Рекордно недоверие към институциите, силна подкрепа за протестите и очакване за нови партии, показва изследване на Алфа Рисърч
Задълбочаващо се съмнение към институциите, мощна социална поддръжка за всеобщите митинги и възходящи песимистични упования за бъдещето обрисува националното представително изследване на „ Алфа Рисърч “, извършено в интервала 5–12 декември 2025 година измежду 1000 пълнолетни жители.
Годината стартира с положителни събития като пълноправното участие на България в Шенген и напредъка към еврозоната, само че приключва с всеобщи митинги и оставката на държавното управление на Росен Желязков. На този декор доверието в основни институции доближава исторически ниски равнища, а политическото водачество е в дълбока рецесия.
Проучването демонстрира, че 59% от интервюираните поддържат митингите абсолютно, а още 25% ги считат за обективни, въпреки и с опасения от политическите последици. Над половината от запитаните считат, че оставката на държавното управление е била логически и нужен излаз от рецесията.
Оценката за 2025 година остава по-скоро отрицателна за страната – едвам 10% я дефинират като по-добра от миналата, до момента в който 56% я считат за по-лоша. В персонален проект обаче българите са по-умерени – 23% регистрират усъвършенстване, а 51% не виждат основна смяна. Очакванията за 2026 година са белязани от растеж на скептицизма, най-много поради инфлацията, политическата неустойчивост и несигурността към ръководството.
Парламентът е институцията с най-ниско доверие – едвам 5% утвърждение против 69% отрицание. Правителството си потегля с 58% негативни оценки, а министър председателят Росен Желязков – с 49% съмнение. Президентът Румен Радев остава с най-голям институционален рейтинг, само че и при него се регистрира спад на доверието – с 4 пункта до 35%, против 33% съмнение и 32% неутрално отношение. Той продължава да притегля благосклонностите на гласоподавателите на Българска социалистическа партия и националистически партии, само че острите офанзиви против въвеждането на еврото и позициите му по геополитически тематики дистанцират последователите на проевропейски обединения.
В електорален проект ГЕРБ резервира първото място с 21,4% поддръжка, само че губи позиции. ПП–ДБ усилват поддръжката си до 17,8% след поддръжката за митингите. „ Възраждане “ е трета мощ с 11,6%, а „ Движение за права и свободи – Ново “ начало остава с висока електорална поддръжка, само че рекордно отрицание към водача си Делян Пеевски. Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ са на ръба на парламентарното посланичество.
Проучването регистрира и растеж на искащите да гласоподават – сред 300 и 500 хиляди души повече при възможни предварителни избори. Политическата борба и неналичието на вероятни обединения карат 40% от българите да чакат появяването на нов политически субекти, които биха могли уверено да трансформират политическата настройка след изборите.
