Студентите си бъркат в джоба за задължителните практики
Задължителните академични практики бъркат в джоба на студентите. На възпитаниците на ВУЗ-овете им се постанова сами да финансират заложените по образователен проект образования, защото бюджетите на висшите школа не ги покриват.
Част от университетите заделят средства за превоз до мястото на осъществяване на практиката, само че не обезпечават спането или джобните пари. Възпитаниците на Университета по архитектура, строителство и геодезия организират своите практики в чужбина или в страната, изясни деканът на Архитектурния факултет проф. доктор арх. Асен Писарски пред Монитор.
Студентите от катедра история и доктрина на архитектурата от 15 години имат опцията в края на 2-и курс да изкарат седмичен курс отвън страната. Те обаче би трябвало да си покрият цялото пътешестване.
„ През 2008-а се подкрепяха с 50 евро, по-късно отчасти по 20-30, само че към този момент не се заделят средства “, изясни един от ръководителите на практиката доцент доктор арх. Велина Панджарова. Тя показа, че тази година отпътува с група от 30 ученици в Полша и в Германия, и се надява най-малко за юбилейната процедура университетът да удовлетвори молбата ѝ за съфинансиране.
Освен за път, храна и нощувка, студентите ѝ би трябвало да плануват и средства за вход в музеи или културни институции, защото това са местата, които те ще би трябвало да показват в изложбите след практиките. Панджарова изясни, че по същия метод стоят и практиките в страната. Една от тях е в Ковачевица, за която университетът поема само средствата за превоз, само че младежите би трябвало да заплащат нощувките си и да си обезпечат джобни.
Доц. доктор арх. Гичка Кутова – Каменова от катедра “Технология на архитектурата “ и зам.-декан на Архитектурния факултет пък изясни, че практиките и семинарите за преддипломна процедура в 5-и и 6-и курс на студентите се подсигуряват с помощта на външни браншови организации, с които подписват контракти за взаимна активност. И двете преподавателки от УАСГ обясниха, че се надяват от идната образователна година да бъдат обезпечени пари за практиките, откакто към този момент всеки факултет ще има обособен бюджет и може да заложи такива средства в него.
Изнесените образователни курсове в Националната спортна академия се организират в спортните бази на университета. Те са по туризъм и алпинизъм, насочване, водни и снежни спортове. „ Курсовете са наложителни за всички студенти и защото се заплащат от тях, това е отразено в по-ниския размер на семестриалните такси за образование “, изясни пиарът на НСА Албена Мичева. (б.а. - най-ниската годишна такса за 2019/2020-а ще е 350 лева, най-високата 840 лева.). Възпитаниците на спортната академия би трябвало да плануват средства за превоз, храна и спане. Само до базата на Витоша те се придвижват с градския превоз до Железница и оттова се изкачват сами. За курса по водни спортове, който е две седмици, пък би трябвало да плануват по 17,30 лева дневно. Те обаче получават дотация от 3,60 лева за храна и 1,30 лева за леглоден или би трябвало да броят общо 173, 60 лева за цялата лятна процедура без да включват джобните си. Бонус за възпитаниците на НСА е, че те приключват курса си с изпит и могат да станат спасители или пък инструктори по снежни спортове, защото получават документ за дееспособност.
Разходите за образователните практики на възпитаниците на СУ „ Св. Климент Охридски са за сметка на бюджета на съответния факултет, изясняват от ВУЗ-а. При командироването на студенти им се поставят средства за превоз, нощувки и дневни. Джобните са в размер на 5 лева с нощувка и 2,50 лева без спане. Пътните покриват отиване и връщане до мястото на практиката, както и транспортните разходи за публичен превоз в границите на регионалните градове. Квартирните са пък размер до 20 лева, само че в случай че бъдат надвишени, студентите доплащат.
Държавният университет „ Проф. доктор Асен Златаров “ в Бургас не е получавал средствата за командировъчни. БСУ като частен ВУЗ няма право на средства за командировъчни от МОН и по тази причина организира практиките на студентите в града, сподели ректорът на университета проф. Галя Христозов.
Част от университетите заделят средства за превоз до мястото на осъществяване на практиката, само че не обезпечават спането или джобните пари. Възпитаниците на Университета по архитектура, строителство и геодезия организират своите практики в чужбина или в страната, изясни деканът на Архитектурния факултет проф. доктор арх. Асен Писарски пред Монитор.
Студентите от катедра история и доктрина на архитектурата от 15 години имат опцията в края на 2-и курс да изкарат седмичен курс отвън страната. Те обаче би трябвало да си покрият цялото пътешестване.
„ През 2008-а се подкрепяха с 50 евро, по-късно отчасти по 20-30, само че към този момент не се заделят средства “, изясни един от ръководителите на практиката доцент доктор арх. Велина Панджарова. Тя показа, че тази година отпътува с група от 30 ученици в Полша и в Германия, и се надява най-малко за юбилейната процедура университетът да удовлетвори молбата ѝ за съфинансиране.
Освен за път, храна и нощувка, студентите ѝ би трябвало да плануват и средства за вход в музеи или културни институции, защото това са местата, които те ще би трябвало да показват в изложбите след практиките. Панджарова изясни, че по същия метод стоят и практиките в страната. Една от тях е в Ковачевица, за която университетът поема само средствата за превоз, само че младежите би трябвало да заплащат нощувките си и да си обезпечат джобни.
Доц. доктор арх. Гичка Кутова – Каменова от катедра “Технология на архитектурата “ и зам.-декан на Архитектурния факултет пък изясни, че практиките и семинарите за преддипломна процедура в 5-и и 6-и курс на студентите се подсигуряват с помощта на външни браншови организации, с които подписват контракти за взаимна активност. И двете преподавателки от УАСГ обясниха, че се надяват от идната образователна година да бъдат обезпечени пари за практиките, откакто към този момент всеки факултет ще има обособен бюджет и може да заложи такива средства в него.
Изнесените образователни курсове в Националната спортна академия се организират в спортните бази на университета. Те са по туризъм и алпинизъм, насочване, водни и снежни спортове. „ Курсовете са наложителни за всички студенти и защото се заплащат от тях, това е отразено в по-ниския размер на семестриалните такси за образование “, изясни пиарът на НСА Албена Мичева. (б.а. - най-ниската годишна такса за 2019/2020-а ще е 350 лева, най-високата 840 лева.). Възпитаниците на спортната академия би трябвало да плануват средства за превоз, храна и спане. Само до базата на Витоша те се придвижват с градския превоз до Железница и оттова се изкачват сами. За курса по водни спортове, който е две седмици, пък би трябвало да плануват по 17,30 лева дневно. Те обаче получават дотация от 3,60 лева за храна и 1,30 лева за леглоден или би трябвало да броят общо 173, 60 лева за цялата лятна процедура без да включват джобните си. Бонус за възпитаниците на НСА е, че те приключват курса си с изпит и могат да станат спасители или пък инструктори по снежни спортове, защото получават документ за дееспособност.
Разходите за образователните практики на възпитаниците на СУ „ Св. Климент Охридски са за сметка на бюджета на съответния факултет, изясняват от ВУЗ-а. При командироването на студенти им се поставят средства за превоз, нощувки и дневни. Джобните са в размер на 5 лева с нощувка и 2,50 лева без спане. Пътните покриват отиване и връщане до мястото на практиката, както и транспортните разходи за публичен превоз в границите на регионалните градове. Квартирните са пък размер до 20 лева, само че в случай че бъдат надвишени, студентите доплащат.
Държавният университет „ Проф. доктор Асен Златаров “ в Бургас не е получавал средствата за командировъчни. БСУ като частен ВУЗ няма право на средства за командировъчни от МОН и по тази причина организира практиките на студентите в града, сподели ректорът на университета проф. Галя Христозов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ