Задава ли се промяна при лихвите и таксите след еврото? Прогнозата на банкери
Задава ли се смяна при лихвите и таксите след еврото? Прогнозата на банкери
Ниските лихвени проценти в България ще се запазят в идващите няколко години, а що се отнася до жилищните заеми – страната ни остава втора в Европа след Малта по най-ниски лихви. Това разясниха водещи банкери за провокациите пред България на прага на еврозоната на финансова конференция, заяви Българска национална телевизия.
Ще се понижат ли банковите такси от 1 януари и какви са оценките за фискалната политика?
Еврозоната може да е тласък, само че нищо няма да ни бъде харизано, предизвести подуправителят на Българска народна банка Петър Чобанов, и уточни, че фокусът на страната би трябвало да е върху предлагането и вложенията.
Петър Чобанов, подуправител на Българска народна банка: Нищо няма да ни пристигна като подарък.
Автоматично не можем да чакаме кой знае какви положителни резултати без да се постараем да ги реализираме и това е главното предизвикателство. Това, което акцентират и рейтинговите организации като проблем пред българската стопанска система, са институциите т.е. без да се обърне внимание на институциите, на тяхното укрепване, на спазването на разпоредбите и използването им,
мъчно можем да чакаме толкоз елементарно последващо повишение на кредитния рейтинг.
Фискалната политика на страната прави преход в най-неподходящия миг, счита някогашният финансов министър и някогашен подуправител на Българска народна банка Калин Христов.
Аз съм шокиран от скоростта, с която фискалната просвета в нашето общество се
промени от 2000 до 2025 година. Ние от 1997 до 2020 година имахме просвета на поддържане на уравновесен бюджет в положителни времена и краткотраен недостиг в неприятни времена, дребен размер на държавните разноски, под 40% от Брутният вътрешен продукт, и данъчна система, учредена на поощряване
на икономическата интензивност. Всичко това беше изтрито за 5 години, добави той.
Банкерите дадоха отговор на въпроси за лихвите и ще бъдат ли понижени таксите и комисионите, откакто приемането на еврото ще понижи транзакционните разноски с над 1 милиард лв..
Цветослав Димов, основен финансов шеф на комерсиална банка:
Много е мъчно да предвиждаме по-дългосрочен интервал, само че в идващите най-малко 2-3 години лихвите ще останат относително много ниски, т.е. няма да забележим огромно придвижване в лихвите посока нагоре. Защо? Защото влизайки в еврозоната
Централната банка действително трансформира изискванията за минимални запаси в България –
те сега са 12%, това значи, че ние на всеки 100 лв. 12 лв. ги отделяме като минимални запаси, като получаваме 0 възръщаемост в Централната банка, в еврозоната този индикатор е идентичен за всички страни – това е 1%, което значи, че банковият бранш в България ще освободи, на процедура, сред 13-14 милиарда лв. спомагателна ликвидност.
Имайки огромна ликвидност, това значи, че стопански няма огромен тласък
банките да бъдат нападателни в политиката си за привличане на депозити. Т.е. това, което банката предлага, е сигурност на вложенията на хората, само че няма да бъде нападателна в лихвените равнища. В резюме бих споделил, че в случай че имате инвестиции не очаквайте в
скоро време растежи на лихвите по депозитите, само че не очаквайте и огромни растежи по заемите.
От позиция на таксите по общоприетите артикули и услуги, по-скоро не мисля, че еврозоната сама по себе си оказва някакво въздействие върху тях нито в посока нагоре, нито в посока надолу, тъй като те се базират на разноските, които банката прави, добави той.
Банкерите разясниха и че все още не се разисква прекосяване към интернационалния показател Юрибор.
Ниските лихвени проценти в България ще се запазят в идващите няколко години, а що се отнася до жилищните заеми – страната ни остава втора в Европа след Малта по най-ниски лихви. Това разясниха водещи банкери за провокациите пред България на прага на еврозоната на финансова конференция, заяви Българска национална телевизия.
Ще се понижат ли банковите такси от 1 януари и какви са оценките за фискалната политика?
Еврозоната може да е тласък, само че нищо няма да ни бъде харизано, предизвести подуправителят на Българска народна банка Петър Чобанов, и уточни, че фокусът на страната би трябвало да е върху предлагането и вложенията.
Петър Чобанов, подуправител на Българска народна банка: Нищо няма да ни пристигна като подарък.
Автоматично не можем да чакаме кой знае какви положителни резултати без да се постараем да ги реализираме и това е главното предизвикателство. Това, което акцентират и рейтинговите организации като проблем пред българската стопанска система, са институциите т.е. без да се обърне внимание на институциите, на тяхното укрепване, на спазването на разпоредбите и използването им,
мъчно можем да чакаме толкоз елементарно последващо повишение на кредитния рейтинг.
Фискалната политика на страната прави преход в най-неподходящия миг, счита някогашният финансов министър и някогашен подуправител на Българска народна банка Калин Христов.
Аз съм шокиран от скоростта, с която фискалната просвета в нашето общество се
промени от 2000 до 2025 година. Ние от 1997 до 2020 година имахме просвета на поддържане на уравновесен бюджет в положителни времена и краткотраен недостиг в неприятни времена, дребен размер на държавните разноски, под 40% от Брутният вътрешен продукт, и данъчна система, учредена на поощряване
на икономическата интензивност. Всичко това беше изтрито за 5 години, добави той.
Банкерите дадоха отговор на въпроси за лихвите и ще бъдат ли понижени таксите и комисионите, откакто приемането на еврото ще понижи транзакционните разноски с над 1 милиард лв..
Цветослав Димов, основен финансов шеф на комерсиална банка:
Много е мъчно да предвиждаме по-дългосрочен интервал, само че в идващите най-малко 2-3 години лихвите ще останат относително много ниски, т.е. няма да забележим огромно придвижване в лихвите посока нагоре. Защо? Защото влизайки в еврозоната
Централната банка действително трансформира изискванията за минимални запаси в България –
те сега са 12%, това значи, че ние на всеки 100 лв. 12 лв. ги отделяме като минимални запаси, като получаваме 0 възръщаемост в Централната банка, в еврозоната този индикатор е идентичен за всички страни – това е 1%, което значи, че банковият бранш в България ще освободи, на процедура, сред 13-14 милиарда лв. спомагателна ликвидност.
Имайки огромна ликвидност, това значи, че стопански няма огромен тласък
банките да бъдат нападателни в политиката си за привличане на депозити. Т.е. това, което банката предлага, е сигурност на вложенията на хората, само че няма да бъде нападателна в лихвените равнища. В резюме бих споделил, че в случай че имате инвестиции не очаквайте в
скоро време растежи на лихвите по депозитите, само че не очаквайте и огромни растежи по заемите.
От позиция на таксите по общоприетите артикули и услуги, по-скоро не мисля, че еврозоната сама по себе си оказва някакво въздействие върху тях нито в посока нагоре, нито в посока надолу, тъй като те се базират на разноските, които банката прави, добави той.
Банкерите разясниха и че все още не се разисква прекосяване към интернационалния показател Юрибор.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




