Забелязала съм, че в седмици преди рождения ми ден...всичко във

Забелязала съм, че в седмици преди рождения ми ден...всичко във времето се движи друго. Материята, срещите, не/смислите, думите. Като нещо, което си срещал, само че не помниш от кое място. Къде със свито от смут сърце. Къде с чистородна наслада.

Всичко към тази дата връхлита с такава мощ, че обратно във времето си мислех, че в упованието си...създавам намирания. Игра на мозъка. Разбира се...като всеки естествен човек съм обмисляла разновидността, че ги диря подсъзнателно. Но сгъстяването е толкоз мощно, че просто престанах да ги мисля. И да ги одобрявам за обикновено по това време. Наблюдавайки. Будно. Чувствайки. В това време...това единствено можеш да направиш.
Вървях през вчерашния ден с другар, когато от земята на плочките сред пясъчните фуги нещо доста малко, само че доста мощно проблесна в очите ми. Така ме изненада тази светлина, че инстинктивно го допрях с пръст. И излезе това.

Аз в християнския смисъл на Господ не съм уверена. Най- малко не съм кръстена. Но имам вяра, че когато разпериш ръце за прегръдка... тя не би трябвало да е комфортен другиму метод да те разпъне на кръст. Към всеки, който може да " свети ", когато го погледна...с тази Вяра приближавам. Друга да бъда не мога. Изборът оставям на другите.