С помощта на изкуствен интелект: Пада тайната на трите най-големи загадки в археологията
Забравете паметната шапка и камшика на Индиана Джоунс – новият топаксесоар на археолозите се назовава изкуствен интелект. Неговата невероятна дарба да вижда избрани модели в големи количества данни може най-сетне да разкрие някои от най-трудните мистерии на античния свят.
Изследователи, работещи с компании като Ай Би Ем и “Дийпмайнд ” на “Гугъл ”, са на ръба на дешифрирането на антични текстове, които в миналото са се считали за неразгадаеми. Сред тях е даже чужд език от съвсем две хилядолетия преди раждането на Христос.
Изкуственият разсъдък разрешава на откривателите да пресяват изображения надалеч по-бързо от индивида и да отговорят на фундаментални въпроси за историята на езика и евентуално да разкрият считани за вечно изгубени творби на древногръцки и древноримски писатели.
Разбиване на кода на минойския език
Мистериозният чужд език, прочут в научните среди като Линеар А, в никакъв случай до момента не е могъл да бъде разчетен, само че изкуственият разсъдък може да разбие кода му, надяват се откривателите.
Древната книжовност на този език е открита върху глинени плочки в края на XIX в. на остров Крит от английския археолог Артър Еванс. Камъните и плочките, върху които са изписани знаците на странния език Линеар А, са считани за главните исторически свидетелства за минойската цивилизация – монархия от бронзовата ера, ръководена от цар Минос преди нашествието на микенците през 1450 година прочие Хр.
1400-те открити плочки на Линеар А датират от към 1800 година прочие Хр. и без значение от дългогодишните старания на доста научни екипи в никакъв случай не са били разчетени. За разлика от друга по-късна форма на книжовност от времето на микенците – Линеар Б, разчетена през 1952 година от Майкъл Вентрис и избрана като писмена форма на ранен гръцки език. Пробивът е изработен след откритието, че повтарящите се думи евентуално са имена на географски места, както и че Линеар Б може би е сходен на древногръцкия език.
Терминът “линеен ” произлиза от метода на писане благодарение на стилус за врязване на линии в глинени плочки, което го отличава от “клинопис ”, където клиновидни букви се притискат в глина.
Линеар А принадлежи към група писмености, сходни на йероглифите, само че еволюира без значение от египетските и месопотамските системи за писане.
Макар Линеар А и Б да употребяват общи знаци, разчитането на Линеар А продължава да съставлява проблем. Като се заместват звуковите стойности на сричките от Линеар Б в текстовете на Линеар А, се получават поредици от думи, които не могат да бъдат отнесени към нито един прочут език. Голямата компликация идва от обстоятелството, че в тази ситуация езикът - предшественик е изцяло незнаен и нито един текст, написан на Линеар А, в никакъв случай не е бил преведен на различен античен език. Според откривателя на плочките Артър Еванс Линеар А е един от най-древните открити езици и сходството на знаците с рисунки подсказва, че той има основно място в еволюцията на човешката книжовност.
Изследователи от Масачузетския софтуерен институт и лабораторията за изкуствен интелект “Дийпмайнд ” на “Гугъл ” са употребявали изкуствен интелект за автоматизиран превод на текстове на Линеар Б – това е направено за първи път, предизвиквайки очаквания, че може някой ден да бъдат разгадани и текстове от Линеар A. Изследователите изследват връзките сред другите езици, като употребяват добиване на данни и обработка на натурален език, с цел да разкрият модели в границите на неразгадаемия минойски.
Наскоро учените демонстрираха нова система, която може автоматизирано да дешифрира загубен език, без да се нуждае от разширени знания за връзката му с други езици. Алгоритъмът на новата система може да дефинира връзките сред езиците и даже да оцени близостта сред два езика. Когато се тества на известни езици, той може тъкмо да разпознава езикови фамилии. Крайната цел на екипа е системата да може да дешифрира изгубени езици, като употребява единствено няколко хиляди думи, без да свързва текстове със сродни думи на прочут език. Така е допустимо скоро и Линеар А да съобщи на човечеството своите секрети.
Какво съдържат свитъците от Херкулан
Свитъците, или папирусите от Херкулан, са открити в руини покрай Помпей. Това са изумително нежни карбонизирани свитъци, непокътнати след изригването на вулкана Везувий през 79 година от н.е.
Херкулан е заровен под вряла тиня при изригването, а карбонизираните свитъци са открити през 1750 година в библиотеката на първокласна вила, за която се счита, че е принадлежала на тъста на Юлий Цезар. Става дума за общо 800 текста, измежду които евентуално се крият извънредно скъпи антични произведения.
За разлика от други библиотеки от интервала, които са се разпаднали от контакт с въздуха, свитъците са непокътнати, въпреки и мощно развалени, само че до момента са били неразгадани. Изкуственият разсъдък най-сетне може да предложи метод на откривателите да четат пасажи от свитъците, които са останали неразчетени съвсем две хилядолетия след пагубното естествено злополучие. Не е допустимо те да бъдат разгърнати, защото ще се разпаднат.
Изследователите, ръководени от професор Брент Стийлс от Университета в Кентъки, който над 20 години изследва свитъците, използваха забавен метод, с цел да тласнат напред работата си. Те проведоха съревнование с парична премия от 40 000 $, наречено “Предизвикателството Везувий ”, за създаване на стратегия, която би помогнала да се тласне напред разчитането, написа " 24 часа ".
Призът бе извоюван от 21-годишният студент по компютърни науки Люк Феритор, който през октомври разчете първата дума от свитъка, която значи лилаво багрило или лилаво платно. Преди това екипът на Сийлс обработил два свитъка с технология, наречена “виртулно насърчаване ”, и направил хиляди ЗD рентгенови изображения.
През 2016 година Сийлс употребявал метода, с цел да дешифрира свитъка Ен Геди, пергамент от трети век, който също е карбонизиран - оказа се, че съдържа четливи елементи от Левит, третата книга от Стария завет. За разлика от еврейския пергамент, който употребява железно мастило, папирусите от Херкулан са основани с мастило с въглен, което значи, че сканирането разкрива доста малко с просто око.
Изкуственият разсъдък бил употребен първо, с цел да се разкрие по какъв начин мастилото е повлияло на папируса. Първият триумф пристигна, когато различен от състезателите - Кейси Хандмър, намерил мастило като напукана текстура на едно от сканиранията и го споделил в обява в блог. На него му е била връчена премията “Първо мастило ” от 10 000 $.
След това Фериор употребявал откритието на Хандмър, с цел да построи посредством машинно образование модел, който разкрил първо мастилени линии и по-късно букви, които били употребявани за в допълнение възстановяване на модела, до момента в който не се идентифицирала цяла дума.
“Предизвикателство Везувий ” ни разреши да притеглим повече от хиляда проучвателен екипа, които да работят върху проблем, върху който нормално работят петима души ”, споделя Стийлс. Сега идва конкуренцията за приемане на огромната премия от Щатски долар 700 000 за идентифициране на четири обособени пасажа от минимум 140 знака. Смята се, че към 1500 души сега работят върху свитъците.
Дешифрирането им би имало голямо влияние върху класическата просвета. Папирусът се разпада елементарно и се знае, че преобладаващата част от гръцките и римските текстове са изгубени. Това значи, че Херкуланските свитъци оферират опция за доста разширение на познанието за изкуството и философията на древността.
Кой и за какво е създал изображенията в пустинята Наска, които се виждат само от въздуха
Изображенията в пустинното плато Наска в Перу, които могат да се видят само от въздуха, са открити пред 1927 година, само че до момента никой не е съумял да обясни с каква цел. Сред облиците на животни, растения и странни хуманоиди има даже “астронавт ”, което подхранва теориите, че създателите евентуално за представители на извънземни цивилизации. Учените обаче допускат, че те по-вероятно са били употребявани като пътеки за шествия, а големият им мащаб е подобен, че да са забележими за боговете. Има и теории, че може да са свързани с астрономическите знания на античните нации, населявали тези земи.
В днешно време изкуственият разсъдък форсира процеса на разкриване на нови изображения в Наска, за които се допуска, че са се появили сред 400 година прочие Хр. и 650 година сл. н. е. Изследователи от университета Ямагата в Япония към този момент са забързали 21 пъти процеса на разкриване на нови фигури, употребявайки “дълбоко образование ” в партньорство с Ай Би Ем, и в този момент употребяват изкуствен интелект, с цел да търсят “геоглифи ”, пропуснати при предходни търсения.
Това лято с помощта на интелигентните машини бяха разпознати 3 незнайни до момента фигури. Най-голямата – чифт крайници - е дълга 77 м. Има риба с размери от 19 м и птица – 17 м. През 2019 година пък беше открита човешка фигура, дълга 4 м и необятна 2 м.
Геоглифите са нанесени по повърхността на пустинята нормално посредством пренасяне на тъмни камъни, с цел да се види белият пясък под тях. През 1994 година мистериозните контури са оповестени за международно културно завещание от ЮНЕСКО. Само през 2022 година учените от университета Ямагата са разкрили 168 нови геоглифа, които се причислиха към съществуващите от по-рано близо 2000.
Водещият създател на проучването Масато Сакай, професор по антропология и археология, търси геоглифи в Наска от 2004 година, употребявайки сателитни изображения, въздушна снимка, сканиращ лидар (далекомер) от въздуха и снимка с дрон. На екипа му са били нужни почти пет години, с цел да проучва въздушните фотоси с висока разграничителна дарба на целия район. Проучвайки характерностите на към този момент откритите фигури, изкуственият разсъдък успявал доста по-бързо от археолозите да “забележи ” незнайните и неоткритите досега. При идната стъпка учените считат да употребяват още по-мощна система от умни машини, с цел да картографират в най-малките детайлности в региона.
Изследователите се надпреварват с времето, защото ерозията и измененията на климата излагат фигурите на риск. Според тях е неотложно да се разпознават и защитят допустимо най-вече рисунки по платото. С опцията да виждат от ден на ден от мистериозните изображения и да сформират оптимално точна карта на разположението им, учените се надяват да схванат повече за това по какъв начин и за какво преди хиляди години те са били основани.
Последвайте канала на
Изследователи, работещи с компании като Ай Би Ем и “Дийпмайнд ” на “Гугъл ”, са на ръба на дешифрирането на антични текстове, които в миналото са се считали за неразгадаеми. Сред тях е даже чужд език от съвсем две хилядолетия преди раждането на Христос.
Изкуственият разсъдък разрешава на откривателите да пресяват изображения надалеч по-бързо от индивида и да отговорят на фундаментални въпроси за историята на езика и евентуално да разкрият считани за вечно изгубени творби на древногръцки и древноримски писатели.
Разбиване на кода на минойския език
Мистериозният чужд език, прочут в научните среди като Линеар А, в никакъв случай до момента не е могъл да бъде разчетен, само че изкуственият разсъдък може да разбие кода му, надяват се откривателите.
Древната книжовност на този език е открита върху глинени плочки в края на XIX в. на остров Крит от английския археолог Артър Еванс. Камъните и плочките, върху които са изписани знаците на странния език Линеар А, са считани за главните исторически свидетелства за минойската цивилизация – монархия от бронзовата ера, ръководена от цар Минос преди нашествието на микенците през 1450 година прочие Хр.
1400-те открити плочки на Линеар А датират от към 1800 година прочие Хр. и без значение от дългогодишните старания на доста научни екипи в никакъв случай не са били разчетени. За разлика от друга по-късна форма на книжовност от времето на микенците – Линеар Б, разчетена през 1952 година от Майкъл Вентрис и избрана като писмена форма на ранен гръцки език. Пробивът е изработен след откритието, че повтарящите се думи евентуално са имена на географски места, както и че Линеар Б може би е сходен на древногръцкия език.
Терминът “линеен ” произлиза от метода на писане благодарение на стилус за врязване на линии в глинени плочки, което го отличава от “клинопис ”, където клиновидни букви се притискат в глина.
Линеар А принадлежи към група писмености, сходни на йероглифите, само че еволюира без значение от египетските и месопотамските системи за писане.
Макар Линеар А и Б да употребяват общи знаци, разчитането на Линеар А продължава да съставлява проблем. Като се заместват звуковите стойности на сричките от Линеар Б в текстовете на Линеар А, се получават поредици от думи, които не могат да бъдат отнесени към нито един прочут език. Голямата компликация идва от обстоятелството, че в тази ситуация езикът - предшественик е изцяло незнаен и нито един текст, написан на Линеар А, в никакъв случай не е бил преведен на различен античен език. Според откривателя на плочките Артър Еванс Линеар А е един от най-древните открити езици и сходството на знаците с рисунки подсказва, че той има основно място в еволюцията на човешката книжовност.
Изследователи от Масачузетския софтуерен институт и лабораторията за изкуствен интелект “Дийпмайнд ” на “Гугъл ” са употребявали изкуствен интелект за автоматизиран превод на текстове на Линеар Б – това е направено за първи път, предизвиквайки очаквания, че може някой ден да бъдат разгадани и текстове от Линеар A. Изследователите изследват връзките сред другите езици, като употребяват добиване на данни и обработка на натурален език, с цел да разкрият модели в границите на неразгадаемия минойски.
Наскоро учените демонстрираха нова система, която може автоматизирано да дешифрира загубен език, без да се нуждае от разширени знания за връзката му с други езици. Алгоритъмът на новата система може да дефинира връзките сред езиците и даже да оцени близостта сред два езика. Когато се тества на известни езици, той може тъкмо да разпознава езикови фамилии. Крайната цел на екипа е системата да може да дешифрира изгубени езици, като употребява единствено няколко хиляди думи, без да свързва текстове със сродни думи на прочут език. Така е допустимо скоро и Линеар А да съобщи на човечеството своите секрети.
Какво съдържат свитъците от Херкулан
Свитъците, или папирусите от Херкулан, са открити в руини покрай Помпей. Това са изумително нежни карбонизирани свитъци, непокътнати след изригването на вулкана Везувий през 79 година от н.е.
Херкулан е заровен под вряла тиня при изригването, а карбонизираните свитъци са открити през 1750 година в библиотеката на първокласна вила, за която се счита, че е принадлежала на тъста на Юлий Цезар. Става дума за общо 800 текста, измежду които евентуално се крият извънредно скъпи антични произведения.
За разлика от други библиотеки от интервала, които са се разпаднали от контакт с въздуха, свитъците са непокътнати, въпреки и мощно развалени, само че до момента са били неразгадани. Изкуственият разсъдък най-сетне може да предложи метод на откривателите да четат пасажи от свитъците, които са останали неразчетени съвсем две хилядолетия след пагубното естествено злополучие. Не е допустимо те да бъдат разгърнати, защото ще се разпаднат.
Изследователите, ръководени от професор Брент Стийлс от Университета в Кентъки, който над 20 години изследва свитъците, използваха забавен метод, с цел да тласнат напред работата си. Те проведоха съревнование с парична премия от 40 000 $, наречено “Предизвикателството Везувий ”, за създаване на стратегия, която би помогнала да се тласне напред разчитането, написа " 24 часа ".
Призът бе извоюван от 21-годишният студент по компютърни науки Люк Феритор, който през октомври разчете първата дума от свитъка, която значи лилаво багрило или лилаво платно. Преди това екипът на Сийлс обработил два свитъка с технология, наречена “виртулно насърчаване ”, и направил хиляди ЗD рентгенови изображения.
През 2016 година Сийлс употребявал метода, с цел да дешифрира свитъка Ен Геди, пергамент от трети век, който също е карбонизиран - оказа се, че съдържа четливи елементи от Левит, третата книга от Стария завет. За разлика от еврейския пергамент, който употребява железно мастило, папирусите от Херкулан са основани с мастило с въглен, което значи, че сканирането разкрива доста малко с просто око.
Изкуственият разсъдък бил употребен първо, с цел да се разкрие по какъв начин мастилото е повлияло на папируса. Първият триумф пристигна, когато различен от състезателите - Кейси Хандмър, намерил мастило като напукана текстура на едно от сканиранията и го споделил в обява в блог. На него му е била връчена премията “Първо мастило ” от 10 000 $.
След това Фериор употребявал откритието на Хандмър, с цел да построи посредством машинно образование модел, който разкрил първо мастилени линии и по-късно букви, които били употребявани за в допълнение възстановяване на модела, до момента в който не се идентифицирала цяла дума.
“Предизвикателство Везувий ” ни разреши да притеглим повече от хиляда проучвателен екипа, които да работят върху проблем, върху който нормално работят петима души ”, споделя Стийлс. Сега идва конкуренцията за приемане на огромната премия от Щатски долар 700 000 за идентифициране на четири обособени пасажа от минимум 140 знака. Смята се, че към 1500 души сега работят върху свитъците.
Дешифрирането им би имало голямо влияние върху класическата просвета. Папирусът се разпада елементарно и се знае, че преобладаващата част от гръцките и римските текстове са изгубени. Това значи, че Херкуланските свитъци оферират опция за доста разширение на познанието за изкуството и философията на древността.
Кой и за какво е създал изображенията в пустинята Наска, които се виждат само от въздуха
Изображенията в пустинното плато Наска в Перу, които могат да се видят само от въздуха, са открити пред 1927 година, само че до момента никой не е съумял да обясни с каква цел. Сред облиците на животни, растения и странни хуманоиди има даже “астронавт ”, което подхранва теориите, че създателите евентуално за представители на извънземни цивилизации. Учените обаче допускат, че те по-вероятно са били употребявани като пътеки за шествия, а големият им мащаб е подобен, че да са забележими за боговете. Има и теории, че може да са свързани с астрономическите знания на античните нации, населявали тези земи.
В днешно време изкуственият разсъдък форсира процеса на разкриване на нови изображения в Наска, за които се допуска, че са се появили сред 400 година прочие Хр. и 650 година сл. н. е. Изследователи от университета Ямагата в Япония към този момент са забързали 21 пъти процеса на разкриване на нови фигури, употребявайки “дълбоко образование ” в партньорство с Ай Би Ем, и в този момент употребяват изкуствен интелект, с цел да търсят “геоглифи ”, пропуснати при предходни търсения.
Това лято с помощта на интелигентните машини бяха разпознати 3 незнайни до момента фигури. Най-голямата – чифт крайници - е дълга 77 м. Има риба с размери от 19 м и птица – 17 м. През 2019 година пък беше открита човешка фигура, дълга 4 м и необятна 2 м.
Геоглифите са нанесени по повърхността на пустинята нормално посредством пренасяне на тъмни камъни, с цел да се види белият пясък под тях. През 1994 година мистериозните контури са оповестени за международно културно завещание от ЮНЕСКО. Само през 2022 година учените от университета Ямагата са разкрили 168 нови геоглифа, които се причислиха към съществуващите от по-рано близо 2000.
Водещият създател на проучването Масато Сакай, професор по антропология и археология, търси геоглифи в Наска от 2004 година, употребявайки сателитни изображения, въздушна снимка, сканиращ лидар (далекомер) от въздуха и снимка с дрон. На екипа му са били нужни почти пет години, с цел да проучва въздушните фотоси с висока разграничителна дарба на целия район. Проучвайки характерностите на към този момент откритите фигури, изкуственият разсъдък успявал доста по-бързо от археолозите да “забележи ” незнайните и неоткритите досега. При идната стъпка учените считат да употребяват още по-мощна система от умни машини, с цел да картографират в най-малките детайлности в региона.
Изследователите се надпреварват с времето, защото ерозията и измененията на климата излагат фигурите на риск. Според тях е неотложно да се разпознават и защитят допустимо най-вече рисунки по платото. С опцията да виждат от ден на ден от мистериозните изображения и да сформират оптимално точна карта на разположението им, учените се надяват да схванат повече за това по какъв начин и за какво преди хиляди години те са били основани.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ