Защо в комедиите правят пауза след шегата и защо това наистина работи – ето какво казват учените
Забелязвали ли сте, че след всяка смешка в ситкомите или стендъпите има секундна пауза? Сякаш всичко стопира: актьорите мълчат, действието стопира. Това не е случайност, а прецизна техника, потвърдена от времето, логиката на психиката и неврофизиологията. Тази пауза е нужна освен за смеха на публиката. Тя извършва по едно и също време няколко значими функционалности – от наблягане на шегата до управление на възприемането на темпото и ритъма на сцената. Това е като в музиката: без тишина сред нотите няма мелодия.
Паузата след шегата не е безмълвие, а дейна техника, която ускорява хумора, притегля вниманието и управлява усещането. Без нея една смешка може да остане незабелязана. Защо е нужна пауза след шегата
Вицът и шегите не са просто изречения, а мини-пъзел. Ние слушаме завръзката, по-късно чуваме сентенцията (punchline) и в този миг мозъкът би трябвало бързо:
да открие несъгласие или изненада, „ да открие скрития смисъл, и най-важното. – да осъзнае, че е смешно.Всичко това лишава част от секундата, само че в случай че преминете напряко към идната имитация, мозъкът няма да има време да реагира – и смехът просто няма да се появи. С една пауза комикът дава сигнал: „ Виж, виж, тук е смешно “. И монтажът в ситкомите акцентира този миг – от време на време даже се вмъква подправен смях от публиката, с цел да се ускори резултатът.
Нашият мозък няма време да се разсмее незабавно – паузата оказва помощ да се разбере шегата вярно и да се укрепи резултатът Изследванията демонстрират, че мозъкът се нуждае от към 400-700 милисекунди, с цел да разпознае шегата – паузата след поантата оказва помощ на мозъка да обработи изненадата и да реагира прочувствено. Ако паузата след шегата се отстрани, възприемането на хумора внезапно спада.
Защо една смешка престава да бъде смешна без пауза
Смехът е освен прочувствена, само че и физическа реакция. Той заглушава речта. Ако не извършите пауза, публиката просто не съумява да чуе идната имитация – и шегата „ увисва “. Затова при осъществявания онлайн и телевизионни излъчвания паузата е належащо пространство за реакцията на публиката.
Освен това без паузи вицовете се „ събират “ в един еднообразен поток и се губят даже положителните каламбури. Спомнете си стендъпа: там постоянно има явен темп – фраза, темп, пауза, вдишване на въздух.
Ако преминете незабавно към идната имитация, публиката няма време да се засмее – хуморът просто се губи Телевизионните комедии от дълго време са се научили по какъв начин да укрепват резултата на една смешка благодарение на механически средства. Паузата след смешната имитация е наложителна: тя дава на фена време да се засмее и прави сцената по-жива. Дори в случай че смехът е вметнат, той работи като котва за вниманието: тук е смешно – обърнете внимание.
Освен това душeвността ни е склонна да се смее в група. Когато чуем „ другите “ да се смеят (макар и виртуално), е по-вероятно да се поддадем на тази реакция. Ето за какво смехът зад кадър към момента интензивно се употребява – той работи като обществен тригер.
