Зад динамичния образ на балканската Силициева долина“ се крие една

Зад динамичния облик на „ балканската Силициева котловина “ се крие една по-мрачна действителност , съобщи “Voxeurop ”. От 2000 година насам България последователно се трансформира в една от най- привлекателните страни за аутсорсинг . Днес десетки хиляди българи работят “в сянка ” , при тежки условия на труд и без поддръжка от страна на синдикатите.

Както и в множеството други страни със социалистическо минало, развиването на българската стопанска система след 1989 година се характеризира с огромна деиндустриализация и напредък на бранша на услугите , в който понастоящем е заета над половината от работната мощ в страната – 57,66 %, сочат данни за 2022 година Развитието на бранша се предизвиква от туризма , както и от осведомителните и информационните технологии /ИКТ/ . И до момента в който неналичието на съветски туристи подхранва паниките за черноморските курорти, ИКТ явно са в напредък. Това важи с особена мощ за София , българската столица, където даже кметът Васил Терзиев от коалиция „ Продължаваме промяната – Демократична България “ е мощно обвързван със света на технологиите. Избран през ноември 2023 година като част от проевропейска антикорупционна коалиция, Терзиев е създател на „ Telerik “, компания, която дава принадлежности за създаване на софтуерни приложения. През 2014 година тя е била продадена за рекордните 262,5 млн. $ на „ Progress Software Corporation “, американска софтуерна компания. Преди да влезе в политиката, Терзиев се занимава с консултантска активност и вложения в български започващи предприятия посредством капиталовия фонд Eleven Ventures и основания в Сан Франциско Bulgaria Innovation Hub, както и с образование посредством фондация „ Telerik Academy “.

Секторът на ИКТ в България се радва на позитивен имидж , подхранван от триумфите на някои от неговите създатели. Тяхната кариера наподобява като антитеза на стандарта за българския Homo Sovieticus /в превод Съветски човек/, а точно дисциплиниран, без въображение, некадърен да демонстрира самодейност или да поддържа връзка с клиенти, както го разказва антропологът Цветелина Христова . Този контрастност сред модерността на онлайн бизнеса , реализирана посредством технологиите, и „ тромавия “ държавен бранш се вижда изключително ясно в България. От 2015 година насам се организират голям брой начинания за цифровизация и рационализация на обществените услуги, само че процесът към момента се реализира относително постепенно. През последните близо десетина години София се е трансформирала в град на контрастите, в който лъскави електрически коли се движат в жилищни квартали, където жителите към момента отопляват домовете си с дърва за огрев.

Някои от локалните започващи компании към този момент са се наложили на пазара в интернационален проект или най-малко в Европа . Една от тях е „ Payhawk “ , първият български „ еднорог “ /т.е. самостоятелен стартъп, който не е регистриран на борсата и се прави оценка на над един милиард долара/. Страната стана известна в света на по този начин наречените deeptech /иновативни нови технологии/, fintech /такива, свързани с финансите/ и изкуствения разсъдък . Със своите 40 000 кв. м повърхност, ситуиран в подножието на планината Витоша, „ Sofia Tech Park “ е първият и максимален обект на Балканите, отдаден само на тази нова стопанска система. Той притегля обилни вложения от частни вложители, както и представители на българското държавно управление, които виждат в него опция за елементарно основаване на над 15 000 работни места. Въпреки това, зад завладяващата история на „ Силициевата котловина на Югоизточна Европа “ , както Министерството на търговията на Съединени американски щати назова България, се крие една по-различна действителност. На процедура, секторът е формиран от огромен брой задгранични компании , които практикуват интензивно аутсорсинг . Според браншовата асоциация AIBEST през 2023 година броят на тези компании е бил общо 802. Те ползват аутсорсинг във всички типове действия – произвеждане, администрация, маркетинг, правни услуги, обслужване на клиенти.

Най-представителните компании в бранша са „ Hewlett-Packard “ , „ Akkodis “ и „ Atos “ . Сред фирмите, профилирани в обслужването на клиенти, фирмите „ Telus “ , „ Concentrix “ , „ Alorica “ и „ Sutherland “ са заели челните позиции. Възможно е да попаднете на български прът център, в случай че се свържете с отделите за обслужване на клиенти на „ Deutsche Telekom “, „ Spotify “, „ Hilton “, „ North Face “, „ Nike “, „ Paramount+ “, „ Microsoft “, „ Гугъл “ или с някоя от многото френски взаимозастрахователни компании, които са преместили услугите си в този балкански град. Общо минимум 104 690 чиновници работят на цялостно работно време в областта на аутсорсинга в страната. Това е цифрата, показана от AIBEST в отчет, направен през 2023 година За мнозина от тях работата им се състои в това да дават отговор на имейли, известия и позвънявания от консуматори или експерти, или пък да модерират наличие в обществените мрежи. Само в центровете за телефонни позвънявания все още работят 11 831 души по данни на Националния статистически институт на България

Обезценени българи и обеднели европейци

Според разбори на антрополозите Цветелина Христова и Кристина Корконцелу работната мощ на тези компании се състои от четири много разнообразни , само че сложни за количествено установяване групи : млади българи, неотдавна приключили висшето си образование; чиновници, преминаващи професионална преквалификация; завръщащи се емигранти и чужденци. Според специалистите първата категория чиновници е наета още по време на следването им или след овакантяване на университета. Квалифицираната и гъвкава работна мощ е изключително ценена.

Втората категория е резултат от срутва на българския обществен бранш, подкопан от приватизацията и повсеместната корупция. Това са хора, подготвени в други специалности, да вземем за пример учители по непознати езици, само че чиито заплати са толкоз ниски, че те са принудени да работят на други позиции /през 2022 година заплатата на един начален преподавател в страната е била 723 евро бруто/.

Емигрантите , които са се завърнали в България, също са търсена категория, представляваща квалифицирана работна ръка както във връзка с квалификацията, по този начин и по повод скъпия опит. Гиганти като „ Telus “ не се двоумят да се насочат към тази група, употребявайки дейни рекламни акции. Такива чиновници могат да получат до 5000 лв. /2500 евро/ под формата на бонуси за наемане на работа. След рецесията, която споделят стопанската система по време на пандемията, и увеличението на отдалечената работа някои такива българи, завърнали се от чужбина, към този момент даже си разрешават лукса да работят непосредствено от родното си село.

Чужденците , работещи в този бранш, могат да бъдат разграничени на две групи, които също е мъчно да се дефинират количествено. Първата група , която е най-видима в огромните градове на България, се състои от млади и неквалифицирани европейци, идващи постоянно от периферни и небогати райони. В България тези хора нормално се възприемат като самобитно изкуствено продължение на „ номадския и емигрантския хайлайф “ с малко по-голяма покупателна дарба от междинната, както показва Цветелина Христова. Те се набират непосредствено от страната, от която произлизат, посредством нормалните платформи за търсене на работа /сред които е и France Travail/. Някои от тях са работили в няколко европейски страни на едно и също място, постоянно сезонно. В България има организации за набиране на личен състав, отдадени напълно на този отрасъл. Те печелят добре от комисионите, предлагани от огромните компании. Служителите, които съумяват да привлекат свои другари да работят в същата компания, също могат да получат бонуси, които варират от няколкостотин евро до съвсем 1000 евро, което се равнява на една месечна заплата или повече.

Възнагражденията , които нормално варират от 800 до 1200 евро /нетно, на база 40-часова работна седмица/, се състоят от заплати и голям брой придобивки , които фирмите показват пред чиновниците си като „ бонуси “ . Те включват спомагателни заплащания за реализирани резултати или акуратност, както и отстъпки в търговски центрове и спортни клубове.