Забавен опит да се преустанови употребата на заемки, като в

Забавен опит да се прекрати използването на заемки, като в текст, написан на роден език, същите се заменят с побългарени думи (например " кибрит “ с " драсни-пални-клечица “, измислена от българския академик Иван Богоров),  доведе до смешно и неуместно звучене на текста. Като бранител на българщината и подразнен от навлизането на голям брой непознати думи в езика ни, основно гръцки, Богоров измисля български думи, с които те да бъдат сменени, само че измислените от него думи, по този начин и не се постановат и не се използват. 

Сред тях са бивалица  вместо история, самосвет вместо снимка и други, а епохата, през която се виждат най-вече старания да се заменят непознатите думи, които българите употребяват, с родни е Възраждането.

 

Колкото и патриотично да сме настроени обаче, би трябвало да признаем основната роля на заемките в езика ни, несъмнено значими, тъй като вкарват думи, за  които българска дума няма. Такива са да вземем за пример фризер, гара, кухня и даже думата пита, която свързваме даже с корените и традициите си, както и доста други думи, които дотам са се слели с езика ни, че не ги разпознаваме като непознати. Заемките сигурно обогатяват езика ни и са значими, като се има поради, че липсва родна дума. Как стоят нещата с чуждиците обаче? Защо постоянно прекаляваме с използването им и даже заместваме прелестни български думи като " поддръжка “ с думата " съпорт “.

Криворазбрана мода ли е използването на толкоз доста чуждици, или тя е подбудена от глобализацията и непознатите езици, които всеобщо владеем? Особено мощно е въздействието на британския език, с чиито думи заместваме редица родни, без  да имаме  въобще причина за това. Но с британски генезис ли са най-използваните чуждици в българския език и кои са те?

Най-използваните чуждици в българския език

Докато използването на заемки е изцяло оправдана и обогатява езика ни, тази на чуждици от време на време е ненужна и не разбираема за милеещите за непорочност на езика. Подобна ненужна приложимост е точно заместването на думата " поддръжка “ със съпорт. Сред най-използваните чуждици в българския език са обвързваните с новия метод на другарство и бизнес – обществените мрежи, като " харесвам “ и хейт са единствено част от образците.  

Други чуждици са инфлуенсър, буквам, имидж, които се явяват част от най-използваните чуждици в българския език. Обикновено новото потомство, младежите са тези, които  се увличат по чуждиците и постоянно по този начин прекаляват с използването им, че речта става изцяло неразбираема за по-старите генерации и за тези, които не владеят непознати езици и мъчно или въобще не схващат смисъла на текст, наситен  с чуждици. 

Ако не вярвате, пробвайте да обясните на съседа пенсионер, че сте инфлуенсър, подканващ хората да букнат топ дестинации и че градите имидж като се изявявате като злобар в интернет пространството… и ще се уверите, че няма да ви разбере.

Според Речник на новите думи в българския език, публикуван през 2021 година, в речта ни са навлезли и интензивно се употребяват съвсем 3 000 нови думи за едвам няколко десетилетия, множеството от които повлияни от обществените мрежи, новите специалности, глбализацията и новия метод на живот. Сред тези 3 000 думи са и някои от най-използваните чуждици в българския език – наставник, ПР, имидж, злобар, френд, модерно – всички, повлияни от британския език за разлика от предишното, когато множеството чуждици в българския език били повлияни от френския и гръцкия, както и от турския език, като евентуално последното е обвързвано с вековното иго, написа actualno.

Макар и заемките, и чуждиците да вършат речта и езикът ни по-богат, по-пъстър и пъстър, с използването на чуждици следва да се внимава и тя да не е в размер, превъзхождат размера на българските думи в текста.