Защо ни привличат хора, които не са за нас?
Задавали ли сте си въпроса: "Защо ме притеглят хора, които не са за мен? " Според психолозите отговорът е доста елементарен - нашето его ги търси, написа "Дарик ".
Всички ние имаме два Аз-а - "малкият Аз " (раненото Аз, егото) и "духовният Аз " (нашето по-висше, по-зряло Аз, нашата душа).
Егото е тази част от нас, която слага под въпрос нашата значителност и полезност. То не се усеща изцяло. Усеща, че в него има пукнатини, които не може да запълни. То се пита непрекъснато дали заслужаваме да бъдем обичани.
От другата страна е нашият по-висш Аз, нашата душа - тази част от нас, която ни свързва с любовта, истината, мъдростта.
За страдание доста от нас избират егото. Това ни кара да се усещаме незначителни и безсилни, да усещаме липса, която се опитваме да компенсираме.
Егото търси неща извън, с които да запълни чувството за празнина. То има вяра, че колкото повече имаме - по-голяма банкова сметка, по-добър сътрудник, по-хубава работа, по-скъпа къща, толкоз по-щастливи ще бъдем.
То се засилва изключително доста, когато става дума за сантиментална връзка, тъй като любовта ни ранява най-силно.
Ако раната е към момента отворена, ние, без да си даваме сметка, търсим хора, които да провокират у нас същите чувства.
Нашето подсъзнание е програмирано по този начин, че да притегля хора, които да задействат нашите рани. Причината за това е, че по този начин израстваме. А нищо не ни оказва помощ да израстваме по този начин, както разрушеното сърце.
Но когато разберем кои сме в действителност, когато осъзнаем, че сме способни, мощни и специфични, тогава любовният ни живот ще бъде оздравял.
Всички ние имаме два Аз-а - "малкият Аз " (раненото Аз, егото) и "духовният Аз " (нашето по-висше, по-зряло Аз, нашата душа).
Егото е тази част от нас, която слага под въпрос нашата значителност и полезност. То не се усеща изцяло. Усеща, че в него има пукнатини, които не може да запълни. То се пита непрекъснато дали заслужаваме да бъдем обичани.
От другата страна е нашият по-висш Аз, нашата душа - тази част от нас, която ни свързва с любовта, истината, мъдростта.
За страдание доста от нас избират егото. Това ни кара да се усещаме незначителни и безсилни, да усещаме липса, която се опитваме да компенсираме.
Егото търси неща извън, с които да запълни чувството за празнина. То има вяра, че колкото повече имаме - по-голяма банкова сметка, по-добър сътрудник, по-хубава работа, по-скъпа къща, толкоз по-щастливи ще бъдем.
То се засилва изключително доста, когато става дума за сантиментална връзка, тъй като любовта ни ранява най-силно.
Ако раната е към момента отворена, ние, без да си даваме сметка, търсим хора, които да провокират у нас същите чувства.
Нашето подсъзнание е програмирано по този начин, че да притегля хора, които да задействат нашите рани. Причината за това е, че по този начин израстваме. А нищо не ни оказва помощ да израстваме по този начин, както разрушеното сърце.
Но когато разберем кои сме в действителност, когато осъзнаем, че сме способни, мощни и специфични, тогава любовният ни живот ще бъде оздравял.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ