Демагогия: Докато призовават за масово гласуване, партиите ограничават вота
Зададат ли се избори - всички партии приказват за нуждата от по-висока изборна интензивност. Призовават хората да гласоподават, изясняват по какъв начин всеобщият избор ще спре купения и корпоративния избор, по какъв начин демокрацията има потребност от повече присъединяване. Само че зад тези думи стои една изцяло друга процедура – редовно и целеустремено ограничение на опциите жителите действително да стигнат до урните.
Прочетете още
Докато на думи молят за „ повече гласове “, на процедура депутатите трансформират изборните правила в последния вероятен миг, без спор и без експертна оценка, тъй че гласуването да стане по-трудно, по-объркващо и по-рисково. И всичко това – броени месеци преди следващите изключителни парламентарни избори.
Поредното доказателство за това са измененията в Изборния кодекс, които се прокарват в режим „ 6 без 5 “ – едвам 2,5 месеца преди изключителните парламентарни избори.
На първо четене, без авансово разискване в правната комисия и без публичен спор, депутатите одобриха напълно хартиено гласоподаване, като броенето да се прави от нови оптични сканиращи устройства. Машини, които не са тествани в действителен избирателен развой, за които няма време за сертификация, образование и гаранции за сигурност. Това не е промяна – това е опит с изборния развой.
Още по-притеснително е премахването на втория щемпел върху бюлетината. Мярка, въведена точно за ограничение на класическите изборни измами като така наречен „ български трен “ или „ индианска нишка “. При новите правила към този момент няма механизъм, който да подсигурява, че бюлетината, която гласоподавателят получава, е същата, която връща. Това е връщане към добре познати практики от предишното, за които всички партии настояват, че желаят да се борят – само че единствено на думи.
Най-скандалната смяна обаче идва от „ ИТН “ – правенето на изборните описи на база последното броене от 2021 година. Преброяване, извършено по време на пандемия, обхванало едвам към 83% от популацията, като близо 30% са преброени електронно. Това автоматизирано изключва хиляди български жители – в това число всички, навършили 18 години след септември 2021 година, както и голяма част от българите в чужбина.
На процедура тази смяна не „ чисти мъртви души “, а основава живи жители без право на глас, в случай че не преминат през спомагателни административни трудности. И то тъкмо преди избори. Това неизбежно ще докара до по-ниска изборна интензивност – резултат, който комфортно обслужва партии с корав, следен електорат.
Същата логичност стои и зад ограничението на броя на изборните секции в Турция, Англия и Съединени американски щати. Намаляването им до най-много 20 отвън Европейски Съюз не е техническо решение, а чисто политически ход. Ограничават се гласовете на българите зад граница – едни, тъй като обичайно поддържат избрани партии, други – тъй като гласоподават „ погрешно “. Това е жестоко нарушение на правилото за равнопоставеност на жителите и директно обръщение: „ Гласувайте, само че единствено в случай че сте комфортни “.
Политологът доцент Христо Панчугов с право отбелязва, че диалогът за изборните правила от дълго време е напуснал територията на експертността. Технологиите – било машини, било скенери – не са същинският проблем. Истинските недостатъци са в организацията, в политизираните секционни комисии, в неналичието на образование и в хроничното отвращение да се направи действителна промяна на изборните описи и администрацията.
Поредните промени в Изборния кодекс не лекуват заболяванията на демокрацията, а ги задълбочават. И когато доверието в изборите дефинитивно се срути, отговорността няма да е на гласоподавателите, които не отиват до урните, а на политиците, които трансфораха разпоредбите на вота в инструмент за оцеляване.
Вместо постоянни и предвидими правила, гласоподавателите още веднъж получават безпорядък: връщане към напълно хартиено гласоподаване, въвеждане на нови и нетестирани технологии за преброяване, унищожаване на защитни механизми против типичен изборни измами и орязване на изборните права на българите в чужбина и на най-младите гласоподаватели. Резултатът е предвидим – по-ниска интензивност, повече подозрения и още по-слабо доверие в изборния развой.
Това държание демонстрира, че апелите за всеобщо гласоподаване не са нищо повече от предизборна мантра. Истинската цел не е повече народна власт, а по-удобен избор – подобен, който може да бъде по-лесно следен и ръководен.
Прочетете още
Докато на думи молят за „ повече гласове “, на процедура депутатите трансформират изборните правила в последния вероятен миг, без спор и без експертна оценка, тъй че гласуването да стане по-трудно, по-объркващо и по-рисково. И всичко това – броени месеци преди следващите изключителни парламентарни избори.
Поредното доказателство за това са измененията в Изборния кодекс, които се прокарват в режим „ 6 без 5 “ – едвам 2,5 месеца преди изключителните парламентарни избори.
На първо четене, без авансово разискване в правната комисия и без публичен спор, депутатите одобриха напълно хартиено гласоподаване, като броенето да се прави от нови оптични сканиращи устройства. Машини, които не са тествани в действителен избирателен развой, за които няма време за сертификация, образование и гаранции за сигурност. Това не е промяна – това е опит с изборния развой.
Още по-притеснително е премахването на втория щемпел върху бюлетината. Мярка, въведена точно за ограничение на класическите изборни измами като така наречен „ български трен “ или „ индианска нишка “. При новите правила към този момент няма механизъм, който да подсигурява, че бюлетината, която гласоподавателят получава, е същата, която връща. Това е връщане към добре познати практики от предишното, за които всички партии настояват, че желаят да се борят – само че единствено на думи.
Най-скандалната смяна обаче идва от „ ИТН “ – правенето на изборните описи на база последното броене от 2021 година. Преброяване, извършено по време на пандемия, обхванало едвам към 83% от популацията, като близо 30% са преброени електронно. Това автоматизирано изключва хиляди български жители – в това число всички, навършили 18 години след септември 2021 година, както и голяма част от българите в чужбина.
На процедура тази смяна не „ чисти мъртви души “, а основава живи жители без право на глас, в случай че не преминат през спомагателни административни трудности. И то тъкмо преди избори. Това неизбежно ще докара до по-ниска изборна интензивност – резултат, който комфортно обслужва партии с корав, следен електорат.
Същата логичност стои и зад ограничението на броя на изборните секции в Турция, Англия и Съединени американски щати. Намаляването им до най-много 20 отвън Европейски Съюз не е техническо решение, а чисто политически ход. Ограничават се гласовете на българите зад граница – едни, тъй като обичайно поддържат избрани партии, други – тъй като гласоподават „ погрешно “. Това е жестоко нарушение на правилото за равнопоставеност на жителите и директно обръщение: „ Гласувайте, само че единствено в случай че сте комфортни “.
Политологът доцент Христо Панчугов с право отбелязва, че диалогът за изборните правила от дълго време е напуснал територията на експертността. Технологиите – било машини, било скенери – не са същинският проблем. Истинските недостатъци са в организацията, в политизираните секционни комисии, в неналичието на образование и в хроничното отвращение да се направи действителна промяна на изборните описи и администрацията.
Поредните промени в Изборния кодекс не лекуват заболяванията на демокрацията, а ги задълбочават. И когато доверието в изборите дефинитивно се срути, отговорността няма да е на гласоподавателите, които не отиват до урните, а на политиците, които трансфораха разпоредбите на вота в инструмент за оцеляване.
Вместо постоянни и предвидими правила, гласоподавателите още веднъж получават безпорядък: връщане към напълно хартиено гласоподаване, въвеждане на нови и нетестирани технологии за преброяване, унищожаване на защитни механизми против типичен изборни измами и орязване на изборните права на българите в чужбина и на най-младите гласоподаватели. Резултатът е предвидим – по-ниска интензивност, повече подозрения и още по-слабо доверие в изборния развой.
Това държание демонстрира, че апелите за всеобщо гласоподаване не са нищо повече от предизборна мантра. Истинската цел не е повече народна власт, а по-удобен избор – подобен, който може да бъде по-лесно следен и ръководен.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ