5 духовни урока, които можете да научите от кучето си
Забелязали ли сте, че на британски „ Бог ” ( God ), прочетено отзад-напред, е „ куче ” ( Dog )? Кучето, както множеството други домашни любимци, носи светостта, с която са родени всички човешки същества, само че която последните, рано или късно, губят. Кучетата са естествени духовни учители. Кучето на съседа ми, Сами, е огромно мое ентусиазъм. Съществуват толкоз доста духовни уроци, които можем да научим от животните. Ето 5 от тях:
1. Нежното допиране е потребно за здравето
Гушкайки домашните си любимци, можем да научим, че физическото допиране е нещо изцяло обикновено. Ние сме естествено привързани към домашните си любимци. Проучвания сочат, че гушкането е доста потребно за здравето. То покачва равнищата на окситоцин и серотонин в тялото и оказва помощ при лекуването на стрес и нервност, високо кръвно налягане, гадене и други заболявания. Дори може да ускори паметта ви.
Нежните докосвания могат да ви накарат да забравите неприятните мислите и да изпитате незабавно благополучие. Галете домашния си любим, а в случай че нямате подобен, прегръщайте приятелите, децата или колегата си повече!
2. Съществува единствено тук и в този момент
Как ли гледат кучетата на времето? Всъщност, те въобще не се замислят за това. Кучето е правилно, живее в мир, не се тревожи за бъдещето, нито пък мисли за предишното. Кучетата живеят единствено в сегашното. Те следят протичащото се и или се вълнуват, или вземат решение, че е време да положат глава върху възглавницата. Трябва да вземем образец от тях. Не е нужно да имаме мнение за всичко, което се случва в живота ни. Ако усетим, че има причина да се вълнуваме, няма проблем. Ако ли не, би трябвало просто да се отпуснем и да търсим други неща, които да ни вдъхновят.
3. Няма нищо неприятно в това, да живеем простичко
Ако се любуваме на дребните неща в живота, ще сме същински щастливи. Не е значимо какво притежаваме или кого познаваме. Всяко куче, което се наспива, храни и разхожда на открито, е щастливо. Ако сме здрави и се разхождаме, с или без кучето си, ние сме задоволително покрай същината на щастието. За мен, най-голямата наслада от живота е в това, да се любувам на дребните неща.
4. Никой не е съвършен
Много почитам Сами – кучето на съседа ми, – който ме въодушеви да напиша книгата си, Spiritual Awakening: The Easy Way . Но Сами също има своите дефекти. Той интуитивно разбра, че ме е въодушевил. Сега, всякога, когато ме види, ми се нахвърля и стартира да ме ближе по лицето. Забелязах, че духовният ми лидер надалеч не е съвършен, също както всички нас: много е дебеличък, козината му пада, има ужасни маниери, прекъсва ме с лаенето си… и когато харесва някого, му текат лигите! Разбрах, че никой не е съвършен, и Сами не е изключение. Много се веселя, че духовният ми преподавател ме харесва, само че след всякога, когато го видя, би трябвало да се окъпвам и предрешвам.
5. Играйте, играйте, играйте!
Кучетата играят с часове всеки ден, без да си дават сметка за времето. През останалата част от денонощието пък или спят, или въртят опашки, тъй като са щастливи - от време на време и без основателна причина. Забелязал съм, че когато имам проблем, постоянно вземам нещата прекомерно на съществено. Смятам, че в случай че одобряваме всичко като игра, ще се усмихваме повече. Може би най-важният нравствен урок, който можем да научим от кучетата си, е да играем повече! Играйте, играйте, играйте!
Тим ван дер Влийт за ThinkingHumanity.com
Източник: Мениджър Нюз
