Лавров, заповядай да кацнеш... на оная ми работа
„ Забранено за кучета, колела и путинистки отрепки “. Този надпис стои към този момент на оградата на политическата площадка на цивилизована Европа, както се убеди оня ден измамник №1 на Кремъл Сергей Лавров. За да посети сърбо-болшевишките си братя в Белград, на новия Гьобелс с изкуственото чене ще му се наложи да копае под земята тунел, тъй като никоя естествена страна не пожела да пропусне злокобния му „ Илюшин “ да прелети над нейна територия. И това е напълно обикновено – орките, морлоците, церберите и сходните им митични зверове по принцип обичат да се валят в личните си изпражнения подземен, надалеч от живителните лъчи на слънцето.
Вместо да се опитат да осъзнаят новото си състояние на обществено-политически парии, на етно-културни сирачета и да прегърнат ролята си на евразийска Северна Корея, съветските хунвейбини незабавно реагираха по неандерталски с тъпо запенване и кретенски закани. Дебелата свиня Дмитрий Рогозин онази вечер удари 6-7 водки и стартира да ни замеря с ракети „ Сармат “, които имат късмет да излязат от чертожната маса към три седмици след имунизацията против ковид на Андрей Чорбанов.
Известно ни е от държанието на низшите бозайници в дивата природа, че първата реакция на страхливците при отпор е да се опитат да всеят боязън и суматоха. Като кокалест, крастав и едноок котарак, сгащен по какъв начин рови в килера от благородна хрътка, шефът на „ Роскосмос “ набъбна, еректира и стартира да издава отвратителни шумове, с цел да прогони съперника. Да, но този зложелател няма прогонване. Защото против русофашистката паплач през днешния ден се е изправила не Украйна, не „ българските страхливци “ и „ злопаметните румънци “, не НАТО, не Европейският съюз, а здравият разсъдък и моралните устои на цивилизацията. А против тях и най-високоточковата ракета се свива като дребното, увиснало пишле на Рогозин.
Няма по какъв начин детската реакция на руските скопци да не ми подсети остарелия анекдот за двете момчета от началното учебно заведение, които се заплашвали един-друг с татковците си. Моят татко е културист, моят е каратист, моят подвига 180 кила от лежанка, моят е упражнявал с Кубрат Пулев и т. н. и т. н. до безспир. Докато пристигнал Иванчо и ги прекъснал: „ А моят чичо е хомосексуалист и като хване бащите ви, ще им скъса задниците и на двамата “.
Всички имаме някакви страхове. Докато топуркаме нагоре-надолу с млечни зъбки в устата, ни плашат вратата на дрешника, бялата престилка на лекаря, непредсказеумият екот на бурята. С израстването боязънта мутира, с цел да отрази измененията в живота ни. Когато косите посребреят, треперим към този момент от следващата вноска за ипотечния заем, от увеличената простата, от Истанбулската спогодба и от палката на катаджията.
Постсъветското, путинско схващане е в изключително рискова за душeвността фаза, отговаряща в личностен проект на късен и много тежък пубертет. Пъпчивите юноши си имат своите присъщи страхове, които са в тотална корелация с кремълската парадигма за непрекъснатата, мрачна, външна заплаха. Пуберите се плашат от самотност, наказване, отговорност и оскърбление. Точно от същото трака зъби и московската върхушка. Тя се бои, че е отхвърлена, презряна и рано или късно ще би трябвало да изплати виновността за всеобщите си убийства и грабежи.
И по какъв начин реагира Москва? Ами като сърдит, 13-годишен онанист, хванат с чурка в ръка. Пени се, блъска мебели, наскърбява родителите си, бунтува се против несправедливия свят, който го потиска. Докато изяде два шамара и си седне на пъпчивия гъз.
Вместо да се опитат да осъзнаят новото си състояние на обществено-политически парии, на етно-културни сирачета и да прегърнат ролята си на евразийска Северна Корея, съветските хунвейбини незабавно реагираха по неандерталски с тъпо запенване и кретенски закани. Дебелата свиня Дмитрий Рогозин онази вечер удари 6-7 водки и стартира да ни замеря с ракети „ Сармат “, които имат късмет да излязат от чертожната маса към три седмици след имунизацията против ковид на Андрей Чорбанов.
Известно ни е от държанието на низшите бозайници в дивата природа, че първата реакция на страхливците при отпор е да се опитат да всеят боязън и суматоха. Като кокалест, крастав и едноок котарак, сгащен по какъв начин рови в килера от благородна хрътка, шефът на „ Роскосмос “ набъбна, еректира и стартира да издава отвратителни шумове, с цел да прогони съперника. Да, но този зложелател няма прогонване. Защото против русофашистката паплач през днешния ден се е изправила не Украйна, не „ българските страхливци “ и „ злопаметните румънци “, не НАТО, не Европейският съюз, а здравият разсъдък и моралните устои на цивилизацията. А против тях и най-високоточковата ракета се свива като дребното, увиснало пишле на Рогозин.
Няма по какъв начин детската реакция на руските скопци да не ми подсети остарелия анекдот за двете момчета от началното учебно заведение, които се заплашвали един-друг с татковците си. Моят татко е културист, моят е каратист, моят подвига 180 кила от лежанка, моят е упражнявал с Кубрат Пулев и т. н. и т. н. до безспир. Докато пристигнал Иванчо и ги прекъснал: „ А моят чичо е хомосексуалист и като хване бащите ви, ще им скъса задниците и на двамата “.
Всички имаме някакви страхове. Докато топуркаме нагоре-надолу с млечни зъбки в устата, ни плашат вратата на дрешника, бялата престилка на лекаря, непредсказеумият екот на бурята. С израстването боязънта мутира, с цел да отрази измененията в живота ни. Когато косите посребреят, треперим към този момент от следващата вноска за ипотечния заем, от увеличената простата, от Истанбулската спогодба и от палката на катаджията.
Постсъветското, путинско схващане е в изключително рискова за душeвността фаза, отговаряща в личностен проект на късен и много тежък пубертет. Пъпчивите юноши си имат своите присъщи страхове, които са в тотална корелация с кремълската парадигма за непрекъснатата, мрачна, външна заплаха. Пуберите се плашат от самотност, наказване, отговорност и оскърбление. Точно от същото трака зъби и московската върхушка. Тя се бои, че е отхвърлена, презряна и рано или късно ще би трябвало да изплати виновността за всеобщите си убийства и грабежи.
И по какъв начин реагира Москва? Ами като сърдит, 13-годишен онанист, хванат с чурка в ръка. Пени се, блъска мебели, наскърбява родителите си, бунтува се против несправедливия свят, който го потиска. Докато изяде два шамара и си седне на пъпчивия гъз.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ