Задушница е ден, в който се прекланяме пред паметта на

Задушница е ден, в който се прекланяме пред паметта на умрелите ни близки и насочваме молебствия за техния безконечен покой. Това е миг на примирение, размисъл и духовна връзка сред живите и мъртвите. Тази година, съботата преди Архангеловден, на 1 ноември означаваме Архангелова (Мъжка) задушница.

Вижте какво да носите, в случай че желаете да почетете умрелите на Задушница:

Жито, самун и вино
Житото е най-съществената част от трапезата на Задушница. То се вари и се сервира със захар и орехи, с цел да се трансформира в коливо – знак на възкресението и вярата във безконечния живот. В християнството житното зърно има изключително значение: то би трябвало да „ почине “ в земята, с цел да даде нов живот. Така и човешката душа минава през гибелта, с цел да се роди още веднъж в Божието царство.
Хлябът и виното, които постоянно съпътстват житото, припомнят за Христовата жертва и за общението сред Бога и хората. Те също се благославят и раздават за упокой на душите. Раздаването на храна е акт на състрадание – доброта, осъществена в памет на починалия, която съгласно вярванията носи разтуха и покой на душата му.

Свещи
Свещта е един от най-силните знаци в православната традиция. Тя въплъщава светлината на Христос и безконечната вяра. Когато запалите свещ на гроба, вие не просто почитате починалия, вие осветявате пътя му в отвъдното и му показвате, че не е пропуснат. В пламъка на свещта гори молитвата на живите, а топлината ѝ символизира любовта, която остава даже след гибелта.
Свещите нормално се палят по една за всеки умрял непосредствен, а в някои фамилии – и обща свещ за всички отишли си от този свят. Докато свещта гори, вярващите насочат тихи молебствия и признателност – не за загубата, а за живота, който са споделили с индивида.

Кърпа или салфетка за раздаване 
На Задушница е признато да се раздава храна, увита в чиста забрадка или салфетка. В нея се слага малко от приготвеното жито, парче самун, сладки или плодове.
Понякога се прибавя и дребна чашка вино или вода. Този бит е израз на шерване и доброта – ние даваме нещо „ за помен “ и по този метод вършим положително от името на починалия. Смята се, че когато човек получи такава храна с благословия, това положително дело се трансферира към душата на умрелия и му носи разтуха.

Цветя
Макар и не наложителни, цветята са неизменима част от деня. Белите цветя – най-често хризантеми – символизират непорочност, покой и безконечен живот. Те са израз на обич и спомен, който не избледнява.
На Задушница най-важното не е какъв брой неща ще занесем, а с какво сърце ще го създадем. Истинската респект се демонстрира посредством молитва, признателност и положителни каузи. Когато отидем на гроба със примирение и обич, ние демонстрираме, че нашите близки не престават да живеят – не в тялото, а в нашите мисли, религия и добрина. Защото любовта не умира – тя просто трансформира формата си и остава безконечна.

Молитва за умрелите
Помени, Господи, нашите отци, братя и сестри, умряли с вяра за възкресение за безконечен живот, и всички, поминали се в благочестие и религия: елементарни им всяко съгрешение, осъществено от тях волно и несъзнателно, с дума или с дело или с умисъл. Всели ги в места светли, в места прохладни, в места починали, отгдето е изчезнала всяка болежка, тъга и въздишка, и гдето сияе светлината на Твоето лице и радостни всички от века Твои светии. Дарувай на тях и на нас Твоето царство, присъединяване в неизказаните и безконечни Твои богатства и услада от Твоя безконечен и безконечен живот. Защото Ти, Христе Боже наш, си животът, възкресението и покоя на умрелите Твои раби и на Тебе отдаваме популярност, с безначалния Твой Отец, и с пресветия, благия и животворящ Твой Дух, в този момент и всеки път, и во веки веков. Амин.