Задържането на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов не покрива стандарта

Задържането на водача на ГЕРБ Бойко Борисов не покрива стандарта за правда и за непроизволност. Това се споделя в окончателното решение на Административния съд София-град, с което заповедта за ареста на Борисов е оповестена за противозаконна, сподели инспекция на „ Лекс “ (виж тук).

Той беше арестуван вечерта на 17 март, дружно с някогашния финансов министър Владислав Горанов и PR-a на ГЕРБ Севделина Арнаудова. Тримата останаха в ареста за 24 часа, след което бяха освободени. След това Софийският областен съд (СРС) разгласи за противозаконни задържанията и на тримата.

От Министерство на вътрешните работи обясниха, че следствието е по сигнал на гражданското съдружие „ Боец “, обвързван със фотосите с пачки евро и златни кюлчета, както и с изказвания на Васил Божков, че е бил изнудван да заплаща подкупи на Борисов. Още през април СРС разгласи задържането за нелегално, като в решението си арбитър Николай Урумов уточни, че не е имало нито едно събрано доказателство за съпричастност на някогашния министър председател с разследваното изнудване на Васил Божков, а от заповедта за задържане на Главна дирекция „ Национална полиция “ (ГДНП) не ставало ясно и какви са основанията Борисов да бъде задържан.

Решението на районния съд е обжалвано от служителя на реда от Икономическа полиция Цветан Йоцов, издал заповедта за задържане на Борисов, който твърди пред АССГ, че в нея е дефинирана правната подготовка на действието и съответните данни за съпричастността му. Според служителя на реда задържането е било належащо, тъй като имало възможност водачът на ГЕРБ да повлияе на следствието. Представителят на прокуратурата е изразил мнение, че жалбата на Министерство на вътрешните работи е неоснователна.

В решението си АССГ припомня посочените в заповедта учредения за 24-часовия арест на някогашния министър председател: „ В хода на извършени ОИМ по Директива за птиците No 42/2022 година на ГДНП, според проект вх. No 3286р-13193/17. 03. 2022 година на ГДНП се откриха данни за съпричастност на лицето към дейности с които е принудил другиго да се разпореди с движимост или със свое право или да поеме имуществено обвързване го заплаши с принуждение, оповестяване на позорящи условия, увреждане на имущество или друго незаконно деяние с тежки последствия за него или негови ближни-престъпления по член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателен кодекс “.

Съдът припомня, че и съгласно Конституцията, и съгласно Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида, всеки има право на персонална независимост и сигурност и не може да бъде арестуван, с изключение на при условия, избрани със закон.

„ Разпореденото задържане с оспорената заповед – предмет на производството пред Софийския областен съд не покрива стандарта за правда и за непроизволност, като основополагащи общи правила при ограничение на правото на независимост и сигурност “, написа в решението на АССГ.

В него съдиите Катя Аспарухова (председател на състава), Мария Ситнилска (докладчик) и Елка Атанасова означават, че правното съображение за задържането на Борисов до 24 часа са данните за осъществено закононарушение (чл. 72, алинея 1, т. 1 от Закона за МВР). Според член 74, алинея 2, т. 2 от ЗМВР и според член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс, заповедта би трябвало да съдържа правните и в действителност учредения за задържането.

Съдът акцентира, че в заповедта няма изложение на фактическата конюнктура, а единствено „ сбито е посочен “ номерът на досъдебното произвеждане, номерът на проект за оперативно-издирвателни мероприятия и безусловно е заимствуван текстът за изнудване в Наказателен кодекс. Това съгласно съда е съображение за анулация на заповедта.

„ Цитирането на текст от особената част на Наказателния кодекс не дава отговор на редица съответстващи въпроси – по кое време и по какъв мотив е осъществено възможното закононарушение по цитирания текст и какви са обстоятелствата, установяващи съставомерността му, с цел да извърши съдът служебно дължимата преценка за съществуване на данни за осъществено закононарушение от арестуваното лице, като материалноправно съображение по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР за законността на задържането. Константна е правосъдната процедура, че излагането на несъответни и ирелевантни претекстове като фактическо съображение за издаването на административния акт следва да бъде приравнено на липса на изискуемите от закона претекстове за мотивиране съществуването на материалноправни предпоставки за практикуване на предоставената от закона подготвеност и надлежно води до нарушение на императивното условие за наличие на акта по член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс “, стимулира се АССГ.

В решението на съда се споделя още, че задържането на Борисов е и несъответно на закона, защото е нарушен правилото на пропорционалност по Административнопроцесуален кодекс, защото според член 6, алинея 2 от кодекса, административният акт и неговото осъществяване не могат да засягат права и законни ползи в по-голяма степен от най-необходимото за задачата, за която актът се издава.

„ В съответния случай, нито е обосновано, нито е потвърдено, че за постигането на законова цел е било належащо задържането за период от 24 часа “, написа АССГ и оставя в действие решението на районния съд за анулация на заповедта. Столичната полиция пък е наказана да заплати на Борисов 480 лв. разходи по делото.

След ареста на водача на ГЕРБ се разбра, че към оня миг разпитан като очевидец по това дело е бил единствено някогашният към този момент министър председател Кирил Петков. В показанията си той е декларирал, че при срещата си ден преди ареста на Борисов с европейския основен прокурор Лаура Кьовеши, Петков изразил угриженост, че българската прокуратура не работи съответно по сигналите против Борисов. Кьовеши пък му дала отговор, че и Европейската прокуратура ще предприеме ограничения съгласно компетентността си. Петков обаче изразил мощно „ персонално терзание “, че е допустимо Борисов и другите забъркани с проблема, обвързван с Васил Божков, да повлияят на следствието, като унищожат или укрият документи и като окажат напън над очевидци. Това съгласно Петков можело да стане, в случай че те получат достъп до отчета на Агенцията за държавна финансова ревизия (АДФИ). Още в решението на районния съд обаче беше посочено, че тези подозрения на Петков не са били подкрепени с никакви обстоятелства, с цел да обосноват задържането на Борисов.

Едва след арестите Министерство на вътрешните работи е разпитало и чиновник на компании на Васил Божков, който дал показания, че персонално е теглил пари от сметки на компаниите, като за всяко изтегляне Божков му нареждал каква да е сумата. Свидетелят обаче нямал визия дали Божков дава тези пари на Борисов и не бил чувал шефът му да е изнудван.

Показания беше дала и секретарката на някогашния финансов министър Владислав Горанов, която е споделила, че неведнъж е виждала Божков в кабинета му, като визитите все били по самодейност на предприемача. Той обаче идвал единствено „ с пура в ръка “ и в никакъв случай не го била виждала да носи торби, пликове или различен багаж в ръцете си. По този мотив пък Божков съобщи пред медиите след арестите, че давал на Горанов 20% от облагите си и добави, че половин или един милион могат да се съберат и в джобовете на едно сако. Тогава той сподели, че е дал сведения пред полицията по това следствие, а съдът акцентира, че не е ясно по какъв метод е станало това, защото представлявали едностранно документално волеизявление, в което е отговарял на въпроси, които пък не било ясно кой задава.