Афганистанските пещери пазят първите в света картини с масло
Забравете ренесансова Европа. Първите маслени картини в света са датирани близо 14 века – фрески в афганистанските пещери Бамиян, споделя японски откривател. Будистки изображения, нарисувани в централния афганистански район, датирани към 650 година сл. Хр., са най-ранните образци за масло, употребявано в историята на изкуството, споделя Йоко Танигучи, специалист от Японския народен проучвателен институт за културни полезности.
През 2008 година група японски, европейски и американски учени си сътрудничат, с цел да възстановят развалени фрески в пещери в долината Бамиян, известна с двете си великански скулптури на Буда, унищожени от талибаните през 2001 година
В стенописите хиляди Буди в червени облекла седят с кръстосани крайници и носят изтънчено завързани коси.
Други претекстове демонстрират клекнали маймуни, мъже, изправени един против различен, или палмови листа, внимателно преплетени с митични същества.
Картините включват комбинация от индийско и китайско въздействие и най-вероятно са творби на художници, пътуващи по Пътя на коприната, който е най-големият търговски и културен път, свързващ Изтока и Запада.
Базираният в Лос Анджелис Институт за запазване на Гети проучва 53 проби, извлечени от стенописите. Използвайки способи за газова хроматография, откривателите откриват, че 19 имат масло в боята.
„ Различни типове масло са употребявани по мръсните стени с толкоз комплицирана техника, че имаме възприятието, че гледаме право в средновековна картина на дъска, датираща от 14-ти или 15-ти век в Италия “, споделя г -жа Танигучи.
Откритието би обърнало нормалните схващания за произхода на картините с масло.
Широко се счита, че техниката се е появила в Европа, водеща до Възраждането, което се простира от 1400 до 1600 година.
Италианският художник и проектант Джорджо Вазари пръв написа за маслената живопис в книгата си „ Животът на художниците “ в средата на 16 век.
Историците на изкуството обаче настояват, че фламандският художник от 15-ти век Ян ван Ейк може да е знаел за техниката, тъй като е създава постоянен лак, макар че го резервира в загадка до гибелта си.
„ Много впечатляващо е да открием, че такива усъвършенствани способи са били употребявани в фрески в Централна Азия “, споделя г -жа Танигучи. „ Европейските ми сътрудници са шокирани, тъй като са вярвали постоянно, че картините с масло са измислени в Европа. Те не можеха да повярват, че сходни техники могат да съществуват в някоя будистка пещера надълбоко в провинцията. “
Рисувачите на будистките фрески употребяват органични субстанции – в това число естествена смола, растителна смола, изсъхнало масло и скотски протеин – като свързващо вещество, което и през днешния ден е значим детайл в боята. Свързващото вещество държи пигментните частици дружно в обединен филм и разрешава на боята да устои на изгниване.
Талибаните, игнорирайки международните митинги, през март 2001 година унищожават двете скулптури на 1500 години, най-големите представителства на Буда в света, като ги показват за ислямско идолопоклонство.
Въпреки че маслото е било употребявано в античен Египет, Гърция и Рим, сега няма образци за тяхното потребление в живописта. Маслото се употребява за медицина, козметика или за покриване на лодки, споделя г -жа Танигучи.
Г -жа Танигучи се надява, че усъвършенстваните техники, употребявани за разбор на стенописите, ще бъдат употребявани в руините на други антични цивилизации.
Други ранни цивилизации, в това число тези в днешния Иран, Китай, Турция, Пакистан и Индия, може също да са употребявали сходни техники, само че техните руини не са били обект на напреднали, обширни проучвания, прибавя тя.
Сега, откакто талибаните завзеха Афганистан напълно, долината Бамиян и нейните съкровища евентуално за дълго ще останат скрити за света. Дано не бъдат разрушени както статуите на Буда.
Вижте още:
