Зад големите проекти най-често стоят големи хора. А големите хора

Зад огромните планове най-често стоят огромни хора. А огромните хора най-често имат огромни сърца, огромна усмивка и гений, който придава комплектност на тази чисто човешка мащабност. Джорджа Уилкинсън.

Австралийското сопрано е част от екипа на „ Фантомът на операта “. Мюзикълът на Андрю Лойд Уебър гостува в София за повторно през 2024 година по покана на „ БГ саунд стейдж “, с нови девет представления. 

Мюзикълът от Бродуей гостува в София по покана на „ БГ саунд стейдж “ с общо 14 представления

Джорджа е събитие, което идва от операта, само че остава вярна на мюзикъла. На сцената изживява детската си фантазия, а отвън сцената просто обича живота. Без непотребни подправки, филтри или пояснения. Красивото й лице е отражение на душата й, на поривите и на метода, по който стига до тях. А този път не е по никакъв начин къс – безусловно, тъй като стартира от Сидни, стига до Бродуей, а през днешния ден минава през всички кътчета на планетата.

България 1 мин. Тежка злополука в Пловдив – кола съвсем е разполовена след удар в дирек Съдържание от партньори 2 мин. Слушай деликатно: има по какъв начин да се наваксат непрочетените книги за лятото Светът 2 мин. Момче инцидентно счупи 3500-годишна дамаджана при посещаване на музей Тази сутрин 4 мин. „ Маркет ЛИНКС “: Изненадващи резултати по отношение на възможни предварителни избори Тази сутрин 2 мин. С куче търсиха затрупани под отломките от покрива на аулата на Нов български университет Тази сутрин 3 мин. Тимур Халилов: Пеевски и кръгът към него са изключени по волята на Доган България 2 мин. Времето в сряда: Предимно облачно и дъждовно България 1 мин. Тежка злополука в Пловдив – кола съвсем е разполовена след удар в дирек Съдържание от партньори 2 мин. Слушай деликатно: има по какъв начин да се наваксат непрочетените книги за лятото Светът 2 мин. Момче инцидентно счупи 3500-годишна дамаджана при посещаване на музей Тази сутрин 4 мин. „ Маркет ЛИНКС “: Изненадващи резултати по отношение на възможни предварителни избори Тази сутрин 2 мин. С куче търсиха затрупани под отломките от покрива на аулата на Нов български университет Тази сутрин 3 мин. Тимур Халилов: Пеевски и кръгът към него са изключени по волята на Доган България 2 мин. Времето в сряда: Предимно облачно и дъждовно

Джорджа Уилкинсън, в диалог с Даниел Димитров – за началото, за избора сред опера и мюзикъл, за най-трудния й дебют, за срещата с Лорън Фланиган, за мечтаните дестинации и клишетата, свързани с Австралия. И още: Кое е най-забавното място, само че което е попадала. Възможно ли е един артист да обича работата си, само че да не харесва гласа си...

Снимка: Даниел Димитров

Преди тъкмо пет години печелите The Herald Sun Area – най-мащабната австралийска премия за изгряващи типичен артисти. Как попаднахте там и по какъв начин се отрази на кариерата Ви?

- Леле, това е добър въпрос. Как стигнах до там... Учех опера в университета и работех в операта от няколко години. Винаги съм ненавиждала надпреварите и по тази причина в никакъв случай не съм взела участие, за смут на майка ми. След време, внезапно взех решение да опитам и просто да се развличам. Давах си сметка, че няма да стигна надалеч, само че попаднах на полуфиналите, след това и на финалите... Исках това да е най-невероятното преживяване – като сън, а то беше необикновено, тъй като е оперен конкурс. По същото време репетирах за мюзикъл и завършвах бакалавърската си степен по логика на психиката, тъй че се усещах пренаситена. Но пък бях в действителност горда със себе си, тъй като давах максимума в разнообразни направления от живота ми.

Мисля, че това ми оказа помощ да се придвижа в посоката, която желаех да поема в кариерата си – откакто преди малко бях спечелила тази премия за опера. Осъзнах, че желая да се посветя повече на музикалния спектакъл, в който тогава започвах да встъпвам. Беше в действителност сложен миг, 2019 година. Няколко месеца по-късно пристигна коронавирус... И, вместо това да ме изстреля нагоре, всичко внезапно умря. Знаете, тогава хората на изкуството на всички места изгубиха работата си. Беше нещо като да полетиш надолу от много висок връх... Но всичко завърши и в този момент аз съм щастлива...

Кое е най-забавното място, само че което сте попадали около работата си?

- Ние нямаме доста почивни дни, когато пътуваме. Полага ни се един свободен ден в седмицата, само че, според от уговорката, от време на време даже и това не получаваме. И е в действителност мъчно, тъй като идваме на невероятни места – като България.

Снимка: Даниел Димитров

Странно е, тъй като пътуваме по целия свят и хората си мислят, че надали не съчетаваме работата с екскурзия. А най-често виждаме само интериора на театъра... Така че постоянно е прелестно, когато имаме ден или два, с цел да разгледаме мястото, на което се намираме.

Що се отнася до занимателно място, по-скоро бих разказала за нещо извънредно смешно. Когато отидохме в Саудитска Арабия, срещнахме една в действителност необикновена аудитория, най-малко за мен. Не бях привикнала с метода, по който те реагират на шоуто. Там театърът е напълно ново изкуство, още повече музикалният спектакъл. Бяха много сдържани по време на представлението, доста респектирани от протичащото се на сцената, доста резервирани. Не се смеят, даже когато на сцената се случват смешки. И това е в действителност необичайно прекарване. Отне ми известно време, с цел да привикна. Затова бих споделила, че там е най-забавната, само че и най-странната аудитория, пред която съм пяла.

Възможно ли е един артист да обича работата си, само че да не харесва гласа си?

- Да (Отговаря, без да се замисля, след това се смее – бел. а.). Така мисля, въпреки че всичко е на приливи и отливи. През множеството дни обичам работата си. Разбира се, както при всяка работа, има моменти, в които човек не се любува на това, което прави. Чували ли сте за синдрома на самозванеца? Чувстваш, че не се вписваш измежду останалите. Заобиколен си от всички тези необикновено надарени реализатори и си въобразяваш, че като че ли не си задоволително добър, с цел да бъдеш до тях. Но това не е всеки ден. Има и други дни, в които си мисля, че съм извънредно надарена (Смее се с глас – бел. а.). Казвам Ви – всичко е нагоре-надолу и противоположното. Определено, има опция да обичаш това, което правиш, само че и да имаш дълбока неустановеност, че не си задоволително добър, че гласът ти не е задоволително добър, което нормално не е правилно. Защото, в противоположен случай, няма да имаш работата си – в случай че не си добър.

Как се трансформира гласът Ви през годините?

- Гласът несъмнено се трансформира, и изключително в моя случай, тъй като започнах с опера. Сега пея доста по-различно и доста рядко вземам участие в опери. Това също се отразява на гласа ми. Той е доста по-лек, не толкоз гальовен, по-плътен и мрачен. Но се развива непрекъснато – поради метода, по който е подложен, или поради метода, по който опитвам, или, когато желая да изпея нещо като някой различен, и си слагам това като задача. С други думи, гласът се трансформира непрестанно, което е ужасно съгласно мен.

Вие по кое време се влюбихте в гласа си? Кога открихте, че той ще е в основата на специалността Ви?

- Аз започнах да пея от дребна. Бях на осем или девет, когато застанах пред аудитория, и в никакъв случай не съм имала театрална тресчица или нещо сходно. Стори ми се напълно естествено да съм на сцената.

Снимка: Даниел Димитров

После започнах да вървя в музикално учебно заведение, със компетентност „ Оперно пеене “. След това приключих бакалавърска степен по музика, още веднъж с опера. Въобще не съм имала време да се замисля дали това ще върша до края на живота си. Нещата се развиха напълно естествено, до момента в който не започнаха да ми заплащат за това. Всичко беше доста органично. Затова не съм сигурна по кое време и дали изобщо е имало миг, в който съм си помислила, че обичам гласа си. Знам, че постоянно съм обичала да пея...
 
Кой е най-трудният дебют в кариерата Ви?

- Всъщност, това беше първият път, когато участвах във „ Фантомът на операта “. Чувствах, че като че ли съм основана да изиграя Кристин. И желаех да го играя дълго. Това беше детската ми фантазия, която най-сетне се сбъдна. Толкова доста неща ме водеха към този миг и това имаше голямо значение за мен и фамилията ми, което долетя от Австралия. Те бяха там и ме подкрепяха. Просто, не желаех да отчайвам себе си, нито някой различен към мен. Беше огромен миг. Голямо нещо, за което копнеех толкоз дълго. И, макар че пея от дребна и нямам театрална тресчица, тогава бях много неспокойна (Смее се – бел. а.).  

Защо е значимо да гледаш обичаната си опера „ Любовен балсам “ в „ Метрополитън “, в първокласна ложа, и то в компанията на Лорън Фланиган?

- Леле, много неща знаете за мен. Това е в действителност впечатляващо (Замисля се – бел. а.). Боже, това е добър въпрос. Ние, в Австралия, имаме необикновено положителни реализатори и доста мощни продукции. Но, несъмнено, има оперни театри в света, които са на най-високо равнище. И „ Метрополитън “ в Ню Йорк евентуално е най-хубавият.

Това беше особено прекарване за мен. Аз бях с тази невероятна жена, Лорън Фланиган – тя в този момент има своя школа, в която образова оперни артисти, което е отлично. Тя ме заведе в „ Метрополитън “. И това се оказа едно от обичаните ми представления. Мисля, че „ Любовен балсам “ е едно занимателно шоу, което се движи с необикновено движение и е ужасно. Защото огромна част от операта като цяло е малко скучна (Смее се – бел. а.).

Снимка: Даниел Димитров

И по този начин... Да отидеш в този най-хубав спектакъл с тази жена, която в действителност познава операта, да седнеш в специфична ложа, да се чувстваш специфичен. Освен това, не си долу, измежду всички, а имаш невероятна панорама. Беше прелестно да наблюдаваш изпълнителите от върха. Беше доста вдъхновяващо. Много специфичен миг за мен.

На кое място в света бихте желала да попаднете, само че не по работа?

- От много време желая да отида в Южна Америка. Но мисля, че там няма огромни оперни театри. Така че няма по какъв начин работата да ме води. Ще би трябвало да отида на отмора. Искам да обикалям планините и да се любувам на природата. Много бих желала да отида и в Исландия...

Близо е, в случай че живеете в Европа, само че Вие сте в Австралия. Хората свързват родината Ви най-вече с клишета. Кажете нещо за Австралия, отвън клишетата...

- Спомням си, че до момента в който растях, фамилията ми се реалокира в Тексас. Там някои от децата ме питаха правилно ли е, че съм ходела на учебно заведение, яздейки кенгуру. Мога да потвърдя, че не е по този начин (Смее се – бел. а.).

Едно от най-разпространените клишета е, че времето в Австралия постоянно е необикновено. Но и това не е истина (Смее се – бел. а.). Времето е необикновено, само че от време на време е много ужасяващо.

Има ли дума, която Ви дефинира най-добре като човек?

- О, Боже! (Смее се – бел. а.).

Снимка: Даниел Димитров

Имам възприятието, че думите, които бих избрала за себе си, няма да имат нищо с думите, които хората биха избрали за мен. (Смее се – бел. а.).  

Как бихте траяла изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

-...живота (Смее се – бел. а.).

Странно ли е, че не Ви зададох нито един въпрос за „ Фантомът на операта “?

- О, извънредно е, само че аз даже не забелязах, тъй като диалогът ни върви доста добре и в действителност се любувам. Мога да приказвам за „ Фантомът на операта “ цялостен  ден, само че мога и да не приказвам през целия ден... По-интересно е да схванеш повече за  хората, които стоят зад това – което за мен е не по-малко значимо.