Зад всеки успял мъж, стои по една силна жена. Тази

Зад всеки съумял мъж, стои по една мощна жена. Тази максима се напомня неведнъж по отношение на спечелилите на деня. В случая с кметските избори на Ню Йорк, създадени на 4 ноември, максимата е в действие и за спечелилия на тях – демократа Зохран Мамдани, означават медиите „ Форчън “, Би Би Си, „ Арттрибуне “, „ Индипендънт “, „ Форбс “, „ Глемър “, Асошиейтед прес, „ Ню Йорк таймс “, " Козьор " и други

По-конкретно в тази ситуация с новоизбрания кмет на Ню Йорк мощните дами до него са две – неговата майка, режисьорката Мира Наир и неговата брачна половинка, илюстраторката Рама Сауаф Дуаджи. Към тях в този момент също са ориентирани светлините на прожекторите.

Майката на Зохран Мамдани - Мира Наир, е родена през октомври 1957 година в Руркела в индийския щат Одиша. Тя е единственото дете в фамилията на офицер и обществена работничка. Има и двама братя. Мира Наир посещава британско учебно заведение в Руркела, а след това когато фамилията ѝ се мести в Бубанешвар, столицата на Одиша, тя е изпратена да учи в британска гимназия в град Шимла в щата Химачал Прадеш. Там Мира Наир се влюбва в британската литература. Тя също по този начин рисува, написа стихотворения, занимава се интензивно с музика и взе участие в постановки в локален спектакъл. След това учи социология в девическия лицей към университета на Делхи. По време на следването си се причислява към аматьорска театрална натрупа. Когато е на 19 години Мира Наир отпътува за Съединени американски щати, с цел да следва в Харвардския университет, откакто е спечелила стипендия. Там учи снимка, а след това и кинорежисура.

В началото на кинокариерата си Наир снима главно документални филми, които се концентрират върху индийските културни обичаи. Дипломната ѝ работа в Харвард е 18-минутен черно-бял филм, озаглавен „ Дневник от улиците в региона на джамията Джама Машид “. Посветен е на елементарните жителите на региона към джамията Джама Машид в остарялата част на Делхи. Следващият ѝ документален филм е с дълготрайност 52 минути и е озаглавен „ Толкова надалеч от Индия “. Той наблюдава живота на индийски продавач на вестници, който нощува в метрото на Ню Йорк, до момента в който вкъщи му в Индия го чака неговата бременна брачна половинка. Третият ѝ документален филм - „ Индийско кабаре “, сниман дружно с фотографа Мич Епстийн, който е и неин първи брачен партньор и е бил и неин учител по снимка в Харвард, наблюдава живота на стриптийзьорки в Мумбай и на техните клиенти. Продукцията с дълготрайност 59 минути е подложена на критика в Индия от индийските мъже поради това, че обрисува индийските дами като жертва на издевателството и превъзходството на индийските мъже.

След това Мира Наир стартира да снима пълнометражни филми. Сред тях е „ Здравей, Бомбай! “, разказващ за живота на бездомните деца в индийския мегаполис, прочут през днешния ден като Мумбай. Тази продукция носи доста награди на Мира Наир. На кинофестивала в Кан през 1988 година тя печели премията „ Златна камера “, присъждана за дебютна пълнометражна лента, както и премията на публиката. Филмът печели и премията на американския Национален ръб на кинокритиците за най-хубав чуждоезичен филм, попада в листата на най-хубавите 1000 кино лентата в света, направен от изданието „ Ню Йорк таймс “, номиниран е за американската кинонаграда „ Оскар “, за френската кино премия „ Сезар “, за американската кино премия „ Златен глобус “ и за английската премия БАФТА в категорията за чуждоезичен филм.

През 1991 година Мира Наир снима кино лентата „ Масала от Мисисипи “, в който споделя историята на родени в Уганда индийци, които по-късно се реалокират да живеят в Мисисипи. Продукцията с присъединяване на Дензъл Уошингтън печели премията за най-хубав автентичен сюжет на кинофестивала във Венеция, премията на кинофестивала в Сао Пауло и премията за постановка на Националния профсъюз на италианските кино кинокритици.

През 2001 година Наир снима кино лентата „ Мусонна женитба “, фокусиращ се върху пенджабска женитба в Индия, като той ѝ носи премията „ Златен лъв “ от кинофестивала във Венеция и премията на публиката от кинофестивала в Канбера, както и номинации за премията БАФТА и „ Златен глобус “ за чуждоезичен филм.

През 2002 година Наир режисира телевизионната продукция „ Истерична слепота “ за Ейч Би О, която носи на актрисата Ума Търман, изпълняваща основната роля в нея, премията „ Златен глобус “.

През 2005 година Наир е поканена да бъде режисьор на продукцията „ Хари Потър и Орденът на феникса “ от цикъла филми за фамозното момче вълшебник, само че тя отхвърля. Сред останалите филми, снимани от Мира Наир са „ Име за име “, „ Панаир на суетата “, „ Кралицата на Катве “ с Лупита Нионго, „ Амелия “ за Амелия Еърхарт с Хилари Суонк и Ричард Гиър.

Мира Наир продължава да снима и късометражни филми. Тя да вземем за пример взе участие с късометражен филм в антологичния кино план 11'09 " 01 септември 11, отдаден на атентатите от 11 септември 2001 година

Мира Наир е уредник и на годишен мастър клас за кино постановка, провеждащ се в Кампала в Уганда. Тя е основала и организация, подпомагаща бездомните деца в Индия.

Освен богатата кино кариера Мира Наир има и многолюден персонален живот. Първият ѝ брак с фотографа Мич Епстийн, подписан през 1981 година, продължава 8 години и двамата се развеждат пред 1989 година Още същата година Наир се среща с втория си брачен партньор – индийско-угандийския политически анализатор, учител и публицист Махмуд Мамдани. Той произлиза от мюсюлманско семейство от Мумбай, живяло в едновремешната английска територия Танганайка и след това преместило се в Уганда. Мира Наир го среща в кенийската столица Найроби. Там тя прави изследвания за един от филмите си и попада на книгата „ От жител до емигрант “ на Махмуд Мамдани, след което взема решение да се запознае с създателя. Двамата се женят след 2 години и техният наследник Зохран Мамдани се раджа през същата година в Кампала в Уганда, където двойката живее, до момента в който Махмуд Мамдани преподава в влиятелния угандийски университет „ Макере “. През 1996 година фамилията се мести в Кейптаун, в Република Южна Африка, където Махмуд Мамдани получава нов преподавателски ангажимент. Там фамилията обитава 3 години. След това то се реалокира в Ню Йорк, когато Зохран Мамдани е на 7 години.

В политически проект Мира Наир е последовател на палестинската идея и насочва рецензии към отношението на Израел към палестинците. Филмите ѝ демонстрират, че тя се интересува и от тематиките за идентичността, за расата, за културата, за всеобщата миграция в постколониалния свят, за предубежденията към мигрантите по света. Мира Наир се концентрира в по-общ проект и върху онеправданите и изолираните в периферията на обществото хора. Същите тематики вълнуват и брачна половинка ѝ. В Ню Йорк той преподава в университета Колумбия. Семейството на режисьорката е дефинирано като част от прогресивната интелектуална буржоазия на мегаполиса. Смята се, че Мира Наир е оказала въздействие посредством филмите си и посредством тематиките, които преглежда в тях, върху образуването на философията на сина си Зохран.

Зохран Мамдани има бакалавърска степен по африкански проучвания от частния университет в щата Мейн, прочут като лицей „ Боудин “, в който учебната такса е 72 000 $ на година. Там Зохран оглавява локална пропалестинска организация и още от този момент се дефинира като пропалестински надъхан и като антиционист, само че не и като антисемит. През 2014 година той стартира работа за асоциация за подкрепяне на наематели с ниски приходи, застрашени от експулсиране от жилищата им. В даден миг Зохран се впуска и в хип-хопа с креативния псевдоним „ Йънг Карданом “, като в частите си отдава респект на индийските си корени, само че в музикалното занятие той не реализира огромни триумфи, напомня френското издание „ Козьор “.

През 2018 година Зохран е натурализиран като американски жител. Тогава той е на 27 години и 2 години по-късно се впуска в политиката, като се кандидатира за място в законодателното заседание на щата Ню Йорк, представяйки се като американски демократ-социалист, добавя френското издание. Вдъхновява се от марксизма и ленинизма, отхвърля олигархията, която, съгласно него е на власт в Съединени американски щати, пази концепцията за едно по-равнопоставено общество, упорства за гратис обществено обезпечаване, за гратис следване в университетите, за национализация на главните услуги, като да вземем за пример превоза, поддържа правата на мигрантите и на хората от ЛГБТ общността. Сега дава обещание заледяване на наемите, създаване на 200 000 жилища, които ще бъдат отдавани на сдържан наем за 10 години, като договорите за градеж ще бъдат възлагани на предприятия, в които служащите са на 100 % синдикални членове. Мамдани дава обещание безвъзмездни рейсове на градския превоз в Ню Йорк при билети в този момент вариращи сред 2 и 7 $. Той дава обещание безвъзмездни детски ясли, безвъзмездни здравни грижи за децата до 5-годишна възраст, основаването на общински магазини за хранителни артикули, удвояване на минималната почасова заплата от 16,50 $ на 30 $, основаването на департамент за общинска сигурност, който ще облекчи работата на общинската полиция и ще се занимава с дребните нарушители, като в него ще работят обществени служащи, експерти по психическо здраве и посредници, основаване на центрове за банкет на млади представители на ЛГБТ общността или на хора, които са в развой на промяна на пола. Мамдани е бранител и на налога върху благосъстоянието, по-точно за увеличение на корпоративния налог от 8,85 % на 11,5 % и за въвеждане на спомагателен налог от 2 % за приходите над 1 милион $ на година.

Според наблюдаващи на Мамдани в този момент мощно въздействие върху възгледите му оказва и неговата млада брачна половинка. Половинката на Зохран Мамдани е Рама Сауаф Дуаджи. Тя е родена през 1997 година в Хюстън в щата Тексас в фамилията на сирийски мюсюлмани от Дамаск, преселили се в Съединени американски щати. Баща ѝ е софтуерен инженер, а майка ѝ е доктор. Когато Рама е на 9 години, фамилията ѝ се реалокира в Дубай.

Рама стартира да рисува още като ученичка. Рисунките ѝ осейват нейните училищен тетрадки и учебници, до момента в който тя е в час. Това постоянно ѝ навлича проблеми с учителите. Родителите ѝ поддържат любовта ѝ към изкуството, само че ѝ предлагат, когато си избира специалност да прояви деловитост. Но Рама не се вслушва в този съвет. След като се дипломира от гимназията, тя стартира да учи във филиала в Доха, в Катар, на колежа за изкуства към Вирджинския общински университет. После се реалокира в централата на образователното заведение в Ричмънд, в щата Вирджиния, където получава бакалавърска степен по изящни изкуства. Рама по-късно се връща при фамилията си в Дубай, само че не пропуща да се включва във всевъзможни креативен резиденции, включително в Париж и в Бейрут. Накрая през 2021 година се реалокира в Ню Йорк, с цел да учи илюстрация в локалното Училище за образни изкуства. Получава магистърска степен през 2024 година

След това Рама се посвещава напълно на илюстрациите и на анимацията, фокусирани върху арабската просвета, върху обществената правдивост в Близкия изток, по-специално върху правата на дамите в тази част на света. Творбите ѝ са оповестени в редица издания, измежду които „ Вашингтон пост “ и „ Ню Йорк таймс “, както и в английската медия Би Би Си. Сътрудничи и на няколко стрийминг платформи.

От началото на войната в Газа през октомври 2023 година Рама основава доста произведения по отношение на този спор, фокусирайки се върху страданията на палестинците. Създава и анимация в поддръжка на световната флотилия за Газа, на борда на която беше и шведската екоактивистка Грета Тунберг. Рама има и цикъл от произведения в поддръжка на жертвите на гражданската война в Судан, която се води в този момент в тази африканска страна.

Младата жена се среща със Зохран Мамдани по времето, когато той към този момент е законодател в щатското законодателно заседание на Ню Йорк през 2021 година Любопитното е, че двойката се среща за първи път в онлайн приложението за запознанства „ Хиндж “. През октомври предходната година Рама и Зохран се сгодяват и два месеца по-късно подписват набожен брак, като церемонията е съобразена с мюсюлманските обичаи. През февруари 2025 година двойката подписва и цивилен брак в кметството на Ню Йорк. Младото семейство провежда и трета сватбена гала през юли 2025 година в Уганда, родната страна на Зохран.

Въпреки че в последните няколко месеца Рама е към този момент публично брачна половинка на Зохран Мамдани и в този момент ще бъде първата „ първа дама “ на Ню Йорк от „ поколението Зет “, младата жена държи да стои надалеч от светлините на прожекторите и към този момент отхвърли редица изявленията. Тя обаче способства доста за предизборната акция на брачна половинка си, засилвайки наличието му в обществените мрежи и създавайки предизборното му лого, съчетаващо ярки сини, жълти и оранжеви тонове, напомнящи по едно и също време на картата за метрото на Ню Йорк и на цветовете на нюйоркския тим по бейзбол „ Метс “, разяснява италианското издание „ Арттрибуне “.

Днес за половинката си Зохран Мамдани споделя: „ Рама не е единствено моя брачна половинка, тя е необикновен създател, който заслужава да бъде прочут и приет поради това, което е “.

За това, че животът на Зохран Мамдани е бил повлиян от две мощни дами, приказва и фактът, че той избра единствено дами в екипа си по преход във властта, който той показа в сряда. Екипът ще бъде управителен от политоложката Илана Лиополд и ще включва и Грейс Бонила, председателката на неправителствената организация, подпомагаща нюйоркчаните с ниски приходи " Юнайтед уей ъф Ню Йорк сити ", някогашната заместник-кметица на града по бюджетните въпроси Мелани Харцог, някогашната председателка на Федералната комерсиална комисия Лина Хан и някогашната заместник-кметица Мария Торес-Спрингър, напомня Асошиейтед прес.