ЕК очаква забавяне на българската икономика, охлаждане на заплатите и скъпи храни догодина
Забавяне на растежа на българската стопанска система през идващите две години, поради вътрешни фактори, само че поддържан с помощта на частни вложения и въвеждането на еврото следващата година. Охлаждане на нарастването на заплатите, което ще се отрази отрицателно на потреблението и то на собствен ред – върху инфлацията. Намаляване на бюджетия недостиг, с цел да се усили поради разноските за защита през 2027 година Това планува Европейската комисия в есенната си макроикономическа прогноза за България, оповестена в понеделник.
Очакванията на Брюксел са страната ни да приключи 2025 година с 3 % растеж на брутния вътрешен артикул, който следващата година ще падне на 2.7%, да са стигне 2.1 на 100 през 2027 година Очаква се чистият експорт да способства негативно за растежа. Инфлацията тази година ще е 3.5 %, следващата година ще падне до 2.9 на 100, с цел да се увеличи още веднъж през 2027 година до 3.7%.
В разбора на Брюксел се показва, че през първата половина на 2025 година растежът на усвоените евросредства за възобновяване са подкрепили вложенията в страната, само че през втората половина на годината ще намалеят заради по-ниския принос от обществения бранш в отговор на по-ниските от плануваните държавни доходи. През 2026 година и 2027 година се чака растежът на частното ползване да се забави в сходство със забавянето на растежа на заплатите и обществените прехвърляния. Прогнозира се, че частните вложения ще продължат да поддържат растежа с подобряването на бизнес доверието в подтекста на приемането на еврото. Очаква се ускоряването на усвояването на средствата от Европейски Съюз, което стартира през 2025 година, да продължи и през 2027 година, написа в прогнозата.
В нея се отбелязва, мощното нарастване на номиналните и действителните заплати в множеството браншове през 2024 година и първата половина на 2025 година заради корекции за високата инфлация в предишното през 2022-23 година, догонване на действителните приходи с европейските страни и еднократни нараствания в браншове като сигурност и защита и обучение. Очаква се обаче закъснение на растежа на заплатите. Причината е, че инфлационният напън понижава и частният бранш се концентрира върху запазването на конкурентоспособността, до момента в който растежът на заплатите в обществения бранш е стеснен от фискални ограничавания.
Пазарът на труда остава стегнат, като се чака равнището на безработица да падне под 4% през 2025 година Ръстът на заетостта отразява напъните на предприятията да притеглят служащи, изключително нискоквалифицирани, от трети страни, което би могло да помогне за облекчение на натиска върху заплатите през идващите години, считат анализаторите в Брюксел.
Храни и артикули остават скъпи
След нарастването на Данък добавена стойност върху хляба и заведенията за хранене, по-високите акцизи върху тютюна и поскъпналите газ, отопление и електрическа енергия упованията са за инфлация от 3.5% през 2025 година Освен това цените на храните се покачиха през по-голямата част от годината заради по-високите цени на вноса. През 2026 година се чака инфлацията да се забави до 2.9%, защото резултатите от административно контролираните нараствания на цените отшумяват. Очаква се обаче инфлацията при услугите и храните да остане висока, до момента в който цените на силата остават постоянни, в сходство с цените на стоките. По-високата инфлация при храните се дължи както на по-високите цени на вноса, по този начин и на възходящите заплати за локалните производители. Цените на услугите през 2026 година също са повлияни от забележителното нарастване на заплатите през 2024-25 година, до момента в който се чака резултатът да се забави през 2027 година, защото растежът на заплатите се забавя. Прогнозира се инфлацията да се възвърне до 3,7% през 2027 година, значително обусловена от нарастване на цените на силата.
Разходите за защита водят недостига над 3% през 2027 г.
През 2025 година дефицитът се чака да остане на 3% от Брутният вътрешен продукт, заради автоматизираното нарастване на обществените разноски и заплатите в обществения бранш, изключително в браншове като защита и вътрешна сигурност, показват от Еврокомисия. В резултат на това растежът на разноските продължава да изпреварва нарастването на приходите, макар напъните за възстановяване на събираемостта на налозите, възобновяване на общоприетите ставки на Данък добавена стойност за самун и ресторантьорски услуги и позитивното влияние на растежа на заплатите в частния бранш.
Прогнозира се, че обществените вложения през 2025 година ще бъдат по-високи, в сравнение с през 2024 година, което отразява ускореното използване на проекта за въстановяване и резистентност и плануваните доставки на отбранително съоръжение. През 2026 година се чака натискът върху разноските от заплатите и пенсиите в обществения бранш да бъде сдържан, а финансовите разноски за защита се чака да бъдат по-ниски, което ще способства за понижаване на недостига до 2.7%. През 2027 година, на фона на втора фаза от плануваните доставки на отбранително съоръжение на стойност 1,.% от Брутният вътрешен продукт и при липса на обезщетителни ограничения се предвижда, че дефицитът ще нарасне до 4.3%.
Държавният дълг гони една трета от БВП
Прогнозира се, че съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт ще се усили от 23.8% през 2024 година до 28.5% през 2025 година, по-късно до 30.6% през 2026 година и 32.6% през 2027 година Голямото нарастване през 2025 година идва от интервенции по рефинансиране на дълга и планувани финансови инжекции в " Българския енергиен холдинг " и Българската банка за развиване. Потенциалното статистическо прекласифициране на финансовите инжекции в ограничения за увеличение на недостига и непрекъснатото нарастване на заплатите и пенсиите в обществения бранш, които остават не изцяло обезщетени от по-високи държавни доходи, съставляват значими опасности за прогнозата за бюджетния баланс, предизвестяват от Брюксел.
Очакванията на Брюксел са страната ни да приключи 2025 година с 3 % растеж на брутния вътрешен артикул, който следващата година ще падне на 2.7%, да са стигне 2.1 на 100 през 2027 година Очаква се чистият експорт да способства негативно за растежа. Инфлацията тази година ще е 3.5 %, следващата година ще падне до 2.9 на 100, с цел да се увеличи още веднъж през 2027 година до 3.7%.
В разбора на Брюксел се показва, че през първата половина на 2025 година растежът на усвоените евросредства за възобновяване са подкрепили вложенията в страната, само че през втората половина на годината ще намалеят заради по-ниския принос от обществения бранш в отговор на по-ниските от плануваните държавни доходи. През 2026 година и 2027 година се чака растежът на частното ползване да се забави в сходство със забавянето на растежа на заплатите и обществените прехвърляния. Прогнозира се, че частните вложения ще продължат да поддържат растежа с подобряването на бизнес доверието в подтекста на приемането на еврото. Очаква се ускоряването на усвояването на средствата от Европейски Съюз, което стартира през 2025 година, да продължи и през 2027 година, написа в прогнозата.
В нея се отбелязва, мощното нарастване на номиналните и действителните заплати в множеството браншове през 2024 година и първата половина на 2025 година заради корекции за високата инфлация в предишното през 2022-23 година, догонване на действителните приходи с европейските страни и еднократни нараствания в браншове като сигурност и защита и обучение. Очаква се обаче закъснение на растежа на заплатите. Причината е, че инфлационният напън понижава и частният бранш се концентрира върху запазването на конкурентоспособността, до момента в който растежът на заплатите в обществения бранш е стеснен от фискални ограничавания.
Пазарът на труда остава стегнат, като се чака равнището на безработица да падне под 4% през 2025 година Ръстът на заетостта отразява напъните на предприятията да притеглят служащи, изключително нискоквалифицирани, от трети страни, което би могло да помогне за облекчение на натиска върху заплатите през идващите години, считат анализаторите в Брюксел.
Храни и артикули остават скъпи
След нарастването на Данък добавена стойност върху хляба и заведенията за хранене, по-високите акцизи върху тютюна и поскъпналите газ, отопление и електрическа енергия упованията са за инфлация от 3.5% през 2025 година Освен това цените на храните се покачиха през по-голямата част от годината заради по-високите цени на вноса. През 2026 година се чака инфлацията да се забави до 2.9%, защото резултатите от административно контролираните нараствания на цените отшумяват. Очаква се обаче инфлацията при услугите и храните да остане висока, до момента в който цените на силата остават постоянни, в сходство с цените на стоките. По-високата инфлация при храните се дължи както на по-високите цени на вноса, по този начин и на възходящите заплати за локалните производители. Цените на услугите през 2026 година също са повлияни от забележителното нарастване на заплатите през 2024-25 година, до момента в който се чака резултатът да се забави през 2027 година, защото растежът на заплатите се забавя. Прогнозира се инфлацията да се възвърне до 3,7% през 2027 година, значително обусловена от нарастване на цените на силата.
Разходите за защита водят недостига над 3% през 2027 г.
През 2025 година дефицитът се чака да остане на 3% от Брутният вътрешен продукт, заради автоматизираното нарастване на обществените разноски и заплатите в обществения бранш, изключително в браншове като защита и вътрешна сигурност, показват от Еврокомисия. В резултат на това растежът на разноските продължава да изпреварва нарастването на приходите, макар напъните за възстановяване на събираемостта на налозите, възобновяване на общоприетите ставки на Данък добавена стойност за самун и ресторантьорски услуги и позитивното влияние на растежа на заплатите в частния бранш.
Прогнозира се, че обществените вложения през 2025 година ще бъдат по-високи, в сравнение с през 2024 година, което отразява ускореното използване на проекта за въстановяване и резистентност и плануваните доставки на отбранително съоръжение. През 2026 година се чака натискът върху разноските от заплатите и пенсиите в обществения бранш да бъде сдържан, а финансовите разноски за защита се чака да бъдат по-ниски, което ще способства за понижаване на недостига до 2.7%. През 2027 година, на фона на втора фаза от плануваните доставки на отбранително съоръжение на стойност 1,.% от Брутният вътрешен продукт и при липса на обезщетителни ограничения се предвижда, че дефицитът ще нарасне до 4.3%.
Държавният дълг гони една трета от БВП
Прогнозира се, че съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт ще се усили от 23.8% през 2024 година до 28.5% през 2025 година, по-късно до 30.6% през 2026 година и 32.6% през 2027 година Голямото нарастване през 2025 година идва от интервенции по рефинансиране на дълга и планувани финансови инжекции в " Българския енергиен холдинг " и Българската банка за развиване. Потенциалното статистическо прекласифициране на финансовите инжекции в ограничения за увеличение на недостига и непрекъснатото нарастване на заплатите и пенсиите в обществения бранш, които остават не изцяло обезщетени от по-високи държавни доходи, съставляват значими опасности за прогнозата за бюджетния баланс, предизвестяват от Брюксел.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ