Ти сам подхранваш своето нещастие
Задавал ли си си главния въпрос: в действителност ли съществуват проблеми или ти ги създаваш самичък и към този момент толкоз си привикнал с тях, че просто не можеш да се оправиш без тяхната компания – ще ти бъде ли самотно без тях?
Съгласен си да бъдеш даже трагичен – единствено с цел да не си празен. Хората се хващат за своите несгоди единствено с цел да не позволен пустотата в себе си.
Ти самичък подхранваш своето злощастие. Виж. Когато изчезне един проблем, обърни внимание по какъв начин сегашният проблем незабавно си намира друго място. Ситуацията припомня на змия, която се избавя от остарялата кожа, само че тя самата постоянно остава.
Веднага щом се позволи един проблем, следва различен И в случай че ти се вгледаш деликатно, ще забележиш: вторият проблем е със същите качества като предходния. Заемеш ли се с него, след него към този момент чака трети, подготвен.
Ако обичаш, погледни това, което правиш и с какви нелепости се занимаваш. В началото създаваш проблем, по-късно се впускаш в търсене на решения. Просто наблюдавай за какво създаваш казуса.
Решението на казуса се намира в самото негово начало, когато таман го създаваш – не го създавай! Ти нямаш никакви проблеми – задоволително е да схванеш единствено това.
Ако не са ви задоволителни личните проблеми, стартирате да мислите за човечеството, за ориста на света… – социализъм, комунизъм и прочие нелепости. Започвате да мислите за света по този начин, като че ли светът зависи от вашите препоръки.
Увеличавай осъзнатостта, разширявай съзнанието – и кръгът от проблеми ще се стесни. Те са в назад пропорционална взаимозависимост: най-малко осъзнатост – най-много проблеми, най-много осъзнатост – най-малко проблеми.
Когато осъзнатостта е тотална, проблемите просто изчезват, тъкмо както росата изчезва с изгрева на слънцето. При тоталната осъзнатост не съществуват никакви проблеми – те просто не могат да зародят.
Всеки път, когато видиш, че се подхлъзваш в казуса, улови себе си – бягай, скачай, танцувай, само че не се въвличай в този проблем. Прави нещо, с цел да може силата която е създавала проблемите, да стане течна, да се разтопи, да се върне в космоса.
Изпускаш същинския живот. Използвай повече сили и тогава ще потекат свежите сили. Не бъди сребролюбец. Използвай ги през днешния ден. Нека през днешния ден приключи. Утре ще се погрижиш за себе си, не се безпокой за на следващия ден. Безпокойство, проблем, паника – всичко това просто демонстрира едно: не живееш вярно, твоят живот не е празник, не е танц, не е наслада. Оттам са всички проблеми.
Ошо
