Зачестилите хулиганските прояви на т.н. локали“ – непълнолетни млади хора,

Зачестилите хулиганските прояви на тъй наречените „ локали “ – малолетни младежи, които нарушават публичния ред и тормозят връстниците си, накараха охранителите да се почувстват в невъзможност.

Тъй като нормално става въпрос за малолетни или малолетни лица, методът би трябвало да е доста деликатен, по тази причина Българската камара за защита и сигурност потърси съответни насоки и препоръки от органите на Министерство на вътрешните работи, уточни бТВ.

Очакванията са те да улеснят компаниите при подготовката на охранителите, както и самите охранители в процеса на работа, в случай че се наложи справяне с деликатната обстановка, когато младежите би трябвало да бъдат възпрени от демонстрация на експанзия по отношение на хора и имущество.

Проблемът стигна и до високите етажи на властта, като Министерството на правораздаването стартира подготовка на план за детско правораздаване, защото актуалните закони са морално остарели и не могат да се приложат дейно.

От Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи справочник, който да помогне на охранителите.

Познаване на нормативната уредба – Закона за частната охранителна активност, Наказателния кодекс, Закона за протекция на детето и Наредбата за профилирана протекция на деца на публични места.

Избягване на физическа мощ, с изключение на в краен случай и единствено в границите на закона.

Вербалната връзка би трябвало да е в посока усмиряване – потребление на спокоен звук, ясни команди и ненасилствен език.

Противодействието на нападателни младежи изисква внимателен и добре уравновесен метод, който съчетава схващане, слагане на граници и поредност.

Агресията постоянно цели да предизвика реакция, по тази причина запазете успокоение и не отвръщайте на експанзията с експанзия.

Макар че може да не проработи, задачата е да стартираме да поддържаме връзка – до момента в който взаимоотношението е на равнище език, ние в действителност вършим предварителна защита на нападателни дейности. Стремете се да задържите разговора, с цел да вентилирате напрежението и да спадне интензитетът на страстта им.

Спазвайте физическа отдалеченост – минимум една ръка разстояние.

Не стойте в нападателна поза – със скръстени ръце или ръце на кръста, със свити юмруци, избягвайте внезапните придвижвания, бурното жестикулиране. Нека ръцете Ви да бъдат забележими (не в джобове). Позата Ви би трябвало да внушава хладнокръвие, сигурност и успокоение. Подобно държание от Ваша страна има способността да модулира държанието на съперника Ви в посока усмиряване и деескалация.

Не обиждайте, не демонстрирайте надменност и подигравка. Не обвинявайте преждевременно (вместо: „ Какво вършиме тук? “, по-добре е „ Момчета, всичко наред ли е? “). Важно е да се заобикаля наказание или мнения по осанка, облекло, държание – това може да се схване като засегнатост и да ескалира обстановката.

Тийнейджърите се нуждаят от ясни граници и конструкция. Обяснете какво държание е недопустимо и какви ще са следствията, в случай че границите бъдат прекрачени. Твърде постоянно експанзията прикрива страсти като боязън, яд или изтощение. Добре е да им покажете, че разбирате това („ Изглежда, че си/сте доста ядосан/и. Ще ми кажете ли за какво? “).

Макар че може да не проработи, задачата е да стартираме да поддържаме връзка – до момента в който взаимоотношението е на равнище език, ние в действителност вършим предварителна защита на нападателни дейности. Стремете се да задържите разговора, с цел да вентилирате напрежението и да спадне интензитетът на страстта им.

Не се поддавайте на провокации. Не забравяйте, че задачата на тийнейджърската експанзия постоянно е уязвяване на престижите.

По посока вербална деескалация използвайте реплики от вида: „ Разбирам, че се забавлявате, само че има правила, които изрично изключват кряскане, трошене и така нататък. “; „ Не желаеме да влизаме в спор, по тази причина дано поговорим “, „ Това държание е неприемливо. “

Използвайте престиж и напомнете разпоредбите на обекта, като факт, не като опасност: „ Молът има политика да не се съберат огромни групи на едно място. Надявам се разбирате “. Така по едно и също време валидизираме страстите им и слагаме границите.

Още образци за деескалиращ разговор:

„ Здравейте, всичко наред ли е при вас? Изглежда малко с напрежение. “

„ Виждам, че нещо ви тормози. Ако мога да оказа помощ, отсреща съм. “

„ Не желая да ви преча, просто желая да сме сигурни, че всичко е умерено тук. “

Насочване към разговор, а не към борба:

„ Нека не го обръщаме на спор. Има и други способи да решим обстановката. “

„ Може би просто не се разбираме сега. Искате ли да поговорим умерено встрани? “

„ Виждам, че обстановката може да излезе от надзор. Нека спрем за миг и помислим какво може да създадем, с цел да не се стигне до такава степен. “

Изразяване на почитание и търсене на съдействие:

„ Уважавам, че имате мнение и желаете да го изразите. Просто дано го създадем без напрежение. “

„ Оценявам, че ми говорите непосредствено. Нека и аз обясня какво виждам в профил. “

„ Можем да стигнем до решение, стига да има почитание и от двете страни “

„ Разбирам, че има напрежение, само че в случай че влезете и се случи нещо, ще има съществени последствия за всички. Не си коства. “

„ Искате ли да ми кажете какво става и да потърсим различен метод. “

Говорете умерено и авторитетно – без закани и крясъци. Използвайте къси и ясни указания („ Отдръпнете се! “, „ Говорете умерено! “, „ Обяснете! “ и т.н.).

При опция се обръщайте към тях по име – това ще ги извади от анонимност и ще ги концентрира върху самостоятелната отговорност.

В тази посока може да предприемете и познато за охранителната активност разтрошаване на групата на няколко по-малобройни такива, както и при опция идентифициране на водача, отделянето му настрана от групата и поддържане на разговор с него.