Забърдо - родопско село с дух и красота
Забърдо е село в Южен централен район на България и е част от община Чепеларе, област Смолян. Селището е доста остаряло, има доказателства, че е съществувало още през 4 – 5 век след Хр. Доказателство за това са тракийско населено място и разрушената цитадела Заград. Близо до Забърдо се намира и доста добре съхранен римски път. В пещерата Челевещница са открити скелет на пещерна мечка, ризница на римски боец, както и неговото въоръжение. Разположено е в долината на река Забърдска. Основен занаят тук е земеделието и отглеждането на животни, като все по-голям дял заема и туризмът. Районът към Забърдо е удобен за най-разнообразен лов.
Девин е приказка в сърцето на Родопите
На 10 км от Забърдо се намира естественият феномен Чудните мостове (Еркюприя) – два мраморни скални моста. Името идва от „ ер “ (тур. – земя) и „ кюприя “ – мост, т.е. натурален скален мост. Смята се, че са се образували при сриване на тогавашна пещера, формирана в протерозойски мрамори от водите на дребната река Дълбоко дере, вероятно при земетресение. Водите отнесли част от падналите материали и образували един до различен два мраморни моста. Между двата към момента има големи каменни блокове, които заемат речното корито. Първият е дълъг 96 м, ширината му варира от 7 до 45 м, а височината от 14 до 43 м. Започва с 3 отвора, разнообразни по величина, а приключва с един. Смята се за най-високия пещерен отвор в България. По него минава пътеката от село Орехово за село Забърдо. Вторият мост, който е на 200 м под първия, е по-дълъг и по-тесен, мъчно наличен за екскурзиант без екипировка и умел лидер. Дълъг е към 60 м. Започва с необятен отвор, който последователно се стеснява и се трансформира най-после в елементарна пролука.
Малко преди втория мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се резервира лед. Зад моста водата пропада в карстов понор и изчезва в земята, с цел да се появи на 1,5 км по-ниско. Надолу от втория мост е клисура. Сред нея високо на левия бряг на реката е входът на Голямата пещера, в която са открити парчета от антична керамика (V-VI век прочие Хр.). Според османски лист на селищата и немюсюлманските фамилии в тях, поради облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските фамилии в Забърдо е 135.
Село Гела - есенна приказка
По огромната част от създателите на селището Чепеларе са преселници от село Забърдо, където при започване на 1729 година тринадесет души от Забърдо и трима преселници от други обитаеми места закупуват общо 16 дяла от парцел, представляващ планината Хаджиица с владало (тапия), издадено от турският ефкаф (нотариус), намиращ се в Пловдив, при което по-късно те се заселват непрекъснато в землището и от този момент Чепеларе става същинско непрекъснато заселище като обитаемо място с разнообразни махали – „ Горната махала “, „ Долната махала “, „ Шабановската 
махала “, „ Сивковската махала “ и други. Единият от упълномощените представители за продажба на планината „ Хаджиица “ е хаджи Юмер от село Чепели, Гюмюрджинска сподели, продал част от дяловете на съпритежателите за 800 гроша. Според проучванията и справките на Васил Дечев, публицист и откривател на Родопите от 1728 до 1750 година в с. Чепеларе имало 19 фамилии, 14 фамилии преселени от село Забърдо и 5, които дружно със фамилията на преселените там локални управници Исеин бей и Мехмед Кьорходжа, съставлявали към 100 поданици.
Старите мостове на България
В началото на XX век селото има най-вече помашко население и остава изолирано, откакто множеството помаци от прилежащите села се изселват от страната. По време на Балканската война, както доста помаци в Родопите, жителите на селото са покръстени, само че след това се връщат към обичайна си вяра. В края на 50-те години, още преди началото на Възродителния развой, хората от Забърдо непринудено се отхвърлят от мюсюлманските си имена. През 70-те години джамията е изоставена и по-късно е разрушена, а през 2003 година на входа на селото е осветена дребна черква.
В непосредственост до село Забърдо се намира една от най-големите естествени забележителности в България, а точно Скалните мостове (наричани „ Чудни мостове “). Това са скални формирания във тип на мост с извънредно огромни размери. Непосредствено до мостовете има издигната хижа още от тридесетте години на XX век.
