Задушница в православната наредба се извършва три пъти в годината

Задушница в православната разпоредба се прави три пъти в годината - в съботите преди Великия пост, преди Рождественския пост и преди празника Петдесетница. На този ден, в който означаваме паметта на умрелите, църквата ни приканва да се погрижим " за душите " им. Преминалите в отвъдното не могат да се молят за помилван на сторените приживе и неразкаяни грехове. Това би трябвало да сторим ние, техните близки и познати, които също нямаме гаранция, че ще преминем оттатък очистени.

Първата гибел, която поставя завършек на земния ни живот, разделя душата от тленното тяло, от " кожените облекла ", в които сме се облекли след изгонването от парадайса. До края на времето, когато Божият съд ще се произнесе дали индивидът заслужава по делата си безконечния живот, или безконечната (втората) гибел, за душата е към този момент късно да се покае.

В съботата, която предхожда празника Събор на св. Архангел Михаил и безплътните небесни сили, се прави задушница, която сме нарекли Архангелова. Вечерта на предния ден, както и сутринта на самата задушница в края на литургията се прави последованието на обща панихида. Духовникът чете молебствия и поменава имената на умрелите, които благочестивите християни са записали авансово. Освещават се житото, виното, хлябът и всякаква храна, която е донесена, с цел да бъде раздадена. Раздаването на храната е състрадание към тези, на които раздаваме, не е просто мотив за софра.

Поради оредяването на православното духовенство във времената на гонение против християнството у нас на места са се култивирали безсмислени суеверни традиции. Вършат ги хора, които при кръщението си три пъти са се отрекли от дявола, само че не се свенят да хвърлят в гроба при заравяне кокошка с прерязано гърло, с цел да не идвала повече гибелта в фамилията. В ковчега някои поставят пари и движимости, с цел да " послужат " на починалия по пътя му към оня свят... И впрочем, и впрочем. Всичко това се прави с уверението, че е доста значимо за отишлия си, а за молитва към Бога не става и дума. Това е другата причина Църквата да дефинира специфични дни за обща молитва.

Не бива да забравяме, че отношението ни към паметта на нашите близки и далечни е също в листата на това, за което ще отговаряме пред Страшния арбитър, преди душата да получи нова нетленна плът и поемем към бездната на безконечната гибел или към безконечното самодоволство в чертозите на небесния Иерусалим.

Не е инцидентно и това, че светата Църква ни принуждава да си напомним неизбежния свършек на днешния живот преди двата огромни поста и преди рождения ден на Христовата черква.

Със себе си няма да отнесем нищо от това, което сме събрали, нито пък човешката популярност, поклоните от по-нискостоящите, светския искра и награди. Ще носим единствено сметката за положителните и неприятните си каузи, а в нея ще се вглеждат ангели и демони, с цел да пледират за душата ни в последния правосъден спор...

РУСИ СТ. РУСЕВ/24chasa.bg