Кога една книга си заслужава да бъде издадена и как аудиокнигите създават бъдещите читатели
Зад всяка издадена книга стои дълъг развой, за който читателят рядко подозира – от правата и превода до редакцията, корицата и напъните тя да стигне до точния човек в точния миг. Десислава Желева знае доста добре какво се крие в " кухнята " на българското книгоиздаване, тъй като от години прекарва времето си там.
Тя е публицист по обучение, само че пристрастеността ѝ към книгите я води в издателския бизнес. Като шеф " Маркетинг и издателски тактики " в " Колибри " нейната работа звучи като фантазията на всеки разпален книгоман - най-много тъй като включва доста четене.
Желева е част от редакторския екип в " Колибри ", който постоянно взима решения, воден не просто от пазарна логичност, а от убеждението, че една книга си заслужава да бъде издадена не поради евентуалния ѝ комерсиален триумф, а поради историята, която споделя.
През последните години Желева като четец преоткрива и различен път към историите - аудиокнигите. Вратата ѝ към тях отваря романът " Мамник " на Васил Попов. Той ѝ демонстрира, че и аудиоформатът може да бъде пълноценно литературно преживяване, изключително когато е основан с внимание към прочита, ритъма и атмосферата.
Вярно ли е, че има " бърза мода " в литературата - разгласява ли се повече, в сравнение с се чете?
Тенденции и талази в книгоиздаването е имало постоянно. Те просто се менят по отношение на софтуерната и обществената среда. Живеем във време, в което е доста по-лесно да издадете книга, в сравнение с е било преди половин век. Всичко към този момент е допустимо, стига човек да разполага със междинен финансов запас и предпочитание за издаване. Това неизбежно предизвиква повече производството и надлежно писането.
В литературна полемика преди време се беше появило изявление, с което съм съгласна – че българите повече пишат, в сравнение с четат. От една страна издаването на повече българска литература е нещо потребно и хубаво, тъй като по този начин шансът да се открие прикрито богатство в лицето на нов български създател е по-голям, само че от друга се задръства средата и читателите могат да се изгубят.
Не знам дали е мода да се написа повече, само че сигурно се разгласява повече. Техническите благоприятни условия към този момент са големи – можете да издадете електронна книга, да си извършите блог, да разпространявате текста си по десетки способи, освен на хартия. Така че да – евентуално се написа повече отпреди.
Тя е публицист по обучение, само че пристрастеността ѝ към книгите я води в издателския бизнес. Като шеф " Маркетинг и издателски тактики " в " Колибри " нейната работа звучи като фантазията на всеки разпален книгоман - най-много тъй като включва доста четене.
Желева е част от редакторския екип в " Колибри ", който постоянно взима решения, воден не просто от пазарна логичност, а от убеждението, че една книга си заслужава да бъде издадена не поради евентуалния ѝ комерсиален триумф, а поради историята, която споделя.
През последните години Желева като четец преоткрива и различен път към историите - аудиокнигите. Вратата ѝ към тях отваря романът " Мамник " на Васил Попов. Той ѝ демонстрира, че и аудиоформатът може да бъде пълноценно литературно преживяване, изключително когато е основан с внимание към прочита, ритъма и атмосферата.
Вярно ли е, че има " бърза мода " в литературата - разгласява ли се повече, в сравнение с се чете?
Тенденции и талази в книгоиздаването е имало постоянно. Те просто се менят по отношение на софтуерната и обществената среда. Живеем във време, в което е доста по-лесно да издадете книга, в сравнение с е било преди половин век. Всичко към този момент е допустимо, стига човек да разполага със междинен финансов запас и предпочитание за издаване. Това неизбежно предизвиква повече производството и надлежно писането.
В литературна полемика преди време се беше появило изявление, с което съм съгласна – че българите повече пишат, в сравнение с четат. От една страна издаването на повече българска литература е нещо потребно и хубаво, тъй като по този начин шансът да се открие прикрито богатство в лицето на нов български създател е по-голям, само че от друга се задръства средата и читателите могат да се изгубят.
Не знам дали е мода да се написа повече, само че сигурно се разгласява повече. Техническите благоприятни условия към този момент са големи – можете да издадете електронна книга, да си извършите блог, да разпространявате текста си по десетки способи, освен на хартия. Така че да – евентуално се написа повече отпреди.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




