„Докога ще ни убиват на пътя“: Бащата на Сияна се обърна към Лазар Лазаров
Задал съм въпрос към Лазар Лазаров, който е някогашен ръководител на управителния съвет на АПИ дали изпитва виновност за гибелта на Сияна, защото компанията, в която той взе участие, е положила фалшив асфалт, където е станал случаят. Това съобщи бащата на починалата Сияна Николай Попов, в предаването „ЕвроДикоФ“.
Фирмата се споделя Виастрой, в предходното ми присъединяване я загатнах. Лазар Лазаров е в борда на шефовете в това сдружение. Когато е бил в управителния съвет на АПИ твърди, че виновността за неприятната настилка на пътя за Своге е на компанията – реализатор. Сега обаче го виждам в друга роля – част от ръководството на това сдружение и той носи също отговорност за това, което те са направили на място.
По думите на Попов, коефициентът на сцепление на асфалтираната права, т.е. на кръпките, които са правени преди злополуката със Сияна, е 30, а би трябвало да бъде 65. „Тоест два пъти под нормата за сцепление имаме там. Освен това, остарялата настилка, която е на 20 години, е с коефициент на сцепление 55 – т.е. много по-близо до нормата, в сравнение с новият асфалт.“
Бих желал да попитам по какъв начин е допустимо в 21 век да се ремонтират пътища по този метод, докога ще ни убиват на пътя, докога ще рискуват и моя, и вашия живот, и на децата ни, с цел да откраднат някакви мижави пари, да спестят минимални средства, полагайки некачествени асфалтови настилки. Тези кръпки не са единствено там, те са по продължение на целия път, и ми е доста забавно в случай че се направи едно проучване и инспекция на останалите сектори от пътя, който е от София до Плевен и стига чак до Букурещ, какво ще забележим и какви ще бъдат резултатите. Според мен сме в непрекъснат риск, движейки се по тези пътища.
И дано този господин Лазаров да отиде на новите прави на автомагистрала “Тракия ”, ремонтирани след гибелта на Сияна, и по какъв начин се прави ремонт. Защото аз през вчерашния ден минах и бях впечатлен от това, което видях – с изключение на да подлагам на критика, мога да бъда и положителен. Там ремонтът в действителност е изпълнен както би трябвало. Това обаче не го виждаме на други места, разяснява Николай Попов.
Фирмата се споделя Виастрой, в предходното ми присъединяване я загатнах. Лазар Лазаров е в борда на шефовете в това сдружение. Когато е бил в управителния съвет на АПИ твърди, че виновността за неприятната настилка на пътя за Своге е на компанията – реализатор. Сега обаче го виждам в друга роля – част от ръководството на това сдружение и той носи също отговорност за това, което те са направили на място.
По думите на Попов, коефициентът на сцепление на асфалтираната права, т.е. на кръпките, които са правени преди злополуката със Сияна, е 30, а би трябвало да бъде 65. „Тоест два пъти под нормата за сцепление имаме там. Освен това, остарялата настилка, която е на 20 години, е с коефициент на сцепление 55 – т.е. много по-близо до нормата, в сравнение с новият асфалт.“
Бих желал да попитам по какъв начин е допустимо в 21 век да се ремонтират пътища по този метод, докога ще ни убиват на пътя, докога ще рискуват и моя, и вашия живот, и на децата ни, с цел да откраднат някакви мижави пари, да спестят минимални средства, полагайки некачествени асфалтови настилки. Тези кръпки не са единствено там, те са по продължение на целия път, и ми е доста забавно в случай че се направи едно проучване и инспекция на останалите сектори от пътя, който е от София до Плевен и стига чак до Букурещ, какво ще забележим и какви ще бъдат резултатите. Според мен сме в непрекъснат риск, движейки се по тези пътища.
И дано този господин Лазаров да отиде на новите прави на автомагистрала “Тракия ”, ремонтирани след гибелта на Сияна, и по какъв начин се прави ремонт. Защото аз през вчерашния ден минах и бях впечатлен от това, което видях – с изключение на да подлагам на критика, мога да бъда и положителен. Там ремонтът в действителност е изпълнен както би трябвало. Това обаче не го виждаме на други места, разяснява Николай Попов.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ