Кои са двете силни жени, които стоят до Зохран Мамдани
Зад всеки съумял мъж, стои по една мощна жена . Тази максима се напомня неведнъж по отношение на спечелилите на деня. В случая с кметските избори на Ню Йорк, създадени на 4 ноември, максимата е в действие и за спечелилия на тях – демократа Зохран Мамдани , означават медиите „ Форчън “, Би Би Си, „ Арттрибуне “, „ Индипендънт “, „ Форбс “, „ Глемър “, Асошиейтед прес, „ Ню Йорк таймс “, " Козьор " и други
По-конкретно в тази ситуация с новоизбрания кмет на Ню Йорк мощните дами до него са две – неговата майка, режисьорката Мира Наир и неговата брачна половинка, илюстраторката Рама Сауаф Дуаджи. Към тях в този момент също са ориентирани светлините на прожекторите.
Майката на Зохран Мамдани - Мира Наир, е родена през октомври 1957 година в Руркела в индийския щат Одиша. Тя е единственото дете в фамилията на офицер и обществена работничка. Има и двама братя. Мира Наир посещава британско учебно заведение в Руркела, а след това когато фамилията й се мести в Бубанешвар, столицата на Одиша, тя е изпратена да учи в британска гимназия в град Шимла в щата Химачал Прадеш. Там Мира Наир се влюбва в британската литература. Тя също по този начин рисува, написа стихотворения, занимава се интензивно с музика и взе участие в постановки в локален спектакъл. След това учи социология в девическия лицей към университета на Делхи. По време на следването си се причислява към аматьорска театрална натрупа. Когато е на 19 години Мира Наир отпътува за Съединени американски щати, с цел да следва в Харвардския университет, откакто е спечелила стипендия. Там учи снимка, а след това и кинорежисура.
В началото на кинокариерата си Наир снима главно документални филми, които се концентрират върху индийските културни обичаи. Дипломната й работа в Харвард е 18-минутен черно-бял филм, озаглавен „ Дневник от улиците в региона на джамията Джама Машид “. Посветен е на елементарните жителите на региона към джамията Джама Машид в остарялата част на Делхи. Следващият й документален филм е с дълготрайност 52 минути и е озаглавен „ Толкова надалеч от Индия “. Т ой наблюдава живота на индийски продавач на вестници, който нощува в метрото на Ню Йорк, до момента в който вкъщи му в Индия го чака неговата бременна брачна половинка. Третият й документален филм - „ Индийско кабаре “, з аснет дружно с фотографа Мич Епстийн, който е и неин първи брачен партньор и е бил и неин учител по снимка в Харвард, наблюдава живота на стриптийзьорки в Мумбай и на техните клиенти. Продукцията с дълготрайност 59 минути е подложена на критика в Индия от индийските мъже поради това, че обрисува индийските дами като жертва на издевателството и превъзходството на индийските мъже.
След това Мира Наир стартира да снима пълнометражни филми. Сред тях е „ Здравей, Бомбай! “, разказващ за живота на бездомните деца в индийския мегаполис, прочут през днешния ден като Мумбай. Тази продукция носи доста награди на Мира Наир. На кинофестивала в Кан през 1988 година тя печели премията „ Златна камера “, присъждана за дебютна пълнометражна лента, както и премията на публиката. Филмът печели и премията на американския Национален ръб на кинокритиците за най-хубав чуждоезичен филм, попада в листата на най-хубавите 1000 кино лентата в света, направен от изданието „ Ню Йорк таймс “, номиниран е за американската кинонаграда „ Оскар “, за френската кино премия „ Сезар “, за американската кино премия „ Златен глобус “ и за английската премия БАФТА в категорията за чуждоезичен филм.
През 1991 година Мира Наир снима кино лентата „ Масала от Мисисипи “, в който споделя историята на родени в Уганда индийци, които по-късно се реалокират да живеят в Мисисипи. Продукцията с присъединяване на Дензъл Уошингтън печели премията за най-хубав автентичен сюжет на кинофестивала във Венеция, премията на кинофестивала в Сао Пауло и премията за постановка на Националния профсъюз на италианските кино кинокритици.
През 2001 година Наир снима кино лентата „ Мусонна женитба “, фокусиращ се върху пенджабска женитба в Индия, като той й носи премията „ Златен лъв “ от кинофестивала във Венеция и премията на публиката от кинофестивала в Канбера, както и номинации за премията БАФТА и „ Златен глобус “ за чуждоезичен филм.
През 2002 година Наир режисира телевизионната продукция „ Истерична слепота “ за Ейч Би О, която носи на актрисата Ума Търман, изпълняваща основната роля в нея, премията „ Златен глобус “.
През 2005 година Наир е поканена да бъде режисьор на продукцията „ Хари Потър и Орденът на феникса “ о т цикъла филми за фамозното момче вълшебник, само че тя отхвърля. Сред останалите филми, снимани от Мира Наир са „ Име за име “, „ Панаир на суетата “, „ Кралицата на Катве “ с Лупита Нионго, „ Амелия “ за Амелия Еърхарт с Хилари Суонк и Ричард Гиър.
Мира Наир продължава да снима и късометражни филми. Тя да вземем за пример взе участие с късометражен филм в антологичния кино план 11'09 " 01 септември 11, отдаден на атентатите от 11 септември 2001 година
Мира Наир е уредник и на годишен мастър клас за кино постановка, провеждащ се в Кампала в Уганда. Тя е основала и организация, подпомагаща бездомните деца в Индия.
Освен богатата кино кариера Мира Наир има и многолюден персонален живот. Първият й брак с фотографа Мич Епстийн, подписан през 1981 година, продължава 8 години и двамата се развеждат пред 1989 година Още същата година Наир се среща с втория си брачен партньор – индийско-угандийския политически анализатор, учител и публицист Махмуд Мамдани. Той произлиза от мюсюлманско семейство от Мумбай, живяло в едновремешната английска територия Танганайка и след това преместило се в Уганда. Мира Наир го среща в кенийската столица Найроби. Там тя прави изследвания за един от филмите си и попада на книгата „ От жител до емигрант “ на Махмуд Мамдани, след което взема решение да се запознае с създателя. Двамата се женят след 2 години и техният наследник Зохран Мамдани се ражда през същата година в Кампала в Уганда , където двойката живее, до момента в който Махмуд Мамдани преподава в влиятелния угандийски университет „ Макере “. През 1996 година фамилията се мести в Кейптаун, в Република Южна Африка, където Махмуд Мамдани получава нов преподавателски ангажимент. Там фамилията обитава 3 години. След това то се реалокира в Ню Йорк, когато Зохран Мамдани е на 7 години.
В политически проект Мира Наир е последовател на палестинската идея и насочва рецензии към отношението на Израел към палестинците. Филмите й демонстрират, че тя се интересува и от тематиките за идентичността, за расата, за културата, за всеобщата миграция в постколониалния свят, за предубежденията към мигрантите по света. Мира Наир се концентрира в по-общ проект и върху онеправданите и изолираните в периферията на обществото хора. Същите тематики вълнуват и брачна половинка й. В Ню Йорк той преподава в университета Колумбия . Семейството на режисьорката е дефинирано като част от прогресивната интелектуална буржоазия на мегаполиса. Смята се, че Мира Наир е оказала въздействие посредством филмите си и посредством тематиките, които преглежда в тях, върху образуването на философията на сина си Зохран.
Зохран Мамдани има бакалавърска степен по африкански проучвания от частния университет в щата Мейн, прочут като лицей „ Боудин “, в който учебната такса е 72 000 $ на година. Там Зохран оглавява локална пропалестинска организация и още от този момент се дефинира като пропалестински надъхан и като антиционист, само че не и като антисемит. През 2014 година той стартира работа за асоциация за подкрепяне на наематели с ниски приходи, застрашени от експулсиране от жилищата им. В даден миг Зохран се впуска и в хип-хопа с креативния псевдоним „ Йънг Карданом “, като в частите си отдава респект на индийските си корени, само че в музикалното занятие той не реализира огромни триумфи, напомня френското издание „ Козьор “.
През 2018 година Зохран е натурализиран като американски жител. Тогава той е на 27 години и 2 години по-късно се впуска в политиката, като се кандидатира за място в законодателното заседание на щата Ню Йорк, представяйки се като американски демократ-социалист, добавя френското издание. Вдъхновява се от марксизма и ленинизма, отхвърля олигархията, която, съгласно него е на власт в Съединени американски щати, пази концепцията за едно по-равнопоставено общество, упорства за гратис обществено обезпечаване, за гратис следване в университетите, за национализация на главните услуги, като да вземем за пример превоза , поддържа правата на мигрантите и на хората от ЛГБТ общността. Сега дава обещание заледяване на наемите, създаване на 200 000 жилища, които ще бъдат отдавани на сдържан наем за 10 години, к ато договорите за градеж ще бъдат възлагани на предприятия, в които служащите са на 100 % синдикални членове. Мамдани дава обещание безвъзмездни рейсове на градския превоз в Ню Йорк при билети в този момент вариращи сред 2 и 7 $. Той дава обещание безвъзмездни детски ясли, безвъзмездни здравни грижи за децата до 5-годишна възраст, основаването на общински магазини за хранителни артикули, удвояване на минималната почасова заплата от 16,50 $ на 30 $, основаването на департамент за общинска сигурност, който ще облекчи работата на общинската полиция и ще се занимава с дребните нарушители, като в него ще работят обществени служащи, експерти по психическо здраве и посредници, основаване на центрове за банкет на млади представители на ЛГБТ общността или на хора, които са в развой на промяна на пола. Мамдани е бранител и на налога върху благосъстоянието, по-точно за увеличение на корпоративния налог от 8,85 % на 11,5 % и за въвеждане на спомагателен налог от 2 % за приходите над 1 милион $ на година.
Според наблюдаващи на Мамдани в този момент мощно въздействие върху възгледите му оказва и неговата млада брачна половинка. Половинката на Зохран Мамдани е Рама Сауаф Дуаджи. Тя е родена през 1997 година в Хюстън в щата Тексас в фамилията на сирийски мюсюлмани от Дамаск, преселили се в Съединени американски щати. Баща й е софтуерен инженер, а майка й е доктор. Когато Рама е на 9 години, фамилията й се реалокира в Дубай.
Рама стартира да рисува още като ученичка. Рисунките й осейват нейните училищен тетрадки и учебници, до момента в който тя е в час. Това постоянно й навлича проблеми с учителите. Родителите й поддържат любовта й към изкуството, само че й предлагат, когато си избира специалност да прояви деловитост. Но Рама не се вслушва в този съвет. След като се дипломира от гимназията, тя стартира да учи във филиала в Доха, в Катар, на колежа за изкуства към Вирджинския общински университет. После се реалокира в централата на образователното заведение в Ричмънд , в щата Вирджиния , където получава бакалавърска степен по изящни изкуства. Рама по-късно се връща при фамилията си в Дубай, само че не пропуща да се включва във всевъзможни креативен резиденции, включително в Париж и в Бейрут . Накрая през 2021 година се реалокира в Ню Йорк, с цел да учи илюстрация в локалното Училище за образни изкуства. Получава магистърска степен през 2024 година
След това Рама се посвещава напълно на илюстрациите и на анимацията , фокусирани върху арабската просвета, върху обществената правдивост в Близкия изток, по-специално върху правата на дамите в тази част на света. Творбите й са оповестени в редица издания, измежду които „ Вашингтон пост “ и „ Ню Йорк таймс “, както и в английската медия Би Би Си. Сътрудничи и на няколко стрийминг платформи .
От началото на войната в Газа през октомври 2023 година Рама основава доста произведения по отношение на този спор, фокусирайки се върху страданията на палестинците. Създава и анимация в поддръжка на световната флотилия за Газа, на борда на която беше и шведската екоактивистка Грета Тунберг. Рама има и цикъл от произведения в поддръжка на жертвите на гражданската война в Судан, която се води в този момент в тази африканска страна.
Младата жена се среща със Зохран Мамдани по времето, когато той към този момент е законодател в щатското законодателно заседание на Ню Йорк през 2021 година Любопитното е, че двойката се среща за първи път в онлайн приложението за запознанства „ Хиндж “. През октомври предходната година Рама и Зохран се сгодяват и два месеца по-късно подписват набожен брак, като церемонията е съобразена с мюсюлманските обичаи. През февруари 2025 година двойката подписва и цивилен брак в кметството на Ню Йорк. Младото семейство провежда и трета сватбена гала през юли 2025 година в Уганда, родната страна на Зохран.
Въпреки че в последните няколко месеца Рама е към този момент публично брачна половинка на Зохран Мамдани и в този момент ще бъде първата „ първа дама “ на Ню Йорк от „ поколението Зет “, младата жена държи да стои надалеч от светлините на прожекторите и към този момент отхвърли редица изявленията. Тя обаче способства доста за предизборната акция на брачна половинка си, засилвайки наличието му в обществените мрежи и създавайки предизборното му лого, съчетаващо ярки сини, жълти и оранжеви тонове, напомнящи по едно и също време на картата за метрото на Ню Йорк и на цветовете на нюйоркския тим по бейзбол „ Метс “, разяснява италианското издание „ Арттрибуне “.
Днес за половинката си Зохран Мамдани споделя: „ Рама не е единствено моя брачна половинка, тя е необикновен създател, който заслужава да бъде прочут и приет поради това, което е “.
За това, че животът на Зохран Мамдани е бил повлиян от две мощни дами, приказва и фактът, че той избра единствено дами в екипа си по преход във властта, който той показа в сряда. Екипът ще бъде управителен от политоложката Илана Лиополд и ще включва и Грейс Бонила, председателката на неправителствената организация, подпомагаща нюйоркчаните с ниски приходи " Юнайтед уей ъф Ню Йорк сити ", някогашната заместник-кметица на града по бюджетните въпроси Мелани Харцог, някогашната председателка на Федералната комерсиална комисия Лина Хан и някогашната заместник-кметица Мария Торес-Спрингър, напомня Асошиейтед прес.
По-конкретно в тази ситуация с новоизбрания кмет на Ню Йорк мощните дами до него са две – неговата майка, режисьорката Мира Наир и неговата брачна половинка, илюстраторката Рама Сауаф Дуаджи. Към тях в този момент също са ориентирани светлините на прожекторите.
Майката на Зохран Мамдани - Мира Наир, е родена през октомври 1957 година в Руркела в индийския щат Одиша. Тя е единственото дете в фамилията на офицер и обществена работничка. Има и двама братя. Мира Наир посещава британско учебно заведение в Руркела, а след това когато фамилията й се мести в Бубанешвар, столицата на Одиша, тя е изпратена да учи в британска гимназия в град Шимла в щата Химачал Прадеш. Там Мира Наир се влюбва в британската литература. Тя също по този начин рисува, написа стихотворения, занимава се интензивно с музика и взе участие в постановки в локален спектакъл. След това учи социология в девическия лицей към университета на Делхи. По време на следването си се причислява към аматьорска театрална натрупа. Когато е на 19 години Мира Наир отпътува за Съединени американски щати, с цел да следва в Харвардския университет, откакто е спечелила стипендия. Там учи снимка, а след това и кинорежисура.
В началото на кинокариерата си Наир снима главно документални филми, които се концентрират върху индийските културни обичаи. Дипломната й работа в Харвард е 18-минутен черно-бял филм, озаглавен „ Дневник от улиците в региона на джамията Джама Машид “. Посветен е на елементарните жителите на региона към джамията Джама Машид в остарялата част на Делхи. Следващият й документален филм е с дълготрайност 52 минути и е озаглавен „ Толкова надалеч от Индия “. Т ой наблюдава живота на индийски продавач на вестници, който нощува в метрото на Ню Йорк, до момента в който вкъщи му в Индия го чака неговата бременна брачна половинка. Третият й документален филм - „ Индийско кабаре “, з аснет дружно с фотографа Мич Епстийн, който е и неин първи брачен партньор и е бил и неин учител по снимка в Харвард, наблюдава живота на стриптийзьорки в Мумбай и на техните клиенти. Продукцията с дълготрайност 59 минути е подложена на критика в Индия от индийските мъже поради това, че обрисува индийските дами като жертва на издевателството и превъзходството на индийските мъже.
След това Мира Наир стартира да снима пълнометражни филми. Сред тях е „ Здравей, Бомбай! “, разказващ за живота на бездомните деца в индийския мегаполис, прочут през днешния ден като Мумбай. Тази продукция носи доста награди на Мира Наир. На кинофестивала в Кан през 1988 година тя печели премията „ Златна камера “, присъждана за дебютна пълнометражна лента, както и премията на публиката. Филмът печели и премията на американския Национален ръб на кинокритиците за най-хубав чуждоезичен филм, попада в листата на най-хубавите 1000 кино лентата в света, направен от изданието „ Ню Йорк таймс “, номиниран е за американската кинонаграда „ Оскар “, за френската кино премия „ Сезар “, за американската кино премия „ Златен глобус “ и за английската премия БАФТА в категорията за чуждоезичен филм.
През 1991 година Мира Наир снима кино лентата „ Масала от Мисисипи “, в който споделя историята на родени в Уганда индийци, които по-късно се реалокират да живеят в Мисисипи. Продукцията с присъединяване на Дензъл Уошингтън печели премията за най-хубав автентичен сюжет на кинофестивала във Венеция, премията на кинофестивала в Сао Пауло и премията за постановка на Националния профсъюз на италианските кино кинокритици.
През 2001 година Наир снима кино лентата „ Мусонна женитба “, фокусиращ се върху пенджабска женитба в Индия, като той й носи премията „ Златен лъв “ от кинофестивала във Венеция и премията на публиката от кинофестивала в Канбера, както и номинации за премията БАФТА и „ Златен глобус “ за чуждоезичен филм.
През 2002 година Наир режисира телевизионната продукция „ Истерична слепота “ за Ейч Би О, която носи на актрисата Ума Търман, изпълняваща основната роля в нея, премията „ Златен глобус “.
През 2005 година Наир е поканена да бъде режисьор на продукцията „ Хари Потър и Орденът на феникса “ о т цикъла филми за фамозното момче вълшебник, само че тя отхвърля. Сред останалите филми, снимани от Мира Наир са „ Име за име “, „ Панаир на суетата “, „ Кралицата на Катве “ с Лупита Нионго, „ Амелия “ за Амелия Еърхарт с Хилари Суонк и Ричард Гиър.
Мира Наир продължава да снима и късометражни филми. Тя да вземем за пример взе участие с късометражен филм в антологичния кино план 11'09 " 01 септември 11, отдаден на атентатите от 11 септември 2001 година
Мира Наир е уредник и на годишен мастър клас за кино постановка, провеждащ се в Кампала в Уганда. Тя е основала и организация, подпомагаща бездомните деца в Индия.
Освен богатата кино кариера Мира Наир има и многолюден персонален живот. Първият й брак с фотографа Мич Епстийн, подписан през 1981 година, продължава 8 години и двамата се развеждат пред 1989 година Още същата година Наир се среща с втория си брачен партньор – индийско-угандийския политически анализатор, учител и публицист Махмуд Мамдани. Той произлиза от мюсюлманско семейство от Мумбай, живяло в едновремешната английска територия Танганайка и след това преместило се в Уганда. Мира Наир го среща в кенийската столица Найроби. Там тя прави изследвания за един от филмите си и попада на книгата „ От жител до емигрант “ на Махмуд Мамдани, след което взема решение да се запознае с създателя. Двамата се женят след 2 години и техният наследник Зохран Мамдани се ражда през същата година в Кампала в Уганда , където двойката живее, до момента в който Махмуд Мамдани преподава в влиятелния угандийски университет „ Макере “. През 1996 година фамилията се мести в Кейптаун, в Република Южна Африка, където Махмуд Мамдани получава нов преподавателски ангажимент. Там фамилията обитава 3 години. След това то се реалокира в Ню Йорк, когато Зохран Мамдани е на 7 години.
В политически проект Мира Наир е последовател на палестинската идея и насочва рецензии към отношението на Израел към палестинците. Филмите й демонстрират, че тя се интересува и от тематиките за идентичността, за расата, за културата, за всеобщата миграция в постколониалния свят, за предубежденията към мигрантите по света. Мира Наир се концентрира в по-общ проект и върху онеправданите и изолираните в периферията на обществото хора. Същите тематики вълнуват и брачна половинка й. В Ню Йорк той преподава в университета Колумбия . Семейството на режисьорката е дефинирано като част от прогресивната интелектуална буржоазия на мегаполиса. Смята се, че Мира Наир е оказала въздействие посредством филмите си и посредством тематиките, които преглежда в тях, върху образуването на философията на сина си Зохран.
Зохран Мамдани има бакалавърска степен по африкански проучвания от частния университет в щата Мейн, прочут като лицей „ Боудин “, в който учебната такса е 72 000 $ на година. Там Зохран оглавява локална пропалестинска организация и още от този момент се дефинира като пропалестински надъхан и като антиционист, само че не и като антисемит. През 2014 година той стартира работа за асоциация за подкрепяне на наематели с ниски приходи, застрашени от експулсиране от жилищата им. В даден миг Зохран се впуска и в хип-хопа с креативния псевдоним „ Йънг Карданом “, като в частите си отдава респект на индийските си корени, само че в музикалното занятие той не реализира огромни триумфи, напомня френското издание „ Козьор “.
През 2018 година Зохран е натурализиран като американски жител. Тогава той е на 27 години и 2 години по-късно се впуска в политиката, като се кандидатира за място в законодателното заседание на щата Ню Йорк, представяйки се като американски демократ-социалист, добавя френското издание. Вдъхновява се от марксизма и ленинизма, отхвърля олигархията, която, съгласно него е на власт в Съединени американски щати, пази концепцията за едно по-равнопоставено общество, упорства за гратис обществено обезпечаване, за гратис следване в университетите, за национализация на главните услуги, като да вземем за пример превоза , поддържа правата на мигрантите и на хората от ЛГБТ общността. Сега дава обещание заледяване на наемите, създаване на 200 000 жилища, които ще бъдат отдавани на сдържан наем за 10 години, к ато договорите за градеж ще бъдат възлагани на предприятия, в които служащите са на 100 % синдикални членове. Мамдани дава обещание безвъзмездни рейсове на градския превоз в Ню Йорк при билети в този момент вариращи сред 2 и 7 $. Той дава обещание безвъзмездни детски ясли, безвъзмездни здравни грижи за децата до 5-годишна възраст, основаването на общински магазини за хранителни артикули, удвояване на минималната почасова заплата от 16,50 $ на 30 $, основаването на департамент за общинска сигурност, който ще облекчи работата на общинската полиция и ще се занимава с дребните нарушители, като в него ще работят обществени служащи, експерти по психическо здраве и посредници, основаване на центрове за банкет на млади представители на ЛГБТ общността или на хора, които са в развой на промяна на пола. Мамдани е бранител и на налога върху благосъстоянието, по-точно за увеличение на корпоративния налог от 8,85 % на 11,5 % и за въвеждане на спомагателен налог от 2 % за приходите над 1 милион $ на година.
Според наблюдаващи на Мамдани в този момент мощно въздействие върху възгледите му оказва и неговата млада брачна половинка. Половинката на Зохран Мамдани е Рама Сауаф Дуаджи. Тя е родена през 1997 година в Хюстън в щата Тексас в фамилията на сирийски мюсюлмани от Дамаск, преселили се в Съединени американски щати. Баща й е софтуерен инженер, а майка й е доктор. Когато Рама е на 9 години, фамилията й се реалокира в Дубай.
Рама стартира да рисува още като ученичка. Рисунките й осейват нейните училищен тетрадки и учебници, до момента в който тя е в час. Това постоянно й навлича проблеми с учителите. Родителите й поддържат любовта й към изкуството, само че й предлагат, когато си избира специалност да прояви деловитост. Но Рама не се вслушва в този съвет. След като се дипломира от гимназията, тя стартира да учи във филиала в Доха, в Катар, на колежа за изкуства към Вирджинския общински университет. После се реалокира в централата на образователното заведение в Ричмънд , в щата Вирджиния , където получава бакалавърска степен по изящни изкуства. Рама по-късно се връща при фамилията си в Дубай, само че не пропуща да се включва във всевъзможни креативен резиденции, включително в Париж и в Бейрут . Накрая през 2021 година се реалокира в Ню Йорк, с цел да учи илюстрация в локалното Училище за образни изкуства. Получава магистърска степен през 2024 година
След това Рама се посвещава напълно на илюстрациите и на анимацията , фокусирани върху арабската просвета, върху обществената правдивост в Близкия изток, по-специално върху правата на дамите в тази част на света. Творбите й са оповестени в редица издания, измежду които „ Вашингтон пост “ и „ Ню Йорк таймс “, както и в английската медия Би Би Си. Сътрудничи и на няколко стрийминг платформи .
От началото на войната в Газа през октомври 2023 година Рама основава доста произведения по отношение на този спор, фокусирайки се върху страданията на палестинците. Създава и анимация в поддръжка на световната флотилия за Газа, на борда на която беше и шведската екоактивистка Грета Тунберг. Рама има и цикъл от произведения в поддръжка на жертвите на гражданската война в Судан, която се води в този момент в тази африканска страна.
Младата жена се среща със Зохран Мамдани по времето, когато той към този момент е законодател в щатското законодателно заседание на Ню Йорк през 2021 година Любопитното е, че двойката се среща за първи път в онлайн приложението за запознанства „ Хиндж “. През октомври предходната година Рама и Зохран се сгодяват и два месеца по-късно подписват набожен брак, като церемонията е съобразена с мюсюлманските обичаи. През февруари 2025 година двойката подписва и цивилен брак в кметството на Ню Йорк. Младото семейство провежда и трета сватбена гала през юли 2025 година в Уганда, родната страна на Зохран.
Въпреки че в последните няколко месеца Рама е към този момент публично брачна половинка на Зохран Мамдани и в този момент ще бъде първата „ първа дама “ на Ню Йорк от „ поколението Зет “, младата жена държи да стои надалеч от светлините на прожекторите и към този момент отхвърли редица изявленията. Тя обаче способства доста за предизборната акция на брачна половинка си, засилвайки наличието му в обществените мрежи и създавайки предизборното му лого, съчетаващо ярки сини, жълти и оранжеви тонове, напомнящи по едно и също време на картата за метрото на Ню Йорк и на цветовете на нюйоркския тим по бейзбол „ Метс “, разяснява италианското издание „ Арттрибуне “.
Днес за половинката си Зохран Мамдани споделя: „ Рама не е единствено моя брачна половинка, тя е необикновен създател, който заслужава да бъде прочут и приет поради това, което е “.
За това, че животът на Зохран Мамдани е бил повлиян от две мощни дами, приказва и фактът, че той избра единствено дами в екипа си по преход във властта, който той показа в сряда. Екипът ще бъде управителен от политоложката Илана Лиополд и ще включва и Грейс Бонила, председателката на неправителствената организация, подпомагаща нюйоркчаните с ниски приходи " Юнайтед уей ъф Ню Йорк сити ", някогашната заместник-кметица на града по бюджетните въпроси Мелани Харцог, някогашната председателка на Федералната комерсиална комисия Лина Хан и някогашната заместник-кметица Мария Торес-Спрингър, напомня Асошиейтед прес.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ