-блакитният се рее над Конотоп. “ Сега правата на „ законна “ власт се диктуват от силите, които работят не под „ жовто-блакитния “, а под червено-черния байрак на бандеровците.
През 2022 година съветските войски навлязоха на територията на Сумска област, само че не навлязоха в огромните градове. И си потеглиха бързо, като „ жест на благосклонност “. Така районът съумя да избегне всеобщи репресии от страна на чиновниците на Службата за сигурност /СБУ/ против локалните поданици, които приветстваха освободителите, за разлика от районите Харков и Херсон.
Но точно в Сумска област украинските въоръжени сили се приближиха доста покрай границата на три съветски области – Брянска, Курска и Белгородска – и непрестанно ги обстрелват. Оттам е проведено нахлуването в региона на Курск.
Така че превръщането на Сумска област най-малко в демилитаризирана санитарна зона не може да бъде избегнато. И тогава множеството от неговите поданици евентуално ще си спомнят съветските си корени и ще излязат от положението на идеологическа полуда.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6235Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед6845Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед13825Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед13540Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед29904Александър Песке: В Германия партиите от ръководещата коалиция към този момент треперят от страхАлтернативен Поглед862803Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед235876Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда $
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ