Андролова: Симпатично е момчето Терзиев, но създава усещането, че не може да си завърже обувките
Забелязвам, че Хекимян е по-умен от Терзиев. Симпатично е момчето Терзиев, само че основава чувството, че не може дори да си завърже обувките самичък. Как е управлявал бизнеса си, остава цялостна мистерия.
Поначало светът върви към инфантилизация.
Инфантилите са комфортни на задкулисието, употребяващо глобалистката теория. Доминантният IT бранш предлага игрова реалност, паралелна действителност, всепозволеност, само че единствено до такава степен, докъдето не стартира да се заплашва властовата пирамида – властта на задкулисието.
Паралелната действителност ръководи фактическата действителност. Разумът остава откъм гърба, напред е маймунарникът. Затова и едни от най-големите власт-създаващи корпорации в света влагат в IT-сектора. Не просто поради вероятността за приходи. А поради продажбата на фючърси за човешкото държание.
Демократизацията като век на тълпите последователно се трансформира в свят, ръководен през обществените мрежи, те са постмодерната агора. Там се случват свадите, политическите избори, оправданията, полемиките, линчуването, там се вземат решенията.
Едноизмерният човек е направляван от емотикони, инфантилизация на страстите, мислите, желанията. Той се построява от тях, всеки ден. Но няма потребност от философстване. Епохата на инфантилизацията, като по-лесно управляемо общество в жанр дву-емоционален фентъзи модел – добро/лошо – е тук.
Тя анулира умния човек. Той не е нужен. Мисленето е нездравословно за новия публичен модел на хаотизация, на обездържавяване. Машинките ни дават нужното познание. А националната власт в световната съгласуваност е остаряло разбиране.
Терзиев щял да се развежда, това не е толкоз значимо. Важно е дали личността му е анулирана от логаритмите, дали е артикул на глобата на мрежовата тирания – сътрудник с остатъчни признаци на самостоятелно мислещ субект, хуманоид с рукола сред зъбите, чието схващане е скица на дизайнерите на новия тип глобалистки човек - този, който закрива националните смисли и запаси с високопарна реторика в интерес на наднационалната мрежа/власт.
Поначало светът върви към инфантилизация.
Инфантилите са комфортни на задкулисието, употребяващо глобалистката теория. Доминантният IT бранш предлага игрова реалност, паралелна действителност, всепозволеност, само че единствено до такава степен, докъдето не стартира да се заплашва властовата пирамида – властта на задкулисието.
Паралелната действителност ръководи фактическата действителност. Разумът остава откъм гърба, напред е маймунарникът. Затова и едни от най-големите власт-създаващи корпорации в света влагат в IT-сектора. Не просто поради вероятността за приходи. А поради продажбата на фючърси за човешкото държание.
Демократизацията като век на тълпите последователно се трансформира в свят, ръководен през обществените мрежи, те са постмодерната агора. Там се случват свадите, политическите избори, оправданията, полемиките, линчуването, там се вземат решенията.
Едноизмерният човек е направляван от емотикони, инфантилизация на страстите, мислите, желанията. Той се построява от тях, всеки ден. Но няма потребност от философстване. Епохата на инфантилизацията, като по-лесно управляемо общество в жанр дву-емоционален фентъзи модел – добро/лошо – е тук.
Тя анулира умния човек. Той не е нужен. Мисленето е нездравословно за новия публичен модел на хаотизация, на обездържавяване. Машинките ни дават нужното познание. А националната власт в световната съгласуваност е остаряло разбиране.
Терзиев щял да се развежда, това не е толкоз значимо. Важно е дали личността му е анулирана от логаритмите, дали е артикул на глобата на мрежовата тирания – сътрудник с остатъчни признаци на самостоятелно мислещ субект, хуманоид с рукола сред зъбите, чието схващане е скица на дизайнерите на новия тип глобалистки човек - този, който закрива националните смисли и запаси с високопарна реторика в интерес на наднационалната мрежа/власт.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ