Забраната на книги винаги е политически акт. Това каза Александър

Забраната на книги постоянно е политически акт. Това сподели Александър Кръстев, създател на платформата “Аз Чета " - https://azcheta.com/, в “Денят на Фокус " по радио “Фокус ". “Обществото и политиката не са обособени феномени. Забрани от този вид идват с политически промени и възкачване на тоталитарните режими на власт.

В демократичните общества обаче също има такива процеси - нито едно общество не е черно-бяло. В Съединени американски щати вълната от забрани се случва най-вече във Флорида, където губернаторът от няколко години е главен президентски кандидат на републиканците. Рон Де Сантис е бил непосредствен до Тръмп, през днешния ден те са съществени противници в границите на една партия. Де Сантис употребява реториката за битка с подправените вести, когато спомага за въвеждането на лист със неразрешени книги. За 2 година във Флорида са неразрешени към 6000 книги ", даде детайлности по тематиката Кръстев.

Администрацията във Флорида и други консервативни щати издават нормативни актове, които постановяват забрани на избрани книги в библиотеките. Тези забрани се трансферират и към родителските комитети, и към образователните заведения. Целта е да се ограничи достъпът на подрастващите до несъмнено

наличие. Де Сантис обаче постоянно споделя, че неговият екип няма общо с това и възбраните се вкарват по заобиколни пътища, разясни специалистът ", разясни Кръстев.

“Администрацията в Русия пък, където също има описи със неразрешени книги, също публично споделя, че не не разрешава книги. Там има жестока вълна на автоцензура след прекарването на разнообразни закони против пропагандата на ЛГБТИ полезности, да вземем за пример. Вече никой не желае да издава книги с сходно наличие в Руската федерация, нито пък създатели с друга от обичайна полова ориентировка ", сподели още Александър Кръстев.

“Миналата година Флорида забрани абортите. Щатът е обичайно закостенял. За да не звучим голословно, едно проучване на Американската библиотечна асоциация извежда няколко съществени тематики. Когато в книгата става дума за съзряването, сексуалността, когато приказваме за цветнокожи създатели, има наклонност в този щат те да бъдат премахвани от рафтовете на библиотеките. Децата губят достъп до тези книги. Темата за разликата - за това, че не живеем измежду хора, тъкмо като нас, е замитана под килима. Има деца с един родител, в мултинационална среда и просвета. Това е светът, в който не тъкмо ние, българите, живеем, само че той съществува. Навлизането на генеративния изкуствен интелект, който улесняват основаването на фалшио наличие, ориентирите ни в изменящия се свят стават все по-малко ", изясни събеседникът.

“Тук разтварям тематиката за медийната просветеност - книгата е на първо място медия. Всяко контролиране посредством забранителни описи в тази връзка води до рискове. В Царство България е имало закони за печата, които са обхващали и книгите и съгласно теоретиците това е водело до цензура, вместо до възстановяване на публичната среда ", добави Кръстев.

“Халед Хосейни, създателят на “Ловецът на хвърчила ", написа за деца, които израстват в Афганистан след началото на войната против терора след 11 септември. Той споделя по какъв начин е писал няколко писма до наставнически препоръки, в които споделя за какво книгата е харесвана от читателите, споделя, че има до нощното си шкафче писма от почитатели. Един подобен наставнически колектив взема решение в резултат на

тази преписка, че може да върне тази книга в библиотеката на учебното заведение.

Ние нямаме избор - особеното е към нас, само че не всеки път знаем по какъв начин да реагираме на него, разясни събеседникът. Кой взема решение дали в една книга има апел към принуждение или просто има изложение на насилствени подиуми вътре? Живеем в ерата на екшъните и “Рамбо " с десетки убити в минута. Светът се трансформира. Либералната народна власт не е обвързвана с демократичното мислене или консервативното мислене, а с приемливост към разликата ", акцентира основателят на “Аз Чета ".