Повърхността на Марс е оформена от драматични наводнения заради преливащи кратери
Забележителните речни долини, които през днешния ден виждаме на Земята, са завършени от дълги интервали на ерозия, траещи от време на време милиони години. На Марс, наподобява, нещата могат да се случат доста по-бързо. Около четвърт от ерозията на всички речни долини евентуално е провокирана от наводнения поради преливащите езера.
Изследователи, чийто теоретичен труд е оповестен в Nature , демонстрират, че точно преливащите езера са изиграли основна роля в оформянето на повърхността на Червената планета. Тези събития са довели до ерозията на толкоз доста наноси – освен това за интервал от седмици – че могат да се запълнят задачите езера Супириър и Онтарио в Съединени американски щати. Езерото Супириър е третото най-голямо в света като размер.
Когато преди над 3,5 милиарда години Марс е бил мокър, доста от най-големите кратери на планетата са могли да побират вода за цялостен океан. Преливането ѝ от сходни водни басейни без подозрение е било пагубно събитие, способно да промени образа на пейзажа в близост. Новият теоретичен труд преглежда 262 случая на преливащи езера, които са оказали съществено влияние върху повърхността на Марс.
„ Когато става дума за метода, по който наносите са били пренасяни из повърхността на античния Марс, то би трябвало да имаме поради, че преливащите езера са били извънредно значим развой в световен проект – споделя водещият създател на изследването проф. Тим Гудж от института по геонауки „ Джаксън ” в Остин, Тексас. – Подобни резултати са леко изненадващи, така дълго време се смяташе, че тези аномалии са били еднократни. “
Оцветено топографско изображение, показващо речните долини на Марс. Loire Vallis (бялата линия) се е образувала от преливането на езеро в платото Парана (очертано в бяло). Черните линии демонстрират други речни долини, формирани от процеси, разнообразни от преливането на езера. Изображението се разгръща на почти 650 км. Източник: NASA/GSFC/ JPL ASU
Според откривателите речните долини на Марс би трябвало да бъдат разграничени на две категории – долини, които са се оформили край кратер, и долини, ситуирани на друго място. По отношение на своята дължина първите сформират едвам 3 % от всички долини, само че са виновни за 24 % от размера на речните долини на Червената планета.
„ Тази голяма разлика се дефинира от обстоятелството, че изпускащите каньони са доста по-дълбоки от другите долини “, разяснява съавторът на изследването Александър Морган от Планетарния теоретичен институт.
Средната дълбочина на речните долини, формирани от прелели кратери, е 170,5 метра. Т.е. два пъти по-дълбоко от постепенно издълбаните речни долини със междинна дълбочина от 77,5 метра. Това демонстрира какъв брой по-различен е Марс от Земята, където дейностите на детайлите и биосферата са заличили постепенно съществуването на кратерите. На Червената планета обаче не се е случило сходно място.
Източник: IFLScience
