БХК: Ако целта оправдава средствата, ваксинацията може да е задължителна |
Задължителното имунизиране може да бъде целесъобразно от правозащитна позиция, само че единствено в случай че бъде въведено при избрани условия. Това е изводът, който може да се направи от скорошно решение на Европейския съд по правата на индивида, оценено в мнение на Българския хелзинкски комитет.
В своето мнение комитетът се базира на неотдавна постановено решение на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). По делото " Вавричка " и други против Чешката република съдът одобри, че задължението да се имунизират деца против избрани инфекциозни болести е по принцип интервенция в тяхното право на персонален живот, обезпечено от член 8 от Европейската спогодба по правата на индивида.
Според съда тази интервенция обаче може да бъде оправдана, ако ограниченията са в отговор на належаща социална потребност, обосновани са с относими и задоволителни причини и са пропорционални на преследваната цел.
Според БХК това решение на Европейски съд по правата на човека, въпреки и постановено във връзка наложителното имунизиране на деца против избрани инфекциозни болести, които не са били непосредствена заплаха за обществото, може да послужи за добър първоначален насочен пункт на разбора на предложенията за наложително имунизиране на избрани групи с имунизациите против COVID-19.
Важните причини
Достатъчно сигурни и ефикасни ли са наличните ваксини? Ваксините против COVID-19 са минали през експертна оценка на интернационално и на национално равнище на няколко самостоятелни от производителя органи, избрани да пазят публичния интерес. Към момента в целия свят са сложени близо четири милиарда и половина ваксини и обявените странични резултати от тях са малцина, сравними като дял със страничните резултати от имунизациите, обсъждани по делото " Вавричка ", а по този начин също и със страничните резултати на други медикаменти, утвърдени за потребление през годините.
Според БХК ваксинирането против COVID-19 преследва законна цел – отбраната на публичното здраве като цяло, както и на правата и свободите на всички и изключително на уязвимите групи.
В мнението се акцентира, че имунизирането против COVID-19 е в отговор на даже още по-належаща социална потребност, защото става дума за инфекциозно заболяване, което протича в сегашното и е към този момент обхванало големи групи от хора по целия свят, а не за заболяване, което хипотетично може да засегне стеснен кръг хора в едно несигурно бъдеще.
Следователно, наложителното имунизиране на избрани групи би било целесъобразно и не би било нарушаване на правото на персонален живот, при изискване, че средствата за неговото налагане са пропорционални на преследваната цел в едно демократично общество.
Стандартът по делото " Вавричка " насочва към доста необятен кръг хора, за които наложителното имунизиране би било възможно, евентуално към всички, които са в контакт с други хора и които могат да бъдат за тях източник на заплаха от заразяване.
Нарушава ли се правото на персонален живот?
Налагането на обвързване за имунизиране без оглед на средствата, с които това става, би могло да наруши правото на персонален живот. За да бъде целесъобразно ограничението на едно главно човешко право, закрепено на конституционно и на международноправно равнище, средствата, с които то се реализира следва да бъдат минимум рестриктивните за реализиране на задачата. Например, за отвод от имунизиране като първа стъпка могат да бъдат налагани санкции. При още един отвод, санкциите могат да бъдат увеличавани, и така нататък, пишат от БХК.
Как да се действа при противопоказания за имунизиране или отвод?
Отново, следвайки стандарта по " Вавричка ", системата на наложително имунизиране би трябвало да планува опция за освобождение при противопоказания и в случаи на „ отводи по съвест “, които, несъмнено, следва да бъдат деликатно изследвани, настояват от БХК, само че прецизират, че тя би трябвало обаче да планува и опция за отбрана от заразяване на лицата, които могат да останат евентуално застрашени, ако отводът от имунизиране на съответното длъжностно лице бъде разгласен за законен.
В същото време обаче от БХК предлагат системата на наложително имунизиране да планува дейно правно средство за отбрана на отказващите имунизиране. Според тях то трябва да включва наличен и бърз механизъм за разглеждане на техните тъжби от самостоятелен и неутрален правосъден орган с даване на опция за безвъзмездна правна помощ на лицата, които заради липса на средства не могат да си разрешат да наемат юрист.
В своето мнение комитетът се базира на неотдавна постановено решение на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). По делото " Вавричка " и други против Чешката република съдът одобри, че задължението да се имунизират деца против избрани инфекциозни болести е по принцип интервенция в тяхното право на персонален живот, обезпечено от член 8 от Европейската спогодба по правата на индивида.
Според съда тази интервенция обаче може да бъде оправдана, ако ограниченията са в отговор на належаща социална потребност, обосновани са с относими и задоволителни причини и са пропорционални на преследваната цел.
Според БХК това решение на Европейски съд по правата на човека, въпреки и постановено във връзка наложителното имунизиране на деца против избрани инфекциозни болести, които не са били непосредствена заплаха за обществото, може да послужи за добър първоначален насочен пункт на разбора на предложенията за наложително имунизиране на избрани групи с имунизациите против COVID-19.
Важните причини
Достатъчно сигурни и ефикасни ли са наличните ваксини? Ваксините против COVID-19 са минали през експертна оценка на интернационално и на национално равнище на няколко самостоятелни от производителя органи, избрани да пазят публичния интерес. Към момента в целия свят са сложени близо четири милиарда и половина ваксини и обявените странични резултати от тях са малцина, сравними като дял със страничните резултати от имунизациите, обсъждани по делото " Вавричка ", а по този начин също и със страничните резултати на други медикаменти, утвърдени за потребление през годините.
Според БХК ваксинирането против COVID-19 преследва законна цел – отбраната на публичното здраве като цяло, както и на правата и свободите на всички и изключително на уязвимите групи.
В мнението се акцентира, че имунизирането против COVID-19 е в отговор на даже още по-належаща социална потребност, защото става дума за инфекциозно заболяване, което протича в сегашното и е към този момент обхванало големи групи от хора по целия свят, а не за заболяване, което хипотетично може да засегне стеснен кръг хора в едно несигурно бъдеще.
Следователно, наложителното имунизиране на избрани групи би било целесъобразно и не би било нарушаване на правото на персонален живот, при изискване, че средствата за неговото налагане са пропорционални на преследваната цел в едно демократично общество.
Стандартът по делото " Вавричка " насочва към доста необятен кръг хора, за които наложителното имунизиране би било възможно, евентуално към всички, които са в контакт с други хора и които могат да бъдат за тях източник на заплаха от заразяване.
Нарушава ли се правото на персонален живот?
Налагането на обвързване за имунизиране без оглед на средствата, с които това става, би могло да наруши правото на персонален живот. За да бъде целесъобразно ограничението на едно главно човешко право, закрепено на конституционно и на международноправно равнище, средствата, с които то се реализира следва да бъдат минимум рестриктивните за реализиране на задачата. Например, за отвод от имунизиране като първа стъпка могат да бъдат налагани санкции. При още един отвод, санкциите могат да бъдат увеличавани, и така нататък, пишат от БХК.
Как да се действа при противопоказания за имунизиране или отвод?
Отново, следвайки стандарта по " Вавричка ", системата на наложително имунизиране би трябвало да планува опция за освобождение при противопоказания и в случаи на „ отводи по съвест “, които, несъмнено, следва да бъдат деликатно изследвани, настояват от БХК, само че прецизират, че тя би трябвало обаче да планува и опция за отбрана от заразяване на лицата, които могат да останат евентуално застрашени, ако отводът от имунизиране на съответното длъжностно лице бъде разгласен за законен.
В същото време обаче от БХК предлагат системата на наложително имунизиране да планува дейно правно средство за отбрана на отказващите имунизиране. Според тях то трябва да включва наличен и бърз механизъм за разглеждане на техните тъжби от самостоятелен и неутрален правосъден орган с даване на опция за безвъзмездна правна помощ на лицата, които заради липса на средства не могат да си разрешат да наемат юрист.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ