Проф. Бакрачева: Зачестилите случаи на домашно насилие са едно от израженията на несигурната среда, в която живеем
Зачестилите случаи на домашно принуждение са едно от израженията на несигурната среда, в която живеем. Това сподели психологът проф. доктор Маргарита Бакрачева в изявление за " Фокус " във връзка за зачестилите случаи на домашно принуждение, приключило със гибелта на жертвата.
" Като същата тази парадигма, в случай че отнесем в по-широк смисъл нещата, дали разполагат хората с задоволително запаси, тъй че да резервират границите си, без да навлизат в рамките на другия. Дали имаме поради насилието в учебно заведение или това, което се случват на пътя, всички тези отрицателни форми на експанзия, които следим, малко или повече са резултат на една серпантина или на един кръг, защото извършващият принуждение, жертвата и хората, които следят, всички те са част от общата рамка дали е сигурна или несигурна средата ", изясни тя.
" Конкретно във връзка с домашното принуждение и насилието в учебно заведение има един монотонен модел на жертвата, тя минава в ирационална позиция. От една страна има страхове, от друга има неналичието на чувство, че бъде задоволително подкрепена и предпазена, което води до намиране да разнообразни оправдателни механизми, които са в основата на непредприемане на дейности. Това от своя страна пък оставя години наред модела монотонен ", добави психологът.
По думите й намесата може да бъде във всякаква форма. проф. Бакрачева разясни, че е належащо човек да се излага на риск - дали ще потърси помощ или по някакъв безвреден метод ще реагира, това е отбрана, освен на дейностите, които следи, само че и на самия него.
" От друга страна по този начин способства за дейното присъединяване и интервенция и на останалите. Така че в оптимистичния вид, в случай че се запише от всички страни механизмът с работа и насочването към предлагането на други възможности, най-много при децата. Както и работата с тези, които са били обект на принуждение и немите очевидци е механизмът, който може след 10-15 години да докара до една доста по-различна картина ", посочи психологът.
" Можем да да разпознаем, че мъжът до нас е принудител с това предписание " щом е имало един път, ще има и повторно ". Това е първата стъпка като сигнал. Щом ми се наложи да диря пояснения по линия " аз съм повода, нещо съм направила... ". Важи в същата степен и за мъжете, които са обект на принуждение от страна на съпругите си. Това е оправданието като част от тази линия на модела. От другата страна е " в случай че потегли да се пазя, да не станат по-зле нещата ". Третата страна е възприеманият обществен напън " какво ще си кажат другите ". По няколко линии са факторите, които способстват за капсолирането и поддържането на тази роля. Затова разпознаването е първата стъпка. Тя е тази информативна роля, която превантивните действия могат да имат ", акцентира проф. Бакрачева.
Според нея можем да излезем от този затворен кръг най-много с чувството за поддръжка.
" Но в доста случаи има терзанието дали е задоволително постоянен и мощен индивидът, който показва поддръжка, и дали може в задоволителна степен да ме отбрани индивидът или институцията, към която се обръщам. Затова чувството и обезпечаването на информация за каналите, на които в действителност може да се разчита, е една от стъпките. Информираността и доверието в източника е стъпката, която може да помогне за събирането на сили и храброст, тъй че да се преодолее това чувство за виновност, позор и боязън, които изпитват хората, които са станали обект на принуждение ", посочи психологът.
" Като същата тази парадигма, в случай че отнесем в по-широк смисъл нещата, дали разполагат хората с задоволително запаси, тъй че да резервират границите си, без да навлизат в рамките на другия. Дали имаме поради насилието в учебно заведение или това, което се случват на пътя, всички тези отрицателни форми на експанзия, които следим, малко или повече са резултат на една серпантина или на един кръг, защото извършващият принуждение, жертвата и хората, които следят, всички те са част от общата рамка дали е сигурна или несигурна средата ", изясни тя.
" Конкретно във връзка с домашното принуждение и насилието в учебно заведение има един монотонен модел на жертвата, тя минава в ирационална позиция. От една страна има страхове, от друга има неналичието на чувство, че бъде задоволително подкрепена и предпазена, което води до намиране да разнообразни оправдателни механизми, които са в основата на непредприемане на дейности. Това от своя страна пък оставя години наред модела монотонен ", добави психологът.
По думите й намесата може да бъде във всякаква форма. проф. Бакрачева разясни, че е належащо човек да се излага на риск - дали ще потърси помощ или по някакъв безвреден метод ще реагира, това е отбрана, освен на дейностите, които следи, само че и на самия него.
" От друга страна по този начин способства за дейното присъединяване и интервенция и на останалите. Така че в оптимистичния вид, в случай че се запише от всички страни механизмът с работа и насочването към предлагането на други възможности, най-много при децата. Както и работата с тези, които са били обект на принуждение и немите очевидци е механизмът, който може след 10-15 години да докара до една доста по-различна картина ", посочи психологът.
" Можем да да разпознаем, че мъжът до нас е принудител с това предписание " щом е имало един път, ще има и повторно ". Това е първата стъпка като сигнал. Щом ми се наложи да диря пояснения по линия " аз съм повода, нещо съм направила... ". Важи в същата степен и за мъжете, които са обект на принуждение от страна на съпругите си. Това е оправданието като част от тази линия на модела. От другата страна е " в случай че потегли да се пазя, да не станат по-зле нещата ". Третата страна е възприеманият обществен напън " какво ще си кажат другите ". По няколко линии са факторите, които способстват за капсолирането и поддържането на тази роля. Затова разпознаването е първата стъпка. Тя е тази информативна роля, която превантивните действия могат да имат ", акцентира проф. Бакрачева.
Според нея можем да излезем от този затворен кръг най-много с чувството за поддръжка.
" Но в доста случаи има терзанието дали е задоволително постоянен и мощен индивидът, който показва поддръжка, и дали може в задоволителна степен да ме отбрани индивидът или институцията, към която се обръщам. Затова чувството и обезпечаването на информация за каналите, на които в действителност може да се разчита, е една от стъпките. Информираността и доверието в източника е стъпката, която може да помогне за събирането на сили и храброст, тъй че да се преодолее това чувство за виновност, позор и боязън, които изпитват хората, които са станали обект на принуждение ", посочи психологът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ