Село Любовище, забравено от Бога
Забравени сме от Бога и по-добре, споделя една жена от село край Мелник, името му е любовно и макар крещящата тишина, в него са се настанили безвремието и разрухата.
Селото е Любовище, до него се стига през тунел, прокопан в един от „ меловете”. Оттатък него към този момент има едвам 20-ина поданици и саморазрушаващи се или състарили се като жителите си къщи.
Излизайки от тунела блясва светлина, тъмнината остава някъде обратно, само че не постоянно, изключително когато от другата му страна следва разрухата, макар името Любов.
„ Тунела” е метафора, същото е и с името на село Любовище, община Сандански. Тунелът е след с. Рожен. Тук свършва и гордостта на страната-асфалтът. До тунела води неравномерен и стръмен макадамен път, по който колите подскачат като ужилени. А самият тунел е самобитен хребет сред цивилизацията и разрухата, типична за дребните български села през днешния ден. Тунелът в тази ситуация може да се преглежда и като граница сред суетата и спокойствието, тишината и безвремието, написа БГНЕС.
Защото в това село, населявано през днешния ден от 20-ина души, освен това най-вече баби, една 64-годишна жена убива скуката в безвремието с четене на книги. Казват, че в старостта си човек се връща обратно, към детето, което е бил. И когато детството ни бе осмисляно с четенето на книги - нашият прозорец към света. Към това, което ни бе неразрешено и нямаше по какъв начин да забележим, можеше единствено да си го представяме.
А казусът с четящата книги Елена Капитанова е образец за обърканите показа в днешното време, когато светът е сън за нас, който опознаваш посредством книгите, вместо да го видиш с очите си.
„ В училището-пансион учехме до 7 клас, децата бяха от Любовище и прилежащото село Кашина, като в пансион бяха - идваха в понеделник, връщаха се по родните си места в края на седмицата. Учителите, както и лекарите ходеха от село на село, Любовище наброявало в най-хубавите си времена 300 души население, в този момент сме двадесетина. Имам 10 котки, три дребни и един котарак, само че нали е от Любовище, към този момент втора седмица се е запилял по другата махала, там подарява обич на котките на една друга баба”, изясни вуйна Елена.
Тя описа легендата за името на селото. „ Навремето остарялото село било малко след тунела, там в една от трите къщи живеела хубавицата Люба. Тя се разболяла тежко, само че съумяла да оздравее и на един огромен празник тръгнала по селото. Всички казвали: „ Люба, Люба вижте”, и по този начин пристигнало името на селото.
ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ СЕЛОТО В ГАЛЕРИЯТА ТУК
„ Чета всичко-фантастика, престъпни, исторически романи за българските царе, сега чете „ Кръстникът” на Марио Пузо. А по какъв начин пребивавам тук, баба ми споделяше: кой къде се е окучил, там се е научил”. Тоест камъкът си тежи на мястото. Дойдох тук откакто се разделихме с мъжа ми”, означи Капитанова.
Според нея доктор идва от Сандански един път на две седмици, преглежда и мери кръвното в беседката до чешмата с три чучура.
„ Крадци, популярност Богу тук няма, може би не знаят, че след тунела има хора. Забравени сме от бога и по-добре”, безапелационна е 64-годишната Елена Капитанова. Тя поддържа връзка със съседката си баба Верка, сред тях ограда няма, а и не е нужна.
Покрай беседката минава група от 10-ина руснаци, оборудвани с щеки те вървят в пладнешката горещина по прашния път към с. Кашина и водопада. Спират да се освежат на чешмата и споделят: „ Болгария страна хорошая, само че и съсипия большая”. Може би имат поради умиращите дребни български села.
Другата история за името на селото отново е обвързвана с хубавицата Люба, описа я един мъж на междинна възраст, който дружно със брачната половинка си имат нещо като къща за посетители. „ Красавицата Люба я харесал мелнишкия паша, желал я в харема си. И тъй като знаела, че няма по какъв начин да се измъкне, се обесила на поляната над селото. Висяла на едно дърво и кой както минал казвал: „ Люба - вижте”. Та това са двете митове, на които съответствува единствено края „ Люба - вижте”.
Името са проучвали значително хора. Според учен Иван Дуриданов етимологията на името идва от персоналното име Любо.
Главният занаят при започване на XX век е бил земеделието, скотовъдството, особено е тютюнопроизводството и лозарството. Нивите са били богато засети с царевица, пшеница и ръж.
Днес, в XXI век няма даже табела с името на селото, инцидентно озовалите се тук, не знаят къде са пристигнали.
ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ СЕЛОТО В ГАЛЕРИЯТА ТУК
https://www.actualno.com/gallery/zabravenoto-selo-lubovishte-gallery_9613.html
Селото е Любовище, до него се стига през тунел, прокопан в един от „ меловете”. Оттатък него към този момент има едвам 20-ина поданици и саморазрушаващи се или състарили се като жителите си къщи.
Излизайки от тунела блясва светлина, тъмнината остава някъде обратно, само че не постоянно, изключително когато от другата му страна следва разрухата, макар името Любов.
„ Тунела” е метафора, същото е и с името на село Любовище, община Сандански. Тунелът е след с. Рожен. Тук свършва и гордостта на страната-асфалтът. До тунела води неравномерен и стръмен макадамен път, по който колите подскачат като ужилени. А самият тунел е самобитен хребет сред цивилизацията и разрухата, типична за дребните български села през днешния ден. Тунелът в тази ситуация може да се преглежда и като граница сред суетата и спокойствието, тишината и безвремието, написа БГНЕС.
Защото в това село, населявано през днешния ден от 20-ина души, освен това най-вече баби, една 64-годишна жена убива скуката в безвремието с четене на книги. Казват, че в старостта си човек се връща обратно, към детето, което е бил. И когато детството ни бе осмисляно с четенето на книги - нашият прозорец към света. Към това, което ни бе неразрешено и нямаше по какъв начин да забележим, можеше единствено да си го представяме.
А казусът с четящата книги Елена Капитанова е образец за обърканите показа в днешното време, когато светът е сън за нас, който опознаваш посредством книгите, вместо да го видиш с очите си.
„ В училището-пансион учехме до 7 клас, децата бяха от Любовище и прилежащото село Кашина, като в пансион бяха - идваха в понеделник, връщаха се по родните си места в края на седмицата. Учителите, както и лекарите ходеха от село на село, Любовище наброявало в най-хубавите си времена 300 души население, в този момент сме двадесетина. Имам 10 котки, три дребни и един котарак, само че нали е от Любовище, към този момент втора седмица се е запилял по другата махала, там подарява обич на котките на една друга баба”, изясни вуйна Елена.
Тя описа легендата за името на селото. „ Навремето остарялото село било малко след тунела, там в една от трите къщи живеела хубавицата Люба. Тя се разболяла тежко, само че съумяла да оздравее и на един огромен празник тръгнала по селото. Всички казвали: „ Люба, Люба вижте”, и по този начин пристигнало името на селото.
ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ СЕЛОТО В ГАЛЕРИЯТА ТУК
„ Чета всичко-фантастика, престъпни, исторически романи за българските царе, сега чете „ Кръстникът” на Марио Пузо. А по какъв начин пребивавам тук, баба ми споделяше: кой къде се е окучил, там се е научил”. Тоест камъкът си тежи на мястото. Дойдох тук откакто се разделихме с мъжа ми”, означи Капитанова.
Според нея доктор идва от Сандански един път на две седмици, преглежда и мери кръвното в беседката до чешмата с три чучура.
„ Крадци, популярност Богу тук няма, може би не знаят, че след тунела има хора. Забравени сме от бога и по-добре”, безапелационна е 64-годишната Елена Капитанова. Тя поддържа връзка със съседката си баба Верка, сред тях ограда няма, а и не е нужна.
Покрай беседката минава група от 10-ина руснаци, оборудвани с щеки те вървят в пладнешката горещина по прашния път към с. Кашина и водопада. Спират да се освежат на чешмата и споделят: „ Болгария страна хорошая, само че и съсипия большая”. Може би имат поради умиращите дребни български села.
Другата история за името на селото отново е обвързвана с хубавицата Люба, описа я един мъж на междинна възраст, който дружно със брачната половинка си имат нещо като къща за посетители. „ Красавицата Люба я харесал мелнишкия паша, желал я в харема си. И тъй като знаела, че няма по какъв начин да се измъкне, се обесила на поляната над селото. Висяла на едно дърво и кой както минал казвал: „ Люба - вижте”. Та това са двете митове, на които съответствува единствено края „ Люба - вижте”.
Името са проучвали значително хора. Според учен Иван Дуриданов етимологията на името идва от персоналното име Любо.
Главният занаят при започване на XX век е бил земеделието, скотовъдството, особено е тютюнопроизводството и лозарството. Нивите са били богато засети с царевица, пшеница и ръж.
Днес, в XXI век няма даже табела с името на селото, инцидентно озовалите се тук, не знаят къде са пристигнали.
ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ СЕЛОТО В ГАЛЕРИЯТА ТУК
https://www.actualno.com/gallery/zabravenoto-selo-lubovishte-gallery_9613.html
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ