Италия иска футболна революция
Забравете Северна Корея (0:1) през 1966, забравете Южна Корея 2002 година. Забравете Нова Зеландия 2010. Ако Италия не се класира за Световното в Русия, това ще бъде най-голямата издънка в историята на страната. Каквото и да се случи в понеделник против Швеция, ясно е, че футболът в Италия е повален. Нужна е гражданска война. За огромния провинен е апетитен селекционерът Джампиеро Вентура и с право.
Този човек потвърди, че няма никаква дълбочина в тактически проект и в подбора на играчите. Редуцира състава, считан за приятна изненада на Евро 2016, до тим, който не може да бие Македония и Швеция.
Но огромният въпрос е кой по дяволите му даде този пост? Италия е основала най-вече треньори от международна големина. През миналия сезон трима наши наставници станаха първенци в шампионатите от топ 5 на Европа. Четирима разнообразни италианци завоюваха Висшата лига през последните 7 години. А федерацията на Италия връчи ключовете на човек, който този януари ще навърши 70 години. Възрастен мъж, който в никакъв случай през кариерата си не е водил огромен клуб. Спечелил е само един път Серия С (трета дивизия) и два пъти Серия Д. Вентура е недодялан футболен треньор, а назначението му е характерен образец за остарялото италианско ръководство.
Но не би трябвало да се изненадваме. След като президентът на федерацията, назначил Вентура, Карло Тавекио, е различен динозавър. Това е и индивидът, който се замеси в расистки скандал, откакто назова халфа Жозеф Минала „ индивидът, който в предишното си ядеше банани, а в този момент е титуляр на „ Лацио “.
Вместо да бъде осъден сурово за това си изявление, той получи най-високият пост в италианския футбол.
Адриано Галиани, тогавашният изпълнителен шеф на „ Милан “ и вицепрезидент на Серия А, дефинира въпросния откъс като несполучлива смешка и отбрани Тавекио.
Не е изненада и това. Заедно със Силвио Берлускони, 70-годишният Галиани към този момент бе превзел „ Милан “ и егоистично се придържаше към властта.
Италианският футбол би трябвало да претърпи цялостна гражданска война. Вкаменелости като Тевекио и Галиани би трябвало да бъдат изгонени, както и гнилата политическа система, която ги защищава.
Има толкоз доста неща, които би трябвало да бъдат поправени. Виждаме полупразни игрища, расизмът измежду почитателите пораства, а клубовете са толкоз невежи в PR и маркетинг, че не могат да продадат избавителна жилетка на Титаник.
На терена резултатите също не са положителни, а италианските играчи губят позиции. Погледнете най-хубавите 5 клуба сега. „ Наполи “ загуби от „ Манчестър Сити “ с 1:2, а в стартовия състав имаше единствено един италианец. В същата нощ „ Рома “ направи 3:3 с „ Челси “ без нито един роден състезател. Дори „ Ювентус “ – традицонният тим от Серия А попада в тази рубрика. В срещата със „ Спортинг “ (Лисабон) същата седмица имаше трима играчи от Италия – Джанлуиджи Буфон (39), Андреа Бардзали (36) и Джорджо Киелини (33). „ Интер “ и „ Лацио “, които летят високо през актуалната акция, употребяват приблизително по двама или трима италианци всеки уикенд.
Италианските фенове обичат да се подиграват на Висшата лига, за метода по който чужденците унищожават националния тим на Англия. Но обстановката на „ адзурите “ е по-мрачна от тази на „ трите лъва “. Англичаните към този момент си подсигуряваха място в Русия, а също така завоюваха международното за юноши при 17 и 20-годишните.
Когато Италия се класира за международното във Франция през 1998 година нападателите, с които отборът отпътува, бяха Роберто Баджо, Алесандро дел Пиеро, Кристиян Виери, Филипо Индзаги и Енрико Киеза. Извън групата пък останаха имена като Джанфранко Дзола, Роберто Манчини, Франческо Тоти, Джозепе Синьори, Фабрицио Раванели, Винченцо Монтела, Пиерлуиджи Казираги и Паоло Ди Канио.
20 години по-късно в предни позиции играят резервата на „ Интер “ Едер, борещият се за място в „ Саутхямптън “ Маноло Габиадини. Недостигът на качество в офанзива стига до там, че почитателите са принудени да се надяват на нещо от Чиро Имобиле, потвърдил се като неуспех във всеки един огромен тим, в който е играл.
А през последните 12 месеца повиквателни получаваха още Леонардо Паволети, Джанлука Лападула, Роберто Инглесе и Никола Сансоне.
Шампионската лига не е печелена от италиански тим от 2010 година, когато „ Интер “ стана първенец, само че с 11 чужденци. „ Златната топка “ пък не е печелена от роден футболист от 2006 година, когато Италия стана международен първенец. От триумфа „ адзурите “ завоюваха единствено 1 мач на финали на Мондиал. Нито един от тези изброени обстоятелства не е съвпадане.
Ако Италия желае да се върна на върха, цялата система би трябвало да бъде изкоренена. А всичко това би трябвало да стартира с изритването на динозаврите Вентура и Тавекио.
Карло Гарганезе, Goal.com
Този човек потвърди, че няма никаква дълбочина в тактически проект и в подбора на играчите. Редуцира състава, считан за приятна изненада на Евро 2016, до тим, който не може да бие Македония и Швеция.
Но огромният въпрос е кой по дяволите му даде този пост? Италия е основала най-вече треньори от международна големина. През миналия сезон трима наши наставници станаха първенци в шампионатите от топ 5 на Европа. Четирима разнообразни италианци завоюваха Висшата лига през последните 7 години. А федерацията на Италия връчи ключовете на човек, който този януари ще навърши 70 години. Възрастен мъж, който в никакъв случай през кариерата си не е водил огромен клуб. Спечелил е само един път Серия С (трета дивизия) и два пъти Серия Д. Вентура е недодялан футболен треньор, а назначението му е характерен образец за остарялото италианско ръководство.
Но не би трябвало да се изненадваме. След като президентът на федерацията, назначил Вентура, Карло Тавекио, е различен динозавър. Това е и индивидът, който се замеси в расистки скандал, откакто назова халфа Жозеф Минала „ индивидът, който в предишното си ядеше банани, а в този момент е титуляр на „ Лацио “.
Вместо да бъде осъден сурово за това си изявление, той получи най-високият пост в италианския футбол.
Адриано Галиани, тогавашният изпълнителен шеф на „ Милан “ и вицепрезидент на Серия А, дефинира въпросния откъс като несполучлива смешка и отбрани Тавекио.
Не е изненада и това. Заедно със Силвио Берлускони, 70-годишният Галиани към този момент бе превзел „ Милан “ и егоистично се придържаше към властта.
Италианският футбол би трябвало да претърпи цялостна гражданска война. Вкаменелости като Тевекио и Галиани би трябвало да бъдат изгонени, както и гнилата политическа система, която ги защищава.
Има толкоз доста неща, които би трябвало да бъдат поправени. Виждаме полупразни игрища, расизмът измежду почитателите пораства, а клубовете са толкоз невежи в PR и маркетинг, че не могат да продадат избавителна жилетка на Титаник.
На терена резултатите също не са положителни, а италианските играчи губят позиции. Погледнете най-хубавите 5 клуба сега. „ Наполи “ загуби от „ Манчестър Сити “ с 1:2, а в стартовия състав имаше единствено един италианец. В същата нощ „ Рома “ направи 3:3 с „ Челси “ без нито един роден състезател. Дори „ Ювентус “ – традицонният тим от Серия А попада в тази рубрика. В срещата със „ Спортинг “ (Лисабон) същата седмица имаше трима играчи от Италия – Джанлуиджи Буфон (39), Андреа Бардзали (36) и Джорджо Киелини (33). „ Интер “ и „ Лацио “, които летят високо през актуалната акция, употребяват приблизително по двама или трима италианци всеки уикенд.
Италианските фенове обичат да се подиграват на Висшата лига, за метода по който чужденците унищожават националния тим на Англия. Но обстановката на „ адзурите “ е по-мрачна от тази на „ трите лъва “. Англичаните към този момент си подсигуряваха място в Русия, а също така завоюваха международното за юноши при 17 и 20-годишните.
Когато Италия се класира за международното във Франция през 1998 година нападателите, с които отборът отпътува, бяха Роберто Баджо, Алесандро дел Пиеро, Кристиян Виери, Филипо Индзаги и Енрико Киеза. Извън групата пък останаха имена като Джанфранко Дзола, Роберто Манчини, Франческо Тоти, Джозепе Синьори, Фабрицио Раванели, Винченцо Монтела, Пиерлуиджи Казираги и Паоло Ди Канио.
20 години по-късно в предни позиции играят резервата на „ Интер “ Едер, борещият се за място в „ Саутхямптън “ Маноло Габиадини. Недостигът на качество в офанзива стига до там, че почитателите са принудени да се надяват на нещо от Чиро Имобиле, потвърдил се като неуспех във всеки един огромен тим, в който е играл.
А през последните 12 месеца повиквателни получаваха още Леонардо Паволети, Джанлука Лападула, Роберто Инглесе и Никола Сансоне.
Шампионската лига не е печелена от италиански тим от 2010 година, когато „ Интер “ стана първенец, само че с 11 чужденци. „ Златната топка “ пък не е печелена от роден футболист от 2006 година, когато Италия стана международен първенец. От триумфа „ адзурите “ завоюваха единствено 1 мач на финали на Мондиал. Нито един от тези изброени обстоятелства не е съвпадане.
Ако Италия желае да се върна на върха, цялата система би трябвало да бъде изкоренена. А всичко това би трябвало да стартира с изритването на динозаврите Вентура и Тавекио.
Карло Гарганезе, Goal.com
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ