Independent: Нещата за Украйна не изглеждат добре
Забелязахте ли, че престанахме да се разсънваме с вести за последните победи на украинските герои и за неуспехите на руснаците? Забелязахте ли по какъв начин речите на президента Володимир Зеленски, в които той приканва към единение - в това число последната, адресирана до плутократите в Давос - получават все по-малко ефирно време?
Част от това, несъмнено, може да се изясни с обстоятелството, че новините естествено се трансформират. Началото на съветската инвазия в Украйна преди три месеца беше толкоз шокиращо, а реакцията на Зеленски и сътрудниците му - толкоз самоотвержена, че публичният интерес счупи всички върхове. Бяхме изправени пред спор, ужасяващ пълномащабен спор в Европа, един добре изглеждащ на екрана артист се трансформира във въодушевяващ боен водач и смелите украински Давидовци започнаха да постановат тромавия съветски Голиат.
Вероятно беше неизбежно дневният ред да бъде управляван от въпроси, които са по-близки до нас, като възходящите разноски за живот (дори в случай че това частично е провокирано от конфликта).
А може би спорът стана по-труден за наблюдаване. По-широката картина - опасността за Киев, голямата съветска танкова колона, разрушенията във втория град на страната Харков и ужасяващото опълчване в стоманодобивния цех " Азовстал " в Мариупол - отстъпва място на относително по-малките събития в по-малките градове и кръстовища в Донбас. Картите, на които преди имаше ясна граница сред украинското синьо и жълто и съветското бяло, синьо и алено, към този момент не са толкоз ясни. Имаше и по-малко фрагменти от мястото на случаите, снимани със смарт телефон от локални поданици. Достъпът на публицистите също се оказа сложен, защото зоната на военните дейности в Донбас се разшири.
Опасявам се обаче, че даже всички тези фактори, взети дружно, не могат да обяснят изцяло за какво събитията в Украйна се отразяват по-слабо - изключително по радиото и малкия екран и изключително в англоезичния свят. Промени се освен размерът на информацията за Украйна в нашите медии, само че и самото отразяване. Бих споделила, че смяната настъпи с рухването на Мариупол на 17-18 май.
И работата не е в това, че успеха на Русия в Мариупол по този начин или другояче щеше да бъде повратна точка в спора, заради което се водеха такива сражения за града - това беше огромно пристанище, което пречеше на сухопътен кулоар от Русия към Крим и което оказваше яростна опозиция от първия ден на интервенцията. Въпросът е, че тя ни беше разказана по напълно друг метод.
Изглежда, че Организация на обединените нации и Международният Червен кръст са постигнали съглашение, което разрешава евакуацията на тежко ранените (някои от тях ни бяха показани). Споразумението наподобява планува и изтеглянето на останалите към 2000 бойци. За тази интервенция се говореше като за евакуация, само че ние не я видяхме както би трябвало. В Русия тези събития са показани като капитулация - дума, която нормално се заобикаля в англоезичните източници - макар че бойците са станали военнопленници.
Западният свят последва образеца на Зеленски, възхвалявайки героизма на бойците и заявявайки, че те са били евакуирани, с цел да се предотвратят по-нататъшни премеждия, и скоро ще бъдат разменени за съветски военнопленници. Разбира се, всичко това може да е правилно, да е разбираема самозаблуда или небивалица, предопределена да поддържа морала в разгара на спора. Но нито Западът в лицето на Съединени американски щати и НАТО, нито Обединеното кралство са страна в спора - ние работихме доста интензивно, с цел да избегнем всевъзможен намек за директно присъединяване - и не би трябвало да премълчаваме действителността. За Украйна, алегорично и на процедура, това беше огромен удар.
Около седмица след тези събития ставаше все по-трудно да се твърди, че Украйна печели. Постепенно стартира да се признава, че се водят яростни борби и че Русия е постигнала, въпреки и лимитирани и може би краткотрайни, триумфи. На 19 май тонът на Зеленски внезапно се промени и той съобщи, че Донбас е " опустошен " и там се случва " пъкъл ". Три дни по-късно той съобщи, че Украйна губи по 100 души дневно и че от средата на април украинската войска е изгубила сред 2500 и 3000 убити и до 10 000 ранени бойци. Преди това украинската страна постоянно съобщаваше за съветските загуби, само че доста малко споделяше за своите.
Съществува мнение, че Зеленски може би е почнал да приучава украинците към нуждата да договарят с евентуални отстъпки. Други споделят, че той просто се пробва да получи повече помощ от Запада. Трудно е обаче да не се забележи, че по-слабото отразяване на украинските вести - изключително в Обединеното кралство - съответствува с отвръщането на щастието от Киев.
Това, което ни беше казано през миналата седмица, се разграничава радикално от неотдавнашните изказвания, че Украйна може да завоюва безапелационна победа и да си върне всички територии, в това число Крим. Това не подхожда и на изказването на министъра на защитата на Съединени американски щати, който желае да види Русия толкоз отслабена, че да не може да организира сходни интервенции в бъдеще.
Конфликтът обаче надалеч не е завършил: съгласно доста военни специалисти той е навлязъл във фаза на борба на безсилие, която може да продължи доста месеци и даже години. Възможно е нещата още веднъж да се извърнат в интерес на Украйна и Москва по някаква незнайна причина да реши да приключи дейностите си.
Зеленски даде обща визия за неотдавнашните загуби на украинската страна и за загубите, които тя може да претърпи в Донбас. Мащабът на вредите, нанесени на Украйна, обаче е доста по-голям. Миналата седмица американският мозъчен концерн Атлантически съвет пресметна, че 30% от инфраструктурата на Украйна е разрушена. Има прогнози, че Брутният вътрешен продукт на Украйна може да се свие с 30-45% през 2022 година
Според украинския министър на финансите Сергей Марченко спорът към този момент е коствал на страната 70% от предстоящите доходи, като месечният недостиг е 5 милиарда $. Около 6 милиона украинци са избягали от страната - и не всички ще се завърнат - а 8 милиона са се преселили на вътрешна територия.
Загубите са големи, без значение от метода, по който ги оценяваме, и те единствено нарастват с напредването на спора. Но мащабът на вредите - в човешки, териториален и веществен проект - стартира да става предмет на много обществени полемики за това по кое време и при какви условия Украйна може да обмисли понижаване на загубите си. " Реалистите " (сред които и опитният посланик Хенри Кисинджър) считат, че това ще се случи доста скоро. Но " идеалистите " (сред които и нашата външна министърка Лиз Тръс) споделят, че не и преди цялостната победа на Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски до момента се показваше нееднозначно: намекваше за отстъпки, само че и говореше за предпочитание за битка. Но един ден - и може би напълно скоро - ще му се наложи да направи избор. /БГНЕС
------------------------------------------------
Мери Дежевски, " The Independent "
Част от това, несъмнено, може да се изясни с обстоятелството, че новините естествено се трансформират. Началото на съветската инвазия в Украйна преди три месеца беше толкоз шокиращо, а реакцията на Зеленски и сътрудниците му - толкоз самоотвержена, че публичният интерес счупи всички върхове. Бяхме изправени пред спор, ужасяващ пълномащабен спор в Европа, един добре изглеждащ на екрана артист се трансформира във въодушевяващ боен водач и смелите украински Давидовци започнаха да постановат тромавия съветски Голиат.
Вероятно беше неизбежно дневният ред да бъде управляван от въпроси, които са по-близки до нас, като възходящите разноски за живот (дори в случай че това частично е провокирано от конфликта).
А може би спорът стана по-труден за наблюдаване. По-широката картина - опасността за Киев, голямата съветска танкова колона, разрушенията във втория град на страната Харков и ужасяващото опълчване в стоманодобивния цех " Азовстал " в Мариупол - отстъпва място на относително по-малките събития в по-малките градове и кръстовища в Донбас. Картите, на които преди имаше ясна граница сред украинското синьо и жълто и съветското бяло, синьо и алено, към този момент не са толкоз ясни. Имаше и по-малко фрагменти от мястото на случаите, снимани със смарт телефон от локални поданици. Достъпът на публицистите също се оказа сложен, защото зоната на военните дейности в Донбас се разшири.
Опасявам се обаче, че даже всички тези фактори, взети дружно, не могат да обяснят изцяло за какво събитията в Украйна се отразяват по-слабо - изключително по радиото и малкия екран и изключително в англоезичния свят. Промени се освен размерът на информацията за Украйна в нашите медии, само че и самото отразяване. Бих споделила, че смяната настъпи с рухването на Мариупол на 17-18 май.
И работата не е в това, че успеха на Русия в Мариупол по този начин или другояче щеше да бъде повратна точка в спора, заради което се водеха такива сражения за града - това беше огромно пристанище, което пречеше на сухопътен кулоар от Русия към Крим и което оказваше яростна опозиция от първия ден на интервенцията. Въпросът е, че тя ни беше разказана по напълно друг метод.
Изглежда, че Организация на обединените нации и Международният Червен кръст са постигнали съглашение, което разрешава евакуацията на тежко ранените (някои от тях ни бяха показани). Споразумението наподобява планува и изтеглянето на останалите към 2000 бойци. За тази интервенция се говореше като за евакуация, само че ние не я видяхме както би трябвало. В Русия тези събития са показани като капитулация - дума, която нормално се заобикаля в англоезичните източници - макар че бойците са станали военнопленници.
Западният свят последва образеца на Зеленски, възхвалявайки героизма на бойците и заявявайки, че те са били евакуирани, с цел да се предотвратят по-нататъшни премеждия, и скоро ще бъдат разменени за съветски военнопленници. Разбира се, всичко това може да е правилно, да е разбираема самозаблуда или небивалица, предопределена да поддържа морала в разгара на спора. Но нито Западът в лицето на Съединени американски щати и НАТО, нито Обединеното кралство са страна в спора - ние работихме доста интензивно, с цел да избегнем всевъзможен намек за директно присъединяване - и не би трябвало да премълчаваме действителността. За Украйна, алегорично и на процедура, това беше огромен удар.
Около седмица след тези събития ставаше все по-трудно да се твърди, че Украйна печели. Постепенно стартира да се признава, че се водят яростни борби и че Русия е постигнала, въпреки и лимитирани и може би краткотрайни, триумфи. На 19 май тонът на Зеленски внезапно се промени и той съобщи, че Донбас е " опустошен " и там се случва " пъкъл ". Три дни по-късно той съобщи, че Украйна губи по 100 души дневно и че от средата на април украинската войска е изгубила сред 2500 и 3000 убити и до 10 000 ранени бойци. Преди това украинската страна постоянно съобщаваше за съветските загуби, само че доста малко споделяше за своите.
Съществува мнение, че Зеленски може би е почнал да приучава украинците към нуждата да договарят с евентуални отстъпки. Други споделят, че той просто се пробва да получи повече помощ от Запада. Трудно е обаче да не се забележи, че по-слабото отразяване на украинските вести - изключително в Обединеното кралство - съответствува с отвръщането на щастието от Киев.
Това, което ни беше казано през миналата седмица, се разграничава радикално от неотдавнашните изказвания, че Украйна може да завоюва безапелационна победа и да си върне всички територии, в това число Крим. Това не подхожда и на изказването на министъра на защитата на Съединени американски щати, който желае да види Русия толкоз отслабена, че да не може да организира сходни интервенции в бъдеще.
Конфликтът обаче надалеч не е завършил: съгласно доста военни специалисти той е навлязъл във фаза на борба на безсилие, която може да продължи доста месеци и даже години. Възможно е нещата още веднъж да се извърнат в интерес на Украйна и Москва по някаква незнайна причина да реши да приключи дейностите си.
Зеленски даде обща визия за неотдавнашните загуби на украинската страна и за загубите, които тя може да претърпи в Донбас. Мащабът на вредите, нанесени на Украйна, обаче е доста по-голям. Миналата седмица американският мозъчен концерн Атлантически съвет пресметна, че 30% от инфраструктурата на Украйна е разрушена. Има прогнози, че Брутният вътрешен продукт на Украйна може да се свие с 30-45% през 2022 година
Според украинския министър на финансите Сергей Марченко спорът към този момент е коствал на страната 70% от предстоящите доходи, като месечният недостиг е 5 милиарда $. Около 6 милиона украинци са избягали от страната - и не всички ще се завърнат - а 8 милиона са се преселили на вътрешна територия.
Загубите са големи, без значение от метода, по който ги оценяваме, и те единствено нарастват с напредването на спора. Но мащабът на вредите - в човешки, териториален и веществен проект - стартира да става предмет на много обществени полемики за това по кое време и при какви условия Украйна може да обмисли понижаване на загубите си. " Реалистите " (сред които и опитният посланик Хенри Кисинджър) считат, че това ще се случи доста скоро. Но " идеалистите " (сред които и нашата външна министърка Лиз Тръс) споделят, че не и преди цялостната победа на Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски до момента се показваше нееднозначно: намекваше за отстъпки, само че и говореше за предпочитание за битка. Но един ден - и може би напълно скоро - ще му се наложи да направи избор. /БГНЕС
------------------------------------------------
Мери Дежевски, " The Independent "
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ