Задавали ли сте си въпроса: „Защо все на нас се случва?“
Задавали ли сте си въпроса: „ Защо все на нас се случва? “ Мислили ли сте си, че народът български е може би все преследван от „ неприятен шанс “? А, хрумвало ли ви е, че може от нещо друго да е? Например от нещото, наречено причинно-следствена връзка? Не?
Да забележим. Ето да вземем за пример, виждам фотоси на Дейв Грол – 16 часа е готвил за небогати и бездомни в задача в Лос Анджелис. Сещате се, Дейв Грол от „ Фуу Файтърс “, преди този момент – от „ Нирвана “, същият Дейв Грол. Да е политик, да кажеш: за реклама го прави, за гласоподаватели, а той – музикант, към този момент си има стотиците милиони почитатели и не му трябват гласове за избори.
Джими Картър, някогашен (много някогашен – 1977-1981) американски президент, след мандата си строи къщи за бездомни. Строи в дословния смисъл – с двете си ръце, освен с пари.
Гледам, че доста звезди в други страни оказват помощ на хора в потребност, занимават се с щедрост – спортисти, артисти, музиканти, предприемачи. Гледам обаче, че тук не е доста известно. Тук ние – елементарните хора (и то не всички) – събираме капачки за децата, пращаме есемеси, хората, които нямат, са хората, които дават у нас. Онези – имащите, по никакъв начин не са от даващите.
Имаме си мултимилионери, имаме и милиардери, само че никой (поправете ме, в случай че бъркам, може и да бъркам все пак) не е прочут и с една коричка самун да е дал някому (който не му е „ негов човек “). А биха могли да го създадат и окото им да не мигне, няма и да усетят парите, които изоставен джоба им, с цел да оказват помощ на други. Хвърлят хиляди всеки ден за изгъзени заведения за хранене и пури. Да речем, че немалка част от тях (дипломатичен съм: „ немалка част “…) са си спечелили парите с незаконна активност, само че и мафията в Съединени американски щати е направила същото, пък десетилетия мафиотите дават пари за изкуство там, за щедрост, даже на по-малко и локално равнище – оказват помощ на квартали, провеждат спортни клубове, даже Ескобар е помагал на селяните от Меделин.
Можем ли да кажем, че в България даже супербогаташите и нарушителите са отражение на манталитета ни? Да забележим.
Единаци, аз да имам, ма*ната им на другите, но по какъв начин по този начин ще давам бе!, да не са ми орали на равнищата! И по този начин нататък.
Да взимаме – постоянно подготвени, кой ще ни даде пари-и-и-и-и! Да даваме обаче… единствено принудително. Но какво стана с това, че въпреки всичко даваме, нали казахме: събираме капачки, пращаме есемеси, събираме облекла за нуждаещите се, значи елементарните хора въпреки всичко го вършим, нали? (някои поне) Значи не е толкоз елементарно тогава да се постави под общ знаменател и да се каже: „ национален нрав, всички са такива “. Нали?
Е, какво значи това? Означава, че дебелите джобове са друга порода ли? Не мога да схвана. Някак си хем немного разнообразни от нас, хем по едно и също време с това и на светлинни години? Защо? Ето едно съмнение: „ съумелите “ тук са „ назначени “ за сполучливи (с дребни изключения, ясно ми е). След осемдесет и девета алените принцове и ченгетата поучиха разнообразни функции, някои станаха политици, други – предприемачи.
А доста забавно – трети даже получиха ролята на бандити и трафиканти, всичко под шапката на Държавна сигурност с надзор от кремъл. Както всичко друго, безчовечният режим съумя да опропасти (повече) даже нещо, което е по дифолт опропастено – престъпния контингент. Защото не умните съумяха И ТАМ, а отново връзкарите и послушните, наш‘те хора, а те не се славят нито с разум, нито с разсъдък. Те не могат да надвишават равнището на външния клозет и галошите даже две-три генерации по-късно.
Не са били постоянно такива доста богатите българи.
Чували ли сте за основателя на шоколадовата промишленост в България, Царя на шоколада – Аврам Чальовски, който от овчар станал милионер? С мозъка си. Използвал (кат доста други предприемачи) това, че в България по това време към момента липсвали доста неща и почнал да ги предлага. Но той е финансирал и строил старешки приюти, дал е 10 млн. лева (!!!) за фондация „ За безконечни времена “ – за подкрепяне на небогати и заболели.
Знаете и за братята Евлоги и Христо Георгиеви, карловските братя, с помощта на които имаме Софийския университет, дарявали за българска болница в Цариград, за учебно заведение в Солун, за църква в Букурещ, за постройка на българска община в Солун и още доста.
Но те са от предходната България, която към този момент не съществува. Същата предходна България, за която се приказва по какъв начин е избавила евреите си от Холокоста, а през днешния ден е съвременно да се наскърбява на „ евреин “.
Същата предходна България, чийто жители са имали паспорт (български), който е означавал свободно пътешестване съвсем по целия свят. След това са пристигнали каскетите. И още не са си тръгнали.
Предишната България я няма, мъртва е, убита и заровена в плитък необозначен гроб. На нейно място е България на каскетите, алените принцове и безсърдечието. Те са защитавани и закриляни и до момента в който господарите им в кремъл имат витални сили, тези тук са закриляни и ще си живеят; и освен, че няма да дават за България, ами и ще взимат каквото могат от нас, а ние ще продължаваме да си събираме капачки и да пращаме есемеси за нуждаещите се.
И, почтено казано, не знам какво ще можем да построим с такива хора и какво бъдеще ни чака.
Да забележим. Ето да вземем за пример, виждам фотоси на Дейв Грол – 16 часа е готвил за небогати и бездомни в задача в Лос Анджелис. Сещате се, Дейв Грол от „ Фуу Файтърс “, преди този момент – от „ Нирвана “, същият Дейв Грол. Да е политик, да кажеш: за реклама го прави, за гласоподаватели, а той – музикант, към този момент си има стотиците милиони почитатели и не му трябват гласове за избори.
Джими Картър, някогашен (много някогашен – 1977-1981) американски президент, след мандата си строи къщи за бездомни. Строи в дословния смисъл – с двете си ръце, освен с пари.
Гледам, че доста звезди в други страни оказват помощ на хора в потребност, занимават се с щедрост – спортисти, артисти, музиканти, предприемачи. Гледам обаче, че тук не е доста известно. Тук ние – елементарните хора (и то не всички) – събираме капачки за децата, пращаме есемеси, хората, които нямат, са хората, които дават у нас. Онези – имащите, по никакъв начин не са от даващите.
Имаме си мултимилионери, имаме и милиардери, само че никой (поправете ме, в случай че бъркам, може и да бъркам все пак) не е прочут и с една коричка самун да е дал някому (който не му е „ негов човек “). А биха могли да го създадат и окото им да не мигне, няма и да усетят парите, които изоставен джоба им, с цел да оказват помощ на други. Хвърлят хиляди всеки ден за изгъзени заведения за хранене и пури. Да речем, че немалка част от тях (дипломатичен съм: „ немалка част “…) са си спечелили парите с незаконна активност, само че и мафията в Съединени американски щати е направила същото, пък десетилетия мафиотите дават пари за изкуство там, за щедрост, даже на по-малко и локално равнище – оказват помощ на квартали, провеждат спортни клубове, даже Ескобар е помагал на селяните от Меделин.
Можем ли да кажем, че в България даже супербогаташите и нарушителите са отражение на манталитета ни? Да забележим.
Единаци, аз да имам, ма*ната им на другите, но по какъв начин по този начин ще давам бе!, да не са ми орали на равнищата! И по този начин нататък.
Да взимаме – постоянно подготвени, кой ще ни даде пари-и-и-и-и! Да даваме обаче… единствено принудително. Но какво стана с това, че въпреки всичко даваме, нали казахме: събираме капачки, пращаме есемеси, събираме облекла за нуждаещите се, значи елементарните хора въпреки всичко го вършим, нали? (някои поне) Значи не е толкоз елементарно тогава да се постави под общ знаменател и да се каже: „ национален нрав, всички са такива “. Нали?
Е, какво значи това? Означава, че дебелите джобове са друга порода ли? Не мога да схвана. Някак си хем немного разнообразни от нас, хем по едно и също време с това и на светлинни години? Защо? Ето едно съмнение: „ съумелите “ тук са „ назначени “ за сполучливи (с дребни изключения, ясно ми е). След осемдесет и девета алените принцове и ченгетата поучиха разнообразни функции, някои станаха политици, други – предприемачи.
А доста забавно – трети даже получиха ролята на бандити и трафиканти, всичко под шапката на Държавна сигурност с надзор от кремъл. Както всичко друго, безчовечният режим съумя да опропасти (повече) даже нещо, което е по дифолт опропастено – престъпния контингент. Защото не умните съумяха И ТАМ, а отново връзкарите и послушните, наш‘те хора, а те не се славят нито с разум, нито с разсъдък. Те не могат да надвишават равнището на външния клозет и галошите даже две-три генерации по-късно.
Не са били постоянно такива доста богатите българи.
Чували ли сте за основателя на шоколадовата промишленост в България, Царя на шоколада – Аврам Чальовски, който от овчар станал милионер? С мозъка си. Използвал (кат доста други предприемачи) това, че в България по това време към момента липсвали доста неща и почнал да ги предлага. Но той е финансирал и строил старешки приюти, дал е 10 млн. лева (!!!) за фондация „ За безконечни времена “ – за подкрепяне на небогати и заболели.
Знаете и за братята Евлоги и Христо Георгиеви, карловските братя, с помощта на които имаме Софийския университет, дарявали за българска болница в Цариград, за учебно заведение в Солун, за църква в Букурещ, за постройка на българска община в Солун и още доста.
Но те са от предходната България, която към този момент не съществува. Същата предходна България, за която се приказва по какъв начин е избавила евреите си от Холокоста, а през днешния ден е съвременно да се наскърбява на „ евреин “.
Същата предходна България, чийто жители са имали паспорт (български), който е означавал свободно пътешестване съвсем по целия свят. След това са пристигнали каскетите. И още не са си тръгнали.
Предишната България я няма, мъртва е, убита и заровена в плитък необозначен гроб. На нейно място е България на каскетите, алените принцове и безсърдечието. Те са защитавани и закриляни и до момента в който господарите им в кремъл имат витални сили, тези тук са закриляни и ще си живеят; и освен, че няма да дават за България, ами и ще взимат каквото могат от нас, а ние ще продължаваме да си събираме капачки и да пращаме есемеси за нуждаещите се.
И, почтено казано, не знам какво ще можем да построим с такива хора и какво бъдеще ни чака.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ