Издигнах си паметник
" Зад завесата на соца " е новата книга на Калин Тодоров /издателство " Прозорец " /. Авторът е приключил право в Софийския университет. Той е бил публицист в Българска телеграфна агенция, във вестниците " Отечествен фронт " и " Отечествен вестник " и на свободна процедура. Автор е на книгите " Кой умъртви Георги Марков " и The umbrella murder.
В " Описание " на " Зад завесата на соца " е написал: " По волята на ориста татко ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, ръководител на Народното събрание и съвсем закрепостен член на висшето управление на комунистическата партия. Покрай него имах опция да следя хората, които изиграха значима роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор и Людмила Живкови, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. "
Калин Тодоров даде на " Дневник " фрагмент от книгата:
ИЗДИГНАХ СИ ПАМЕТНИК
Човекът от народа...
В ранната заран на топъл майски ден през 1987 година с жена ми взехме решение да отидем до Правец. Искахме да забележим от близко паметника, който Тодор Живков приживе си беше издигнал. Виждали го бяхме единствено на фотоси във вестниците и по малкия екран – бронзов бюст, ситуиран в центъра на градчето, сътворен от огромния ваятел професор Величко Минеков. Паметникът беше тържествено открит три дни преди 70-ата годишнина на Живков – без него, естествено, само че в наличието на други членове на Политбюро, локални първенци и доста жители. В словото си Пенчо Кубадински предостатъчно съобщи: " Този ден е един от най-радостните и най-щастливите за българския народ. "
А през тези радостни и щастливи дни рецесията към този момент съществено нагазваше българския народ. Хранителните и другите насъщни артикули за бита бяха почнали да изчезват от рафтовете на магазините. За сметка на това пък цените растяха. Но не и в Обетованата земя, наречена Правец. За нея усърдно се грижеше най-достойният й наследник. От забутано селце тя бързо се беше трансформирала в китно градче с доста промишлени цехове, кокетни блокчета, зеленина и особено доставяне.
Именно това доставяне беше една от аргументите в края на тази работна седмица да пътуваме за Правец, решени да съвместим поклонението пред паметника с малко пазар. По пътя обаче една безцеремонна оса се вмъкна в " Лада " -та и ужили брачната половинка ми по междинния пръст на дясната ръка. Той ужасно се поду и се вдърви в непристоен жест. Когато стигнахме до центъра на градчето и слязохме пред паметника, жена ми уточни към него с пръста, където я ужили осата, и възторжено се развика: " Ето го Тодор Живков ". На подбив, но и не напълно, й се скарах:
" Затваряй си устата, че веднага ще дойдат да ни арестуват. " Но до момента в който се разхождахме по чистите, спокойни и слънчеви улички, брачната половинка ми продължаваше да демонстрира табелите със същия пръст. А улиците бяха кръстени, въобще не се майтапя: " Тодор Живков ", " Мара Малеева ", " Людмила Живкова ", " Владимир Живков ", " Янко " (партизанското име на Първия). По това време в София се разказваше анекдот: Тодор Живков наградил Владимир Живков с медал " Людмила Живкова ".
Когато Първия реши да се увековечи приживе, концепцията му за паметника срещна известна опозиция даже във висшето управление на партията, което другояче го слушаше много покорно. Затова му беше нужна предварителна подготовка. Първо Живков беше почетен за повторно със званието " Герой на България ", а по-късно излезе партийно решение, че два пъти героите имат право на свои мраморни или бронзови копия. После излезе и план-график за тяхното увековечаване, където преди всичко фигурираше руският началник Леонид Брежнев. Следваха именитите дейци от съпротивата Боян Българанов и Цола Драгойчева, а Тодор Живков беше подложен на пето място. (Бюст на Брежнев се появи в градинката против мавзолея на Батенберг, само че във времената на " перестройката и гласността " тихомълком изчезна. Съдбата му по-късно последва и паметникът на Ленин пред Булбанк.) Накрая, на едно писателско събиране, Георги Джагаров сякаш някак инцидентно видя, че фигурата на Живков е " като че ли основана да бъде форма на порив, на воля, на непрекъснато придвижване ". Това изказване неведнъж беше тиражирано по вестниците, радиото и малкия екран и дефинитивно трасира пътя към издигането на паметника.
Известно време след слагането на бюста Първия се усети, че този път май съществено е прекалил. Предстоеше посещаване на Горбачов, проектът беше да му бъде показан и Правец, а паметникът по никакъв начин нямаше да хареса на госта. Затова Живков инициира съвещание на Политбюро, на което бе признато демагогското решение " За атрибутите на властта ". С него се заявяваше отвод от митинги и от портрети на вождовете на обществени места, а Народният замък на културата, кръстен на Людмила Живкова, беше преименуван. Някои държавни здания като тази на " Булгартабак " при " Попа " бяха отстъпени на народа. (Народът не свари да се порадва на постройката, тъй като я сграбчи Делян Пеевски, само че и това към този момент е друга история.) Решението предвиждаше и ремонт на паметника. Месец откакто бяхме ходили в Правец и имахме шанса да го забележим за последно, в една неделя против понеделник, на 12-ти юли, когато хората не са на работа, бюстът беше прикрит зад ограда на Управление безопасност и охрана (Пето управление н и добродушно демонтиран, без от него да остане и диря.
Оказа се, че въпреки всичко диря е останала, най-малко в съзнанието на доста хора. Десетина години след тази история България към този момент береше първите плодове на историческия Преход. Промишлеността беше разграбена и разрушена, а селското стопанство колабира. Хиляди хора останаха без работа и по този начин се роди острата носталгия по времената на соца. В година първа на новия век общинарите от Правец желаеха още веднъж на площада им да има монумент на Тодор Живков. (Наскоро и жителите на родното му село Лозница също желаеха монумент на Пенчо Кубадински.) И по този начин 2,6-метров бронзов паметник на Тодор Живков, освен това в цялостен растеж, още веднъж беше подложен в центъра на неговото градче. На тържественото разкриване участваха значими посетители от София –президентът Георги Първанов и основният секретар на Министерството на вътрешните работи Бойко Борисов (докато пишех тази книга, към момента министър-председател на България).
© Пресцентър на Българска социалистическа партия
В по-нови времена и водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Никова почете паметта на Тодор Живков
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (229)
В " Описание " на " Зад завесата на соца " е написал: " По волята на ориста татко ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, ръководител на Народното събрание и съвсем закрепостен член на висшето управление на комунистическата партия. Покрай него имах опция да следя хората, които изиграха значима роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор и Людмила Живкови, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. "
Калин Тодоров даде на " Дневник " фрагмент от книгата:
ИЗДИГНАХ СИ ПАМЕТНИК
Човекът от народа...
В ранната заран на топъл майски ден през 1987 година с жена ми взехме решение да отидем до Правец. Искахме да забележим от близко паметника, който Тодор Живков приживе си беше издигнал. Виждали го бяхме единствено на фотоси във вестниците и по малкия екран – бронзов бюст, ситуиран в центъра на градчето, сътворен от огромния ваятел професор Величко Минеков. Паметникът беше тържествено открит три дни преди 70-ата годишнина на Живков – без него, естествено, само че в наличието на други членове на Политбюро, локални първенци и доста жители. В словото си Пенчо Кубадински предостатъчно съобщи: " Този ден е един от най-радостните и най-щастливите за българския народ. "
А през тези радостни и щастливи дни рецесията към този момент съществено нагазваше българския народ. Хранителните и другите насъщни артикули за бита бяха почнали да изчезват от рафтовете на магазините. За сметка на това пък цените растяха. Но не и в Обетованата земя, наречена Правец. За нея усърдно се грижеше най-достойният й наследник. От забутано селце тя бързо се беше трансформирала в китно градче с доста промишлени цехове, кокетни блокчета, зеленина и особено доставяне.
Именно това доставяне беше една от аргументите в края на тази работна седмица да пътуваме за Правец, решени да съвместим поклонението пред паметника с малко пазар. По пътя обаче една безцеремонна оса се вмъкна в " Лада " -та и ужили брачната половинка ми по междинния пръст на дясната ръка. Той ужасно се поду и се вдърви в непристоен жест. Когато стигнахме до центъра на градчето и слязохме пред паметника, жена ми уточни към него с пръста, където я ужили осата, и възторжено се развика: " Ето го Тодор Живков ". На подбив, но и не напълно, й се скарах:
" Затваряй си устата, че веднага ще дойдат да ни арестуват. " Но до момента в който се разхождахме по чистите, спокойни и слънчеви улички, брачната половинка ми продължаваше да демонстрира табелите със същия пръст. А улиците бяха кръстени, въобще не се майтапя: " Тодор Живков ", " Мара Малеева ", " Людмила Живкова ", " Владимир Живков ", " Янко " (партизанското име на Първия). По това време в София се разказваше анекдот: Тодор Живков наградил Владимир Живков с медал " Людмила Живкова ".
Когато Първия реши да се увековечи приживе, концепцията му за паметника срещна известна опозиция даже във висшето управление на партията, което другояче го слушаше много покорно. Затова му беше нужна предварителна подготовка. Първо Живков беше почетен за повторно със званието " Герой на България ", а по-късно излезе партийно решение, че два пъти героите имат право на свои мраморни или бронзови копия. После излезе и план-график за тяхното увековечаване, където преди всичко фигурираше руският началник Леонид Брежнев. Следваха именитите дейци от съпротивата Боян Българанов и Цола Драгойчева, а Тодор Живков беше подложен на пето място. (Бюст на Брежнев се появи в градинката против мавзолея на Батенберг, само че във времената на " перестройката и гласността " тихомълком изчезна. Съдбата му по-късно последва и паметникът на Ленин пред Булбанк.) Накрая, на едно писателско събиране, Георги Джагаров сякаш някак инцидентно видя, че фигурата на Живков е " като че ли основана да бъде форма на порив, на воля, на непрекъснато придвижване ". Това изказване неведнъж беше тиражирано по вестниците, радиото и малкия екран и дефинитивно трасира пътя към издигането на паметника.
Известно време след слагането на бюста Първия се усети, че този път май съществено е прекалил. Предстоеше посещаване на Горбачов, проектът беше да му бъде показан и Правец, а паметникът по никакъв начин нямаше да хареса на госта. Затова Живков инициира съвещание на Политбюро, на което бе признато демагогското решение " За атрибутите на властта ". С него се заявяваше отвод от митинги и от портрети на вождовете на обществени места, а Народният замък на културата, кръстен на Людмила Живкова, беше преименуван. Някои държавни здания като тази на " Булгартабак " при " Попа " бяха отстъпени на народа. (Народът не свари да се порадва на постройката, тъй като я сграбчи Делян Пеевски, само че и това към този момент е друга история.) Решението предвиждаше и ремонт на паметника. Месец откакто бяхме ходили в Правец и имахме шанса да го забележим за последно, в една неделя против понеделник, на 12-ти юли, когато хората не са на работа, бюстът беше прикрит зад ограда на Управление безопасност и охрана (Пето управление н и добродушно демонтиран, без от него да остане и диря.
Оказа се, че въпреки всичко диря е останала, най-малко в съзнанието на доста хора. Десетина години след тази история България към този момент береше първите плодове на историческия Преход. Промишлеността беше разграбена и разрушена, а селското стопанство колабира. Хиляди хора останаха без работа и по този начин се роди острата носталгия по времената на соца. В година първа на новия век общинарите от Правец желаеха още веднъж на площада им да има монумент на Тодор Живков. (Наскоро и жителите на родното му село Лозница също желаеха монумент на Пенчо Кубадински.) И по този начин 2,6-метров бронзов паметник на Тодор Живков, освен това в цялостен растеж, още веднъж беше подложен в центъра на неговото градче. На тържественото разкриване участваха значими посетители от София –президентът Георги Първанов и основният секретар на Министерството на вътрешните работи Бойко Борисов (докато пишех тази книга, към момента министър-председател на България).
© Пресцентър на Българска социалистическа партия
В по-нови времена и водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Никова почете паметта на Тодор Живков
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (229)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ