Преподаватели от АМТИИ: Успехът на конкурс е като да се родиш отново след дълъг път на растеж
Забележителен триумф реализираха млади пловдивски музиканти при последното си присъединяване в интернационалния фестивал „ Полихимниа ”, провел се в Скопие. Ученици от НУМТИ „ Добрин Петков ” и студенти от АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ” завоюваха голям брой медали в другите възрастови групи и категории. Само седемте участващи тромпетисти, ученици на преподавателя Пенчо Пенчев и пианистката-акомпаньор Марияна Колева, се прибраха вкъщи с пет първи и две втори награди.
Прочетете още
„ Тази година беше десетото юбилейно издание на фестивала-конкурс. Тъй като имам взор върху организацията от началото до през днешния ден, мога да кажа, че равнището стартира да става все по-високо, състезанието се трансформира в одобрена сцена за най-хубавите. Очаквам уредниците да аплайват и за Европейската асоциация на младежките състезания, ” – разкри преподавателя Пенчо Пенчев. Той добави, че определянето на възрастови групи в музиката е по-скоро условност. Важни са месеците труд, които действително вършат разликата сред осъществяванията. - „ Една година при нас е ужасно доста време. Имам и такива възпитаници, които на всеки две години минават в по-високата възрастова група. ”
Пенчев описа за богатия си опит в организирането на състезания. Още от 1994 година той самият е основал конкурс в Стара Загора, който не просто съществува и до през днешния ден, а през две години събира на една сцена изявени млади гении от страната и чужбина. Точно преди Ковид пандемията били най-силните издания. Тогава единствено в категория „ Тромпет ” от чужбина пристигнали 43-ма участници, а в журито се събрали имена от международната сцена – измежду тях и първият тромпетист на Болшой спектакъл. В края на фестивала участниците имат опция да свирят на една сцена, дружно с оркестъра на Старозагорската опера.
„ В първичната организация на състезанието в Скопие помагах на екипа по-скоро с упътвания и препоръки. Най-важното, на което им обърнах внимание, беше да внимават да не стане повтаряне с различен конкурс. Защото в този случай става едно неприятно раздвоение и измежду участниците за това къде да се включат, ” – изяснява Пенчев.
По отношение на репертоара, който са подготвили неговите студенти за присъединяване си в Скопие, преподавателят показа, че изборът е бил свободен. За разлика от изискванията на състезанието, който самият той провел в Стара Загора. Пиесите, които трябвало да бъдат изпълнени по време на конкурсната стратегия се пишели особено от едни от най-големите композитори в България, измежду които Александър Текелиев, Никола Лангов, Веселин Атанасов. По този метод задачите на състезанието стават две – участниците да покажат какво могат и композиторите да предизвикат креативната си сила. Освен това се организират и мастъркласове, както и на фестивала в Скопие.
От 13 години насам преподавателят Пенчо Пенчев си сътрудничи с Марияна Колева - пианистката-акомпаньор, застанала неразделно в работата с децата и тази с музикалните композиции.
„ Освен на тромпетистите, аз пригласям също и на кларинетисти, и на фаготисти. Сложно е да чувстваш всяка една характерност и да се нагодиш към нея, другояче няма изкуство. Подготовката е постоянно непосилен развой, след който самият концерт е като ново раждане. Между обособените духови принадлежности, на които пригласям, има огромна разлика в динамичността, в характера, даже в случай че щете в слушането. Като прибавим и това, че изпълнителите са разнообразни също, тогава може би ще стане ясно какъв брой е мъчно от време на време да се адаптираш. В работата си следя всички и се пипвам, че узнавам повече от по-скромно надарените деца. Защото те демонстрират нещо доста значимо – какво не би трябвало да правиш на сцената, ” – разкрива Костова. Тя е безапелационна – изкуството се учи от самия конкурс, самото взаимоотношение сред хората по време на и след процеса, от самите участници. А всеки един неуспех в действителност е триумф, поради това, че идващия път към този момент ще си по-добър от самия себе си.
По време на срещата с двамата педагози засегнахме тематиката за състезанията и връчването на награди – изключително на тези, които от време на време провокират кавги. Пенчо Пенчев счита, че връчените награди постоянно имат някаква тежест, те са плод на доста труд преди този момент. Особено при децата служат и като мотиватор за по-нататъшното развиване. Факт е обаче, че има и такива състезания, където се раздават награди „ ей по този начин ”, а това оказва нездравословно въздействие върху цялостното разбиране на оценките. Преподавателят е безапелационен - не би трябвало да се позволява високо читалищно равнище по време на показване на конкурс, тъй като единствено по себе си това е скандал.
Прочетете още
„ Тази година беше десетото юбилейно издание на фестивала-конкурс. Тъй като имам взор върху организацията от началото до през днешния ден, мога да кажа, че равнището стартира да става все по-високо, състезанието се трансформира в одобрена сцена за най-хубавите. Очаквам уредниците да аплайват и за Европейската асоциация на младежките състезания, ” – разкри преподавателя Пенчо Пенчев. Той добави, че определянето на възрастови групи в музиката е по-скоро условност. Важни са месеците труд, които действително вършат разликата сред осъществяванията. - „ Една година при нас е ужасно доста време. Имам и такива възпитаници, които на всеки две години минават в по-високата възрастова група. ”
Пенчев описа за богатия си опит в организирането на състезания. Още от 1994 година той самият е основал конкурс в Стара Загора, който не просто съществува и до през днешния ден, а през две години събира на една сцена изявени млади гении от страната и чужбина. Точно преди Ковид пандемията били най-силните издания. Тогава единствено в категория „ Тромпет ” от чужбина пристигнали 43-ма участници, а в журито се събрали имена от международната сцена – измежду тях и първият тромпетист на Болшой спектакъл. В края на фестивала участниците имат опция да свирят на една сцена, дружно с оркестъра на Старозагорската опера.
„ В първичната организация на състезанието в Скопие помагах на екипа по-скоро с упътвания и препоръки. Най-важното, на което им обърнах внимание, беше да внимават да не стане повтаряне с различен конкурс. Защото в този случай става едно неприятно раздвоение и измежду участниците за това къде да се включат, ” – изяснява Пенчев.
По отношение на репертоара, който са подготвили неговите студенти за присъединяване си в Скопие, преподавателят показа, че изборът е бил свободен. За разлика от изискванията на състезанието, който самият той провел в Стара Загора. Пиесите, които трябвало да бъдат изпълнени по време на конкурсната стратегия се пишели особено от едни от най-големите композитори в България, измежду които Александър Текелиев, Никола Лангов, Веселин Атанасов. По този метод задачите на състезанието стават две – участниците да покажат какво могат и композиторите да предизвикат креативната си сила. Освен това се организират и мастъркласове, както и на фестивала в Скопие.
От 13 години насам преподавателят Пенчо Пенчев си сътрудничи с Марияна Колева - пианистката-акомпаньор, застанала неразделно в работата с децата и тази с музикалните композиции.
„ Освен на тромпетистите, аз пригласям също и на кларинетисти, и на фаготисти. Сложно е да чувстваш всяка една характерност и да се нагодиш към нея, другояче няма изкуство. Подготовката е постоянно непосилен развой, след който самият концерт е като ново раждане. Между обособените духови принадлежности, на които пригласям, има огромна разлика в динамичността, в характера, даже в случай че щете в слушането. Като прибавим и това, че изпълнителите са разнообразни също, тогава може би ще стане ясно какъв брой е мъчно от време на време да се адаптираш. В работата си следя всички и се пипвам, че узнавам повече от по-скромно надарените деца. Защото те демонстрират нещо доста значимо – какво не би трябвало да правиш на сцената, ” – разкрива Костова. Тя е безапелационна – изкуството се учи от самия конкурс, самото взаимоотношение сред хората по време на и след процеса, от самите участници. А всеки един неуспех в действителност е триумф, поради това, че идващия път към този момент ще си по-добър от самия себе си.
По време на срещата с двамата педагози засегнахме тематиката за състезанията и връчването на награди – изключително на тези, които от време на време провокират кавги. Пенчо Пенчев счита, че връчените награди постоянно имат някаква тежест, те са плод на доста труд преди този момент. Особено при децата служат и като мотиватор за по-нататъшното развиване. Факт е обаче, че има и такива състезания, където се раздават награди „ ей по този начин ”, а това оказва нездравословно въздействие върху цялостното разбиране на оценките. Преподавателят е безапелационен - не би трябвало да се позволява високо читалищно равнище по време на показване на конкурс, тъй като единствено по себе си това е скандал.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ