Валя Ангелова за Златю Бояджиев: Инсултът е повратна точка в творчеството му, започва да рисува с лявата си ръка
За Златю Бояджиев може доста да се приказва. Той един от най-големите ни художници. Това описа в предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " Валя Ангелова – организатор на къщата-музей. Реално Златю Бояджиев не е от Пловдив, той е родом от Брезово, градче на към 40 км от Пловдив. Още като възпитаник татко му взема решение да го изпрати в Търговската гимназия в Пловдив, с концепцията той да стане счетоводител, защото и тогава доста от хората не са вярвали, че художник и музикант може да хранят къща. И вземат решение той да бъде счетоводител.
" Но идвайки в града под тепетата, Златю Бояджиев усеща този креативен дух, тази атмосфера, която царува тогава и е запленен. Разбира се, той си го е носил в себе си, само че е запленен от цялата атмосфера. Първите му изложения са като възпитаник, най-първата в която той в действителност взе участие, е една галерия, проведена по доста противен случай – негов съученик протяга ръка на живота си. Той също е бил художник. И тогава, много от пловдивските към момента млади художници вършат галерия. Така че бихме могли да кажем, че още в гимназията той е излагал свои картини и в следствие продължава да се занимава с изобразително изкуство ", описа Ангелова.
" Това е неговото предопределение, като той взема решение да отиде в София, в Художествената академия, с двама собствен бойни приятели, с които виждат света по еднакъв метод, с които споделят общи хрумвания. Единият се назовава Васил Бараков, другият - Давид Перец, а по-нататък Цанко Лавренов ги назовава " тримата Бараци “. Така че това са Бараците - Златю Бояджиев, Давид Перец и Васил Бараков. След като приключва Художествената академия, той се дами за Цена – своята брачна половинка, която е неизменимата му спътница през целия живот, и помощ, и поддръжка в живота му. С нея се завръщат в Пловдив, където става преподавател в един миг от живота си. Започва да преподава в учебно заведение, което през днешния ден се споделя " Пейо Яворов “, а тогава се е наричало " Екзарх Йосиф “. Там Златю Бояджиев преподава на учениците изобразително изкуство и също така се занимава с един поминък, който се назовава фирмопис. В наши дни бихме могли да го назовем графичен дизайн или рекламен за компании – рисували са плакати, афиши за панаира и за разнообразни компании, които вземат участие там. В това фирмописно студио той работи с Давид Перец. А по-късно, когато е единствено на 47 години, той претърпява доста противен случай, или не знам точното дума, тъй като това е повратна точка в живота му. Той претърпява един доста тежък инсулт, който сковава цялата му дясна страна. Губи говора си, не може да си движи дясната ръка, а до този миг я е употребявал главно нея за изобразяване. След едно доста тежко възобновяване, той съумява да се научи, да продължи да показва себе си посредством изобразяване с лявата ръка. И в действителност бихме могли да кажем, че се ражда нов художник, тъй като и стилът се трансформира тотално. Разбира се, светогледът също няма по какъв начин да не се промени след нещо сходно. Така че този негов втори интервал, това е интервалът, в който той рисува с лявата си ръка до края на живота си ", добави уредникът на къщата-музей в Пловдив " Златю Бояджиев ".
" Но идвайки в града под тепетата, Златю Бояджиев усеща този креативен дух, тази атмосфера, която царува тогава и е запленен. Разбира се, той си го е носил в себе си, само че е запленен от цялата атмосфера. Първите му изложения са като възпитаник, най-първата в която той в действителност взе участие, е една галерия, проведена по доста противен случай – негов съученик протяга ръка на живота си. Той също е бил художник. И тогава, много от пловдивските към момента млади художници вършат галерия. Така че бихме могли да кажем, че още в гимназията той е излагал свои картини и в следствие продължава да се занимава с изобразително изкуство ", описа Ангелова.
" Това е неговото предопределение, като той взема решение да отиде в София, в Художествената академия, с двама собствен бойни приятели, с които виждат света по еднакъв метод, с които споделят общи хрумвания. Единият се назовава Васил Бараков, другият - Давид Перец, а по-нататък Цанко Лавренов ги назовава " тримата Бараци “. Така че това са Бараците - Златю Бояджиев, Давид Перец и Васил Бараков. След като приключва Художествената академия, той се дами за Цена – своята брачна половинка, която е неизменимата му спътница през целия живот, и помощ, и поддръжка в живота му. С нея се завръщат в Пловдив, където става преподавател в един миг от живота си. Започва да преподава в учебно заведение, което през днешния ден се споделя " Пейо Яворов “, а тогава се е наричало " Екзарх Йосиф “. Там Златю Бояджиев преподава на учениците изобразително изкуство и също така се занимава с един поминък, който се назовава фирмопис. В наши дни бихме могли да го назовем графичен дизайн или рекламен за компании – рисували са плакати, афиши за панаира и за разнообразни компании, които вземат участие там. В това фирмописно студио той работи с Давид Перец. А по-късно, когато е единствено на 47 години, той претърпява доста противен случай, или не знам точното дума, тъй като това е повратна точка в живота му. Той претърпява един доста тежък инсулт, който сковава цялата му дясна страна. Губи говора си, не може да си движи дясната ръка, а до този миг я е употребявал главно нея за изобразяване. След едно доста тежко възобновяване, той съумява да се научи, да продължи да показва себе си посредством изобразяване с лявата ръка. И в действителност бихме могли да кажем, че се ражда нов художник, тъй като и стилът се трансформира тотално. Разбира се, светогледът също няма по какъв начин да не се промени след нещо сходно. Така че този негов втори интервал, това е интервалът, в който той рисува с лявата си ръка до края на живота си ", добави уредникът на къщата-музей в Пловдив " Златю Бояджиев ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ